Her (2013)

Името на Спайк Джоунзи бързо се превърна в едно от често споменаваните такива през изминалата година. Последното му творение, носещо краткото заглавие Her, мигновено се сдоби със статус на обичана, предпочитана и много високо оценявана филмова творба. Работата на Доунзи винаги е била белязана с усещане за нещо различно, може би дори полупредизвикателно, което обаче никога не губи важния си досег до реалното. Без помпозност или излишна натруфеност, просто филми, изпълнени със сюжетна завършеност и замисъл. И макар пълнометражните му проекти почти винаги да са разделени от значителен размер, измерен в години, то Спайк Джоунзи сякаш остава постоянно зает и творящ, изразено в множеството късометражни и видео проекти, с които се захваща. Примери за това са прекрасните мини-филми като I’m Here или малкият музикален проект, който реализира с Arcade Fire, с името Scenes from the Suburbs.

Пълнометражните ленти на г-н Джоунзи се отличават със своята доза чудатост на историята и начин на представянето ѝ на голям екран. Филмите му Being John Malkovich, Adaptation. и Where the Wild Things Are са наситени с кинематографично издържани опити за нахлуване във фантазията, която дели тънка граница с реалността. Филми, които остават забелязани и запомнени с желанието им да наблюдават, изследват и да се вмъкнат в душата на индивида.

Her (2013)–1

В своята нова филмова изява, Her, режисьорът и сценарист Спайк Джоунзи отново поема пътя към разнищването на хуманното и чисто човешкото, по своя познат чудноват, топъл, инспириращ и най-вече искрен начин. Онова, което превръща лентата в толкова успешна кино изява е именно нейната лекота на приемане от зрителя; на това, че той успява не само да стане съпричастен, но и да открие частица от себе си, ако не в цялата история, то поне в моменти от нея.

Историята в Her носи в себе си усещането за нещо много лично, съкровено, почти като изповед на твореца. Не малка част от феновете породиха обсъждане на теории и характерно сравнение на филма с емблематичния за София Копола филм Lost in Translation, който се появи на бял свят през 2003-та – годината, когато Джоунзи и Копола сложиха край на своя брак. Много от кино почитателите откриват и в двете ленти персонажи-прототипи на двамата режисьори, а също и като начин чрез своите творби да изразят завършека на общата си история – чрез едно своеобразно анализиране, посредством личното самоопределяне и неочакваните контакти в живота.

HER

Времевата линия в Her ни поставя в едно не толкова далечно бъдеще, където технологиите са абсолютно нормална, напреднала и достъпна за всеки човек необходимост. Но въпреки от актуалната, дори за нашето съвремие, насадена представа, че технологичността ще е унищожителят на реалната човешка емоционалност, Спайк Джоунзи ни представя друг поглед, където в едно футуристично високотехнологично място отново сме изправени лице в лице с познатата абсолютно чиста форма и нужда от чувствителност и разгадаване на най-силното човешко усещане – това за любов и силата, която тя притежава, за да промени, да разбърка духовността на човека, неговата представа за себе си, за света, за околните; за онова, на което може да се надява и мечтае. Способна да го издигне до висините на екстазно щастие, но и с мощта да го принизи до болезнеността на моментите на себеотрицание, съмнения и подкопаване на духа. Любовта, не само и единствено като чисто физическа проява и споделеност, а като емоционално усещане, самоанализ и откриване в контакта с другия се превръща в ключова за прекрасния сценарий на Her, който донесе на Джоунзи немалък брой заслужени отличия и признания.

Her (2013)–3

Текстът ни запознава с историята на Тиодор, човек с меланхоличен и замислен поглед, работещ в също така футуристична компания, която въпреки чудноватия си замисъл е от съществено значение, защото се грижи именно за запазване на трогателния контакт между своите клиенти. Виждаме едно характерно разкриване на душевност на персонажа именно в неговата работа – в думите, които използва, за да състави картичките на своите клиенти; в тона, с който пише и замечтания поглед, който придобива лицето му, докато е вглъбен и изживяващ един реално чужд момент на интимност. Подсказване за романтичност, блян към нежност и споделени чувства. Но както често се случва романтичността на душата е съпътствана с немалка доза самотност, характерна социална изолираност и страх от разкриване на пълния си чувствен потенциал. Желанието на главния герой да запълни празнота, останала след приключването на брака му го „среща“ с един необичаен на пръв прочит източник на компания, на разбиране и откровеност. Операционната система, която сама избира своето благозвучно име Саманта, намира мястото си в историята на филма не с цел да шокира или да индикира загуба на чувствителност или човешки облик, а по-скоро да подчертае още по красноречиво наличието на такъв. Джоунзи сякаш цели загатнато да хвърли светлина, недотам непозната за съвремието ни, върху средствата на контактуване в днешно време, на начините за зараждане на чувства, на начините, по които сме по-способни да се открие към някого. Сценарият на филма не съди, не дава рамки, а позволява зрителя да потърси ако желае дори своето субективно тълкование и прочит.

Her (2013)–4

Филмът не обръща внимание само и единствено на въпросите за физическата споделеност и проява на чувствата, а поставя за своя поанта емоционалната и комуникативна част. Онази част, която заражда чувството на любов; комуникацията, като средство да вдъхне надежда; комуникацията с някого, чийто глас ще те успокои, ще ти каже правилните неща, ще е до теб и ще провокира в теб опитите да затвориш, разбереш и приемеш старите глави в собствената история, която сам пишеш. Ще те накара да заобичаш погледа им към света, да погледнеш по друг начин на живота, да се радваш на това, че си жив, тук и сега. Да се усмихваш на малките неща, да плачеш за чувствителните такива. Лентата на Джоунзи се проявява и като една своеобразна ретроспекция на отминалите връзки и онова, което сме вложили в тях. Също и на онова, което сме загубили в тях. Но освен всичко това филмът е и един чаровен, прекрасен и романтичен прочит на любовта сама по себе си. На началото и края на любовите в живота ни. Любовта, зараждаща се дори и в най-неочакваните моменти, нахлуваща в живота ни със своята разнообразност и начини на близост, но винаги носеща в себе си фундаменталната сила и значимост, тласкаща човек към деятелност и оптимизъм, но и съдържаща в себе си способна да нарани и сломи. Моменти, които ако позволиш могат да доведат до извисяване на индивидуалността; до приемане на завършека на една история и надеждата, че изгревът ще донесе нещо ново. До приемане на любовта с цялата ѝ емоционална палитра; до прощаване не само на онези, които са те наранили по един или друг начин, но и най-вече до това да дадеш прошка на самия себе си. Да приемеш, че си човек, който е способен да направи грешки в любовта, но и способен да направи правилните стъпки и решения.

Her (2013)–5

Режисурата на Спайк Джоунзи за пореден път е във върхова форма и откликва в отговор и помощ на прочувствената наситеност на историята. Сценографията и операторското изпълнение ни позволяват да усетим не само мястото, но и конкретното чувство, което изпълва пространството. Тиха стая, окъпана в топла слънчева светлина; спокойствието и непредсказуемостта, идващи с новото утро; разходки, изпълнена с усмивки, разговори и смях. Контрастиращи със сцени на изолиран сумрак, нарушават единствено от екранния блясък на компютърна игра; самотен преход сред снега – чувствата на безнадеждност, самота и усещането сякаш вече си „почувствал всичко, което е възможно“ и нищо ново не ще пробуди поривът за екзалтираност. Проблясъците на спомените по отминалата любов, всички онези малки и големи моменти, споделени с онзи, който си наричал „избрания“; миговете, които все още нахлуват в сънищата и ежедневието. С тях и моментите на зараждането на добре познатото чувство, което обаче носи нещо ново и различно в себе си. Всичко това е пресъздадено и режисирано по най-щателен, искрен и умел начин. Не на последно място остава и приносът от безупречната работа на актьорския състав, в който са включени едни от не само най-нашумелите, но и най-талантливи имена в бранша към днешна дата. Хоакин Финикс превъплъщава духовната комплексност на своя персонаж по спиращ дъха начин, като за пореден път доказва, че умее да пресъздава богата гама от характери. Скарлет Йохансон събуди множество коментари и възгласи със способността си да изгради цялостен образ и изразителност само и единствено чрез талантливо боравене с гласа си. Ейми Адамс се превъплъщава във верен приятел и изключителен мост и упора за главния герой, а контрастирането и допирните точки на личната ѝ история с тази на Тиодор обогатяват в пъти основните тематики, които филмът се стреми да разгледа. Руни Мара от своя страна се доказва отново като една от най-добре реализиращите се с таланта си млади актриси в Холивуд в момента, успявайки с малко екранно време да пресъздаде плътността и значимостта на своя персонаж в съзнанието и личния път на героя.

Her (2013)–6

Her задава на пръв поглед семпли, но в същото време много значими, а понякога дори болезнени въпроси за това какво е любовта за всеки един от нас? Какъв може да бъде нейният резонанс в социален и индивидуален план? Трябва ли да я поставяме на съмнения, провокирани от личните ни падежи, от това как се заражда, от душевните рани от миналото, от духовете на отминалата любов, които все още се появяват пред очите ни или поради одобрения стандарт за това кое е правилно и кое не? Въпроси, на които всеки един от нас е търсил (или ще потърси) отговорите в даден момент от живота си. Но лентата действа и като разбуждане и отявлен призив, че любовта е онова, което трябва не само да търсим, но и да приемем в целия ѝ образ – кога болезнено отблъскващ, кога спиращо дъха прекрасен и привличащ. Защото ако това да се влюбиш наистина е „форма на социално приемлива лудост“, то тя е най-сладката такава.

 

‘Her’ е номиниран за 5 награди Оскар на предстоящата 86-та церемония по връчването им (2 март 2014): ‘Best Motion Picture of the Year’, ‘Best Writing, Screenplay Written Directly for the Screen’, ‘Best Achievement in Production Design’, ‘Best Original Score’ и ‘Best Original Song’.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.63/5 от 8 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...