Heartbeats (2010)

Когато човек заговори истински за любов успява да се сблъска с онези кътчета на душата си, които често пъти дори не е подозирал, че притежава. Като нормално мислещо същество индивидът търси всякакви начини за изразяване на своето мнение, трепети, емоции. А какъв по-добър пример за това от киното; изкуството, за което любовта като тема надали би се изчерпала някога, заради самата ѝ комплексност – чувството, което съчетава в себе си както жизнената енергията, караща те да станеш сутрин от леглото и да посрещнеш трудностите на ежедневието, така и онази своя специфична пагубност, способна да тласне човека към ръба на душевната пропаст, където тъмнината не би пощадила нищо и никого.

Именно темата за емоционалната връзка между хората, любовта и последиците от нея е фундаментът във френскоезичната лента Heartbeats (Les amours imaginaires) на канадеца Ксавие Долан. Това е вторият пълнометражен филм на младият режисьор, известен на кино любителите още и със своята работа като актьор (Martyrs, Suzie) и сценарист. Филмът му I Killed My Mother (J’ai tué ma mère) от 2009-та година, полу-биографична драма за живота на млад гей и обтегнатите отношенията с майка му, беше изключително добре приет както от зрителите, така и от критиката. Лентата му донесе три награди на филмовия фестивал в Кан и беше явно заявление за потенциалното светло бъдеще пред „прохождащия” творец.

В Heartbeats се срещаме с историята на двама приятели – Франсис и Мари, чиито взаимоотношения ще бъдат разтърсени от увлечението, което и двамата ще изпитат към един и същи човек. По невероятно силен емоционален и психологически начин филмът разглъща различните лица на любовта и болката, която може да последва непосредствено след осъзнаването на реалността. Като всеки един от нас и героите на Долан мечтаят да открият и изпитат сигурността и онова прекрасно чувство да имаш някого до себе си. Не е тайна, че любовта е такава, каквато не само ѝ позволиш да бъде, но каквато сам я направиш. Режисьорът, превъплътил се и в образа на Франсис, успява да ни сблъска с истинността на това, че често пъти биваме нарянавяни чисто и просто заради една идея, която сме изградили в съзнанието си; заради една представа, която емоционално е израсла в душата ни, нашепвайки ни как трябва да изглежда истинското лице на така бленуваната любов. Историята на Франсис и Мари (в ролята, актрисата Моня Чокри) и техният общ афект към преместилия се наскоро в Монреал Никола, изгражда своя път от плахите стъпките на увлечението към сляпата любов – раздираща, зловредна и способна да те подтикне към всякакви действия, чиито съпътстващи ги негативни последствия са неизбежни. В това да поставяш на пиедестал и да боготвориш дадена личност, към която изпитваш силни чувства няма нищо странно, но има нещо истински катастрофално, когато започнеш да губиш себе си в емоцията, защото мащабът на пораженията, които нещо такова е способно да нанесе на останалата части от живота ни може да бъде истински извънмерен.

От друга страна, сюжетната линия в Heartbeats разгръща и вечната нужна на човека от интимност, макар и търсена нерядко в лицето на хора, към които не бихме изпитали истинския трепет на влюбването, а е просто чистата необходимост да почувстваш досега на друго човешко същество близо до себе си. Използвайки изключително качествени и изпълнени с художественост режисьорски похвати Долан успява да открие и пресъздаде прекрасно на зрителя всички характерни моменти от това своеобразно чувствено пътешествие. Подплътена с невероятната сила на музиката от класически произведения на Бах, сантименталността в изящния глас на Dalida и несравнимото звучене на The Knife и Fever Ray, емоционалният заряд на лентата успява плавно да ескалира, за да постигне своя зенит, показвайки до какво състояние на духа може да изпадне личността в името на любовта, марак зародила се и пребиваваща във въображението, а веднъж достигнали до разочарованието отново търсим утеха у тези, които макар и да знаем, че сме наранили по един или друг начин се надяваме, че винаги ще бъдат до нас.

Heartbeats е независима романтична драма, съумяващо изкусно да засегне сериозността на теми като приятелството, болката от обичта и често мазохистичната нужда все пак да продължиш търсенето на това жизнено важно за нас чувство. Независимо от разочарованията, независимо от лудостта, до която може да те довете – човекът има нужда да провокира душата си към непрестанни опити за достигането на така мечтания житейски хепиенд.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.90/5 от 10 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 4 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Нели
    28.Aug.2011, 17:26

    Показателно за кино културата ни е колко човека се намериха да изкоментират Sucker Punch и колко отразиха този симпатичен малък филм… По рейтинга съдя обаче, че все пак има няколко „объркали се“ да го гледат…

  2. от тинчо
    30.Aug.2011, 17:13

    Нели , аз лично съм позабравил френският просто :) , а като гледам френски , корейски и т.н. филм с англ.субове се налага да спирам по 50 пъти за да прочета за кво иде реч , от което ми се губи цялото удовоствие от филма .
    Ако някой знае от къде могат да се свалят буквички на бг може да сподели , аз не успях да намеря !

  3. от Бож
    31.Aug.2011, 0:05

    Мисля, че за съжаление никой досега не се е захванал с български превод на субтитри за филма.

  4. от io
    8.Sep.2011, 1:09

    gay

Коментирай...