Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 2 (2011)

Когато отдадеш част от себе си, от въображението и страстта си, на нещо, настъпването на неизбежния край е винаги наситено по един дълбоко емоционален и носталгичен начин. Но въпреки това остава и онзи приятен вкус на наслада от едно своеобразно преживяване, което в някаква степен е докоснало същността ти. И макар всичко това да звучи с прекомерна житейска натовареност, то несъмнено всеки един от нас може да го отнесе към нещо, успяло да плени и резонира в съзнанието ни.

Без и частица съмнение в тази живописна в основите си категория, за огромен брой от хора, попада и магическият свят на Хари Потър. Когато преди малко повече от тринадесет години на бял свят се появи първата от поредицата книги за младия магьосник може би никой не е смеел дори да си представи силата, която една литературна история може да добие на почти несравнимо световно ниво. Не след дълго обаче очарованието на тази творба намери своето място в душите на своите почитатели, чиято вярност е заветна мечта на всеки един автор, посветил живота си в творенето на литература. С всяка изминала година, с всяка нова книга, популярността на Хари Потър изкачваше своите високи върхове и се превърна в значим момент от детството и юношеството на милиони деца, израснали с историите за магьосници, опасности, изцяло нов свят и едно училище, будещо любопитство, въображение и огромно очарование. Несъмнено обаче зад тази привидно „детска” страна на историята се крие и един умело разкрит смисъл, който очаква да бъде допуснат от хора на всякакви възрасти, за да осъзнаеш, че не всичко в нашия живот бива праволинейно. Разбира се, както често и може би неизбежно се случва в нашето социализирано комплексно ежедневие, не закъсняха и многообразните и разноцветни реакции спрямо магическият свят, в който английската авторка Дж. К. Роулинг ни потопи. От бурни възхвали, до църковни противоречия са може би нещо съвсем нормално за един разказ за борбата между доброто и злото, премесена с тема табу каквато магията е датирала от векове наред. И все пак нищо от това не успя да застане на пътя на това приключението да намери своето място до едни от най-високо ценените истории на всички времена.

Напредването на литературната история „водеше за ръка” след себе си и неизбежния въпрос, кога този магически епос ще придобие и свое аудио-визуално превъплъщение, с помощта на един друг вид, но все пак също толкова прекрасна магия каквато е киното. Началото на това екранизирано пътешествие беше поставено през 2001-ва година, четири години след излизането на първата книга; продължило цяло десетилетие и достигнало своя кулминационен завършек с излизането на тазгодишния Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 2.

На режисьорския стол на 8-частова магьосническа поредица видяхме имена на кино творци като Крис Кълъмбъс, Алфонсо Куарон, Майк Нюъл и Дейвид Йейтс, които дадоха своя принос в поддържането на вълшебството чрез своите интерпретации, давайки му пъстра и запомняща се визуалност. И макар усещанията на литература и кино да са по същността си в огромна степен различни, те често успяват да намерят своите допирни точки, своите докосвания, които придават своеобразна плътност на въображението. А крайният резултат – близо 24-часова филмова одисея, която успя да постигне своите набелязани цели.

По The Deathly Hallows: Part 2 отново работи режисьорът Дейвид Йейтс, който впряга всички усилия на модерната кино индустрия, за да създаде един качествен и достоен финал на филмовото зрелище за Хари Потър. И макар мненията за излязлата преди година първа лента от финалната част на поредицата да създаваха нотка на скептицизъм у много от зрителите, то втората част достига едно изключително ниво на емоционална наситеност, динамика и визия, подкрепена с настъпателния 3D елемент, което я превръща в може би най-успешно реализирана и пресъздадена в цялата колекция.

Сюжетната линия в Part 2 продължава своя ход от там, където бива прекъсната преди година и макар в самото си начало лентата да започва някак по-спокойно и умерено, тя изгражда умело своето темпо, което потапя зрителя в случващото се и му позволява да усеща и съпреживява. И макар екранното време в екранизирането на роман сякаш никога да не е достатъчно, то в тази лента ставаме свидетели на едно почти стриктно следване на развоя на събитията от втората част на седмата книга за магьосническия свят и мъгъли. Познатите ни герои продължават своето изпълнено с премеждия препускане в търсенето на тайнствените хоркрукси – неизменен компонент в битката им срещу доминирането на черната магия, в лицето на Лорд Волдемор, над познатия им до преди това свят. Отправяме се заедно с тях в една напрегната и изпълнена с енергия надпревара, чийто край поставя на карта всичко добро, ценно и достойно за обич в живота. Сантименталната дълбочина на историята добива нови измерения, където всички задавани преди това сюжетни въпроси откриват своя отговор; персонажите достигат своята завършеност и цялост – прочувствени, логични и най-вече акцентирани по един извънредно правилен начин. Усещането за мрачност, тягост и надвиснала опасност, изградено още с последните няколко ленти, интервенира в своя върховна степен в The Deathly Hallows: Part 2. Онзи пъстър и светъл магьоснически свята, с който биваме запознати в самото начало на епоса сякаш е изгубен завинаги. Зрителят успява да изпита истински динамичността на гонения и опасни заклинания; да се срещне отново с любими персонажи, но и да се запознае с нови техни отражения и характеристики. Сценарият, дело на Стив Кловс, следва своята литературна последователност и не позволява лутане и пропадане в бездна на неяснота и объркване. Отново се открива и онова разчупване на драматично афектиращото се случване, като съумява на моменти да ни позволи да се усмихнем, с усещане за ведрина. Защото макар и да се изправяме пред един свят, потънал в разруха, болка и потиснатост, отново можем да почувстваме и онази доза надежда, която ескалира плавно, с увереност и мощ. Онази сила, извираща от чистите чувства на искрена любов, храброст, приятелство и готовност да пожертваш, за да спасиш.

За последен път разгръщането на героите от книгите за Хари Потър биват поверени на доказани и доказващи се английски актьори, без чиято преданост нищо от тази екранизирана поредица не би било същото. Отдадената работа на Даниел Радклиф, Ема Уотсън, Рупърт Гринт и всички млади актьори, които пораснаха пред очите ни; както и достойните за уважение изпълнения на ветерани като Майкъл Гембън, Алън Рикман, Тимъти Спол, Хелена Бонам Картър, Ралф Файнс, Гари Олдман, Джейсън Айзъкс, Маги Смит и много други, ще останат в спомените ни като хората, които дадоха плът и глас на така любимите ни персонажи от страниците.

И макар да говорим за край на една, придобила мащабите на ера, история, все пак в сърцето на всеки един от почитателите на Хари Потър и неговия свят остава късче от магията, обогатила въображението и същността им. Защото онова, което обичаш и буди най-чиста страст у теб остава живо. Завинаги.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.45/5 от 11 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 3 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Влади Неколов
    9.Aug.2011, 20:29

    Ако и този път бъде пропуснат от оскарите, думата ще е престъпление. Аз, например, ще съм доволен на номинация за някоя техническа категория и Оскар на Деспла за невероятната музика, но няма да се разсърдя и на някоя за поддържаща роля на Смит или Рикман. Много ли изкам…

  2. от Бож
    10.Aug.2011, 11:51

    Че ще си получи номинациите в някоя от въпросните технически категории, това мисля е повече от сигурно. Дали обаче ще получи статуетка за някоя от тях, спорно. При Деспла е възможна номинация, евентуално, но що се отнася до това Академията да номинира някой актьор за този филм, това вече ми е доста съмнително. (:
    Но пък филмът си заслужава позитивите, със или без Оскарите като някакъв критерии.

  3. от Бож: Най-добрите филми на 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    10.Feb.2012, 8:28

    […] # 13. Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 2 […]

Коментирай...