ФКЦ, или Неочакваният размер на безхаберието

Или още: как (не) протича една Киномания във Варна.

Фестивалният и конгресен център във Варна – известен още като ФК или „Варненското НДК“ – е едно от трите места за кино в града. И понастоящем единственото, което от време на време излъчва фестивални филми и като цяло такива, различни от масовия блокбъстър. Останалите две са тези в моловете – по-модерни, с повече зали и драстично по-голяма посещаемост.

В киното изглежда да е приятно – двата основни киносалона са запазили атмосферата на старо соц-кино, а екраните са големи. Пред самия вход никой не продава пуканки или каквото и да било.

Какви ли не неща обаче съм преживял в залите на ФК през годините. Закъснели прожекции, забравено осветление, размазана картина, проблеми със звука и мръзнене в киносалона са само част от „обичайните заподозрени“. После идват куриозите.
Така например това е единственото кино, което ми е предлагало билет за правостоящ. На 148-минутен филм. Така щото бяха сложили най-сериозното заглавие от цялата си програма в малката зала и билетите взели та свършили като топъл хляб („Бютифул“, Алехандро Гонсалес Иняриту, София Филм Фест във Варна 2011).
Това е и единственото кино, където съм слушал български соло-дублаж на живо, като първите 1-2 пъти когато това се случи (Любовта е лудост 2009) дори не бях уведомяван, че филмите, за които си купувам билет са без субтитри.
При едно от последните ми посещения преди около две години субтитри имаше, но със започването на филма те изненадващо намериха място на пода. Точно така, субтитрите се прожектираха непосредствено върху дървената сцена под платното. Признавам, това беше доста смешно, а и бяше оправено „само“ след 10-15 минути под звука от енергичното ръкопляскане на зрителите.

Всичко това обаче е нищо в сравнение с проблемите, които съпътстват Киномания 2014 във Варна. Явно взели си поука, новият филм на Иняриту „Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството“ беше сложен като гвоздей на програмата в голямата Зала 1. Настанихме се по местата си и дори когато прожекцията вече закъсняваше с десетина минути, това все още не ни беше направило впечатление. Времето обаче минаваше, хората започнаха да се чудят, а часът стана 19:30 – при начален час на прожекцията 19:00. Замислих се да изляза и да питам какво става, но по законите на Мърфи филмът щеше да тръгне точно когато напусна залата. И тогава един човек просто се обади на касата. От там му казали, че филм няма да има. Толкова. Съжалявали, ама туйто. Щели да върнат парите.

Киномания Варна 2014

Проблемът, естествено, не беше в парите. А в отношението. Как така за половин час никой не сметна за нужно да излезе и да обясни какво се случва? И колко време щяхме да стоим в залата, ако човекът не беше се обадил? Отвън на касата стояха 2-3 жени и явно никоя от тях не си е направила труда да ни уведоми. Да кажем, че работещите на касата не са виновни за техническите проблеми, а и не им е работа да се разкарват до залата. Добре, ала няма ли управител, няма ли отговорник някакъв? Ами тези, който проверяват билетите на входа? Все въпроси, на които няма кой да ти даде съвестен отговор. В това време пред касата се изви опашка и хората тъкмо се подготвяха за ново тридесетминутно чакане, когато от служителите бе обявено, че в момента не разполагали с пари за всички. Да сме дойдели друг път, щели да върнат парите. Ами ако някой не може, ако има гости на града или хора, които заминават нанякъде?

Циркът бе пълен, а както каза някой – и да го бяха мислили, не биха могли да го измислят така.

Абсурдът бе затвърден два дни по-късно, когато случката почти се повтори. Друг много очакван филм от програмата на Киномания – „Мамо“ на Ксавие Долан – просто не тръгна, а всички закупили билети си останаха с разходката, разочарованието и похабеното време. Кандидат за Европейска столица на културата ли?! На гол тумбак, чифте пищови.

На петия ден след несъстоялата се прожекция на „Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството“, чрез фейсбук страницата си Фестивалния и конгресен център поднесе своите извинения. За идентичния гаф с „Мамо“ обаче нямаше и думичка, той удобно бе пропуснат. Дали защото зрителите там бяха по-малко, или може би прожекцията все пак се е състояла – след като върнаха парите и хората си тръгнаха?

В началото споменах, че посещаемостта на кината в моловете е много по-голяма от тази във ФК. Бихме могли да търсим причината в типа и популярността на заглавията, които се прожектират там. Не по-малко важно е обаче, че управата и организацията във Фестивалния и конгресен център години наред правят всичко възможно, за да отдалечат хората от киносалоните си. Липсата на адекватна маркетингова стратегия също помага. И докато от такива неща отдавна сме претръпнали, то истински тъжното е, че вероятно два от най-интересните филми от тазгодишния фестивал просто няма да бъдат гледани.

Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 2 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Pow R Toc H
    27.Nov.2014, 2:16

    Мъка! Не случайно ФК ми е абревиатура за фекалии.
    Размерите на безхаберието в нашата жална родина граничат с размерите на вселената(а както знаем тя се разширява). Няма оправия. Подобни истории колкото щеш за съжаление. Но лично за мен Варна е кралица в това отношение. Живях близо шест години в „морската ни столица“(да се смееш ли, да плачеш ли), и така и не успях да го заобичам това място. Толкова студени хора съм срещал само в Търново, но сякаш в по-малки размери.
    Понеже не искам само да хейтя, ще кажа, че за сметка на това малкото приятелства, които завързах там са до гроб. Имам и един много хубав спомен от ФК, когато на „Любовта е лудост“(ако не се лъжа) гледахме „Когато порасна ще стана кенгуру“. Голям смях падна, а когато филма свърши Пацо(който си даде живота за тоя смотан град) стана на крака и започна да пляска енергично, като беше последван от цялата зала. За първи път през живота си плясках(ухилен до уши) в кино. Дано не е за последен.

  2. от Никс
    27.Nov.2014, 3:03

    Е, поне сте случили на филм. „Когато порасна ще стана кенгуру“ е местен шедьовър от такъв калибър, че където (и както) да се гледа няма да те остави безучастен. За съжаление селекцията на „Любовта е лудост“ е на трагично ниво през последните няколко години. Но да, тук още се пляска :)

Коментирай...