Fish Story

Токио. Улиците на града са мистериозно празни, само един човек в инвалидна количка се размотава по тях, без да се притеснява от обезлюдения град. Чува музика да се носи от един малък музикален магазин, в който продавачът и единственият клиент разговарят на тема пънк. Собственикът вади една плоча, на чието лице с големи букви е изписано „Fish Story” и заявява, че тази песен ще спаси света. Музиката ще спаси света. Годината е 2012 и както може да си представите, светът наистина се нуждае от спасяване. В небето една комета с колосални размери и златни коси се е насочила към планетата ни. Мисията на Брус Уилис е била неуспешна, а до срещата на двете космически тела остават само няколко часа. Но това не е филм за 2012 година.

Времеви скок и вече е 1975. Sex Pistols още не са издали дебютния си албум и никой няма представа какво е това пънк музика. Въпреки това в Япония четири момчета под името „Гекирин“ (гняв) свирят точно това. Тъй като са изпреварили времето си, те остават неразбрани както от аудиторията, така и от звукозаписната компания, с която са сключили договор. Преди да ги изгонят от лейбъла, „Гекирин“ записват един последен сингъл, но така както те си го представят. Озаглавяват го „Fish Story”. Плочата е пропита с истински пънк, с мистика, от която по-късно се раждат различни градски легенди, с музика, която променя животи. Но това не е филм за неволите на една малка банда, която обича да твори.

Филмът постоянно се движи напред назад във времето между тези две години, като междувременно прави няколко спирки, за да надзърне в живота на един студент (1982), който слугува на своя „приятел“ и една ученичка (2009), която става жертва на пирати, които отвличат кораба, с който тя пътува. Изграждането на сюжетната връзка между тези четири истории е оставено на зрителя. Понякога тя е лесно откриваема, друг път почти напълно отсъстваща. Героите са свързани много повече тематично, отколкото наративно. Зрителят се запознава още в началото с текста на песента „Fish Story”, чийто първи стих гласи:

Ако самотата ми беше риба,
щеше да бъде толкова огромна,
толкова безстрашна,
щеше да уплаши и кит.

Този стих малко или много би могъл да бъде повод за режисьора Йошихиро Накамура да залитне към темите на модерния японски хорър – самота, репресия, отчуждение от обществото, но не го прави. Вместо това, той взема тази самота и неразбраност, които преследват героите и ги превръща в тяхното най-силно оръжие, с което да се борят. Въпреки че филмът борави с клишираното „да си различен от другите, не означава, че те са по-добри“, този мотив е представен по един интригуващ начин, главно чрез персонажите. Те от своя страна, с тяхното пънкарско поведение, тийнейджърска несигурност и power ranger-ски хватки (да, във филма е засегната тази тема), са главната движеща сила в лентата. Режисьорът Накамура ритмично прескача от един персонаж на друг, поддържайки по този начин интереса към героите си, без да се застоява ненужно дълго само върху един протагонист.

Ако си от хората, които обичат да гледат филм със стандартна наративна структура, то най-вероятно ще останеш (малко) разочарован. Както споменах, връзката между историите е много бледа, на места несъществуваща, но в края си лентата предлага лека утеха като обяснява много неща и неразкрити загатки по изключително забавен начин, коeто лично мен ме накара да се усмихна и още повече да заобичам филма.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=qGzIOs4jjVk[/youtube]

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 8 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 4 коментара!  
Добави коментар?

  1. от bungle
    16.Apr.2010, 19:08

    Ако самотата ми беше риба,
    щеше да бъде толкова огромна,
    толкова безстрашна,
    щеше да уплаши и кит.

    Яко, яко, ей, трябва да го гледам. :)

  2. от Албена
    23.May.2010, 1:57

    Филмът е страхотен!

  3. от Нели
    11.Oct.2010, 21:54

    А! Какво готино ревю!

  4. от тинчо
    18.Jun.2011, 13:16

    Много добър ! Както и ревюто , заради което го гледах ! :)

Коментирай...