Fifty Dead Men Walking

Историята. Fifty Dead Men Walking е правен по истинската история на Мартин Макгарланд, който в ранните си години е вербуван от Британската полиция, след като е арестуван за дребно провинение. В замяна на свободата си, Мартин започва да шпионира ИРА и да докладва на връзката си в Полицията – тайния агент с кодово име Фъргюс. Постепенно младият шпионин се издига в йерархията на ИРА и благодарение на информацията, която предоставя са спасени около 50 британски офицери и са осуетени няколко атентата. Като всяка реална история обаче и тази стига до мрачната си кулминация, където „лошите“ разбират какво става и Макгарланд е заловен и измъчван. Бягството е скок през затворен прозорец на третия етаж в сграда в Белфаст, след който Мартин по чудо оживява. Следват години на смяна на адреси, работи и имена до 1999, когато в Канада непознат мъж го прострелва 6 пъти. Оживява, да, и продължава да бяга до ден днешен.

Актьорите. Звездата тук е Джим Стърджис, играещ Мартин. Ако си пропуснал Across The Universe, който е всичко, което някой може да иска от съвременен мюзикъл, то бих те посъветвала да го сложиш в челната тройка на must see листа си. Ако си го гледал пък, сигурно вече подозираш колко добре се е справил Стърджис и тук. Прекрасна роля, подплатена с доста забавен ирландски акцент. Ирландски акцент, който също толкова добре докарват Бен Кингсли като Фъргюс (страхотен персонаж впрочем) и Роуз Макгоуaн като изкусителната Грейс. Приятно се откроява и Натали Прес, играеща приятелката на Мартин.

Режисурата. От Кари Скогланд има какво още да се желае, но е факт, че филмът е доста добре разказан и държи вниманието ти ангажирано през почти цялото време. Хареса ми колко добре са разпределени моментите на Мартин със семейството и близките му спрямо тези, в които работи. Вниманието към детайла също прави добро впечатление – сцените, в които атентаторите сменят дрехите си или пък тези, в които се снимат мъчения и разпити можеха спокойно да бъдат избегнати, но е факт, че присъствието им допринася за усещането за автентичност. Подборът на музика и моментите с липса на такава също са добре премерени.

За финал ще кажа, че историята на Fifty Dead Man Walking за мен е по-добра от тази на Hunger, който може и да е режисьорски връх, но си остава по-труден и тежък за гледане. Но пък аз съм наивна и се впечатлявам лесно. Гледай и кажи ти какво мислиш.