Не знам какво си мислиш, но аз го чакам голямо нетърпение. Още от пилотната реплика на Едуард ме напуши такъв смях, който продължи през главозамайващите диалози и експресивни изражения на триото Pattinson-Stewart-Lautner, че си припомних колко обичам да пиша за такива филми.

Click here to view the embedded video.

Също така забелязах, че са кастнали Jodelle Ferland. Въпросната ми е позната от ролята си в Tideland, където овърша полето, метафорично казано. Малката е по-изразителна от горните тримца взети заедно и умножени по три, но това не значи, че в „Затъмнение“ няма да изглежда като дърво със зъби. Ще видим.

Най-новата екранизация на „Алиса“ разочарова. Нещата, подсказвани от трейлъри и постери – ужасяващата и страшна нотка, сумрачната мистичност, оформяща една dark-приказка, размазващото трето измерение, чувството за епичност и нещо голямо, нещо неочаквано – просто не се случват. Все пак и въпреки това, филмчето става… да ме прости за умалителното.

Не знам дали е търсен ефект с цел да подчертае предимствата на приказния свят пред „реалността“, но отвратително изглеждат нещата извън Страната на чудесата: безоблачно и прегоряло небе, хроматични аберации.

Само по себе си 3D-то не впечатлява с нищо, и това щеше да важи дори преди излизането на Avatar. Донякъде хубаво е, че липсват самоцелните демонстрации и заигравки със зрителя, от типа на „остро трънче лети през две измерения в трето и се забива в камерата, простете, в окото на зрителя“. Това, което ми избождаше очите бяха шаренките и ярки нюанси, но не го казвам с лош умисъл, защото като цяло визията кефеше. Tim Burton си е свършил работата поне що се отнася до цветове, детайли и изчанченост в Страната на чудесата. Ако човек съумее да се отпусне и да се наслаждава на приказния рисунък на екрана, без да му мисли много-много – поне сетивата ще бъдат задоволени. Най-готино изглеждат Шапкаря и Червената кралица, под чиито уникални одежди стоят Helena Bonham Carter и Johnny Depp (не, той не играе кралицата). Последният изглежда зашеметяващо, но не мога да преценя доколко заслугата е на актьорските му заложби и излъчване, и доколко – на костюма, грима и цялостната визия, с която е дигитализиран. Компетентно женско мнение до мен пък констатира под формата на ах!-вания и въздишки, че роклите на Алиса до една бяха прекрасни. И бяха!

Ала напук на чудесния образ на някои от героите, както и на безупречно подбрания каст, повечето персонажи са доста зле, плоски и непълни. И сякаш изтървани от високо в историята, както самата Алиса междувпрочем, всичко звучи леко несериозно и изглежда много неубедително. Разбира се, винаги можем да намерим оправдание в това, че става въпрос за приказка, донякъде детска приказка, при това – известна със странности и играеща си с логиката.

Продължавайки темата за огромния, но пропилян потенциал – Mia Wasikowska е много симпатична и умилителна, но си похабява шанса; и дано да не бъда лош пророк, но подозирам, че това ще си остане най-касовият филм в кариерата ѝ. Или най-малкото в близките години. Anne Hathaway пък беше докарана толкова анти-обаятелна, че ме накара да се зачудя коя е добрата кралица и коя – лошата.

По същия начин, по който се чудя дали този филм е по-скоро добър или по-скоро лош.

Click here to view the embedded video.

28 години след първия Tron, начело на Tron: Legacy отново застава Jeff Bridges, но вече възседнал трона на Оскарите. Във филма ще видим още Michael Sheen и Olivia Wilde, като е сигурно, че погледите ще следят основно второто име.

И тъй като този трейлър всъщност не е толкова впечатляващ, нека си припомним предшественика му от тук или тук.

Премиерата се очертава за 17 декември, но в България може и да дойде към средата на февруари, примерно. Ще тръпнем и чакаме.

От Pixar не пропуснаха да си тръгнат и тази година с награда, която този път отиде при Pete Doctor и неговия филм за пенсионери, деца, кучета и катерици „Up“. Може би единствената изненада по време на церемонията бе категорията „най-добър чуждоезичен филм“. Спряганият за сигурен победител „The White Ribbon” на Михаел Хaнеке остана без награда (галещата очите черно-бяла кинематография също не бе отличена със статуетка), като златното човече бе връчено на аржентинския „The Secret in her Eyes”.

По-долу може да видите пълен списък с победителите във всички категории от 82-те награди Оскар.

Най-добър филм: The Hurt Locker – Kathryn Bigelow, Mark Boal, Nicolas Chartier, Greg Shapiro
Най-добър режисьор: Kathryn Bigelow за The Hurt Locker
Най-добър актьор в главна роля: Jeff Bridges за Crazy Heart
Най-добра актриса в главна роля: Sandra Bullock за The Blind Side
Най-добър актьор в поддържаща роля: Christoph Waltz за Inglourious Basterds
Най-добра актриса в поддържаща роля: Mo’Nique за Precious: Based on the Novel Push by Sapphire
Най-добър оригинален сценарий: The Hurt Locker – Mark Boal
Най-добър адаптиран сценарий: Precious: Based on the Novel Push by Sapphire – Geoffrey Fletcher
Най-добра анимация: Up – Pete Docter
Най-добър чуждоезичен филм: El secreto de sus ojos (Argentina)
Най-добър документален филм: The Cove – Louie Psihoyos, Fisher Stevens
Най-добър монтаж: The Hurt Locker – Bob Murawski, Chris Innis
Най-добри визуални ефекти: Avatar – Joe Letteri, Stephen Rosenbaum, Richard Baneham, Andy Jones
Най-добра операторска работа: Avatar – Mauro Fiore
Най-добър саундтрак: Up – Michael Giacchino
Най-добър саунд миксинг: The Hurt Locker – Paul N.J. Ottosson, Ray Beckett
Най-добър саунд дизайн: The Hurt Locker – Paul N.J. Ottosson
Най-добри костюми: The Young Victoria – Sandy Powell
Най-добра сценография: Avatar – Rick Carter, Robert Stromberg, Kim Sinclair
Най-добър грим: Star Trek – Barney Burman, Mindy Hall, Joel Harlow
Най-добра оригинална песен: Crazy Heart – T-Bone Burnett, Ryan Bingham („The Weary Kind“)
Най-добър късометражен филм: The New Tenants – Joachim Back, Tivi Magnusson
Най-добър късометражен документален филм: Music by Prudence – Roger Ross Williams, Elinor Burkett
Най-добра късометражна анимация: Logorama – Nicolas Schmerkin

– – –

Спечелилите в играта на Framespotting са:

DVD: Der freie Wille (2-disk Special Edition) отива при V (Вики), която заедно с HePeDoBeH бяха единствените, които заложиха на аржентинската продукция като победител в категорията „най-добър чуждоезичен филм“.

2 х DVD: District 9 (2-disk Special Edition)…
Точно четирима са участниците, познали победителите в четирите основни категории: brum, Lilyana, Джим и V. Последната вече спечели наградата от чуждоезичния филм, като е единствената от общо 21 участници, познала всичко.
Жребият определи двамата призьори: Lilyana и brum.

Честито на победителите! С тях ще се свържем по някое време. Благодарности на всички, които се впуснаха да познават. И честит 8ми март :)

Миа е на трудните петнайсет. Живее с майка си и сестра си в общински „панелак“. Всяка една в семейството е огледало на нещастния живот на другата и всяка една иска да счупи това огледало. Битово насилие, стиковано в бирени кутии и фасове в устата на малки деца, ежедневието в квартала на Миа е едно постоянно травматично изживяване. Когато някой иска да каже „обичам те“ там, той казва „мразя те“.

Миа е сървайвър, топ сървайвър, хип-хоп сървайвър. Само че танците ѝ не ги снима екип на реалити формат, а тя самата, с камерата на любовника на майка си – страхотния Michael Fassbender от страхотния „Hunger“!

В незастроените полета до Миа живеят бели цигани. Пред караваната им кротко преживя престарял кон. В неистовото си желание да го освободи, Миа прави опити да скъса веригата му. Многократно и неуспешно. Добитъкът, знаем, къса хомота само по един единствен начин.

В незастроеоните полета на душата на Миа растат емоции. Бурно, хаотично под напева на California Dreamin’. Миа е още твърде слаба, за да скъса своята верига, но достатъчно силна, за да преживее първите си любовни разочарования си с Конър-Michael Fassbender, красив, нежен, двуличен, истински джентълмен. Конър е другата страна на жестоката реалност, шумната (за кратко) ефеверсцентната таблетка, след която перспективите на Миа се „избистрят“- „специално“ училище тип интернат, танцьорка в клуб, тип бардак или трип до цигански табун в Уелс.

Andrea Arnold е свършила работата си „мъжки“ и Fish Tank заслужава възходящия си триумфален път (досега14 награди и пак толкова номинации). Всеки кадър е картина, зряла, художествено премислена, с минимализъм и аскетизъм близки на източната поетика. За сцената в която майка и дъщеря наглед танцуват заедно, а всъщност синхронизират болката и гнева си, ще се изпишат тонове суперлативи. Във филма липсват готови формули и залитания към вече обработени територии от Кен Лоуч и Майк Лий.

Katie Jarvis е другото име, което и да не запомните не е страшно, кино-афишите вбъдеще няма да спрат да го изписват. Дебютът ѝ е толкова мощен, играта ѝ е толкова натуралистична и естествена (Katie Jarvis привлича вниманието на режисьора на улицата, при скандал с приятеля си)- нещо за което 99-те % труд не важат, че идентификацията и съпорта на зрителя е безрезервен.

Докато светът още е в захлас от постиженията на сай-фай жанра, Fish Tank неусетно се е разписал в учебниците за съвременно кино и то на двойна страница.

Camera Obscura

Tony

„Колко струва за гушкане?“ – пита Тони една проститутка, преди последната да го изхвърли от бардака. Тони не е представителна извадка за декласираните и прогнили обитатели в периферията на Лондон. Спорадичните му контакти в гетото са болезнено-трудни и обикновено завършват в Темза, в пълни с карантия найлонови торбички. Личният бекграунд на Тони е скрит зад VHS цитати от любимите му  филми със Сталоун, Сегал и Чък Норис.

Беглата авторефлексия (пред огледалото), скованите, но добри маниери и отчаяното желание за комуникация го очовечават и поставят встрани от стериотипа на серийния убиец.

Извън очевидните кинематографични достойнства, Gerard Johnson не държи да харесаме хорър-трилърът му, напротив. Липсват обяснителни ретроспекции, бурна динамика, жанрови клишета и съществена развръзка. Безнадеждната душа от началото е такава и след финала. Само животът около нея е редуциран.

Camera Obscura

Ако имаш проблеми с често проблясващи предмети и светлини, стой на страна. Времето и реставрацията на лентата са си казали тежката дума.

Click here to view the embedded video.