Анкета: Съмняваш ли се в отец Флин?

Това е първата ни анкета и въпросът е към тези, които са гледали Doubt. Интерпретирайки и преценявайки ставащото във филма, как оценяваш съмнителната вина на героя и на кое от твърденията би заложил? А защо? – в коментарите :)
[poll id=“2″]
father-flynn

Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 11 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Моника
    7.Mar.2009, 0:10

    Хяхя, няма 10 мин. и вече убедително виновен :)
    Браво, отче!

  2. от Владо
    7.Mar.2009, 0:15

    Искам отговор „Имам съмнения, сестро Джеймс“.

  3. от V
    7.Mar.2009, 0:17

    Съмнителното тук е, че цели 5 човека са гледали Doubt. ;)

  4. от Моника
    7.Mar.2009, 0:20

    Мани т’ва, ми на повечето им хареса.

  5. от Владо
    7.Mar.2009, 0:23

    Мани т’ва, повечето харесват „Четецът“.

  6. от anima
    7.Mar.2009, 23:02

    учудвам се че толкова много го смятат за невинен, според мен имаше нещо гнило там :)

  7. от Acnapyx
    8.Mar.2009, 6:00

    Не са 5 гледалите филма, с мен стават шест. За мен имаше доста неща, които изглеждаха подозрително, но дори и съмненията да си имаха основание, в крайна сметка, ако се изразим така, „връзката не беше консумирана“ :)

  8. от владо
    13.Mar.2009, 16:06

    Нищо виновно няма в него :-)

    П.П.: И азе го гледах.

  9. от CX
    15.Mar.2009, 17:41

    John Patrick Shanley (режисьор и сценарист на Doubt) в интервю за NYT, 2004:

    “It was homosexual teachers for the most part who saved me,“ Shanley said. “The head of discipline at Thomas Moore was gay, and he was my friend and protector. Did he have his reasons for being interested in me? Everybody has their reasons. Passion fuels many things, and it’s used in many ways. Many of these people never cross the line.“

    Shanley’s relative, unfortunately, was not as lucky. “A child in my family was molested by a priest,“ he said. “The parents went first to the local level, then up the chain of command to a highly placed church official, who took them by the hands and said: ‘I’m so sorry this happened to you. I will take care of it.’ And then he promoted him. They were so shocked that they left the church for 10 years.

  10. от bib
    21.Mar.2009, 20:38

    ц, щеше да си проличи желанието все някак, аз дебнах – нямаше желание, само състрадание и грижа видях. И мен ме убеди. Това което криеше беше, че е гей. Това му беше като ахилесовата си пета и той не смееше заради нея да предприеме нещо.

    „Many of these people never cross the line.“

  11. от Ross
    25.Apr.2010, 13:20

    Проблемът на филма е в кастинга на Филип Сиймур Хофман, който е много „очевиден“ избор в известен смисъл. Липсва интензивност на съмнението. За много хора той е виновен още в самото начало. Самият подход към актьорската интерпретация куца на моменти. В театралната постановка на Бродуей ролята се изпълнява от Браян Ф. О Бърн – много интересен актьор, който трябва най-после да получи някоя роля с потенциал. Дори чисто визуално Бърн успява да нацели амбивалентната натура на този образ по отношение на проблема в текста.

    Да, естествено, имаше много моменти, които говорят и за едното, и за другото – най-вече решението на отец Флин да се оттегли без много шум след като сестра Aloysius /в изпълнение на Мерил Стрийп/ му каза за разговора със секретар от предната му енория! А и от друга страна говорим за време и реалност, в които един свещеник – ако поиска! – може да прекърши една монахиня в рамките на пет секунди! С един кратък телефонен разговор! Но проблемите, залегнали в „Съмнения“, са предимно метафорични. И все пак филмът някак си не успява точно в това. Може би защото сцената предлага едно друго усещане за история, за атмосфера, за СЛОВО! А във филма това слово е загубено в опитите на режисьора да прави интересни врътки с камерата. А при такива актьори това си е срамота. За мен Хофман беше иключително техничен в ролята, но не успя да намери нищо свое в образа и го игра така както играе винаги – без истиска емоция, без откриване на гестуси в образа. Мерил Стрийп постина много интересен микс от комичност, която откриваше в детайлното представяне на рутинното в образа си, и човечност – сцената, в която казва „Защото познавам хората.“, беше разтърсваща с минималистичния ѝ подход и този поглед. Но в последното действие – в момента на конфронтацията – актьорите просто изгубиха нишката. Така че подобен въпрос: Виновен ли е отец Флин? – е някак неадекватен по отношение на филма.

Коментирай...