Това е първата ни анкета и въпросът е към тези, които са гледали Doubt. Интерпретирайки и преценявайки ставащото във филма, как оценяваш съмнителната вина на героя и на кое от твърденията би заложил? А защо? – в коментарите :)
Виновен ли е отец Флин?
- Виновен! (42%, 16 гласа)
- Напълно невинен. (37%, 14 гласа)
- Невинен. Нищо не е направил, но му се е искало. (21%, 8 гласа)
Общо гласували: 38


7.Mar.2009, 0:10
Хяхя, няма 10 мин. и вече убедително виновен :)
Браво, отче!
7.Mar.2009, 0:15
Искам отговор „Имам съмнения, сестро Джеймс“.
7.Mar.2009, 0:17
Съмнителното тук е, че цели 5 човека са гледали Doubt. ;)
7.Mar.2009, 0:20
Мани т’ва, ми на повечето им хареса.
7.Mar.2009, 0:23
Мани т’ва, повечето харесват „Четецът“.
7.Mar.2009, 23:02
учудвам се че толкова много го смятат за невинен, според мен имаше нещо гнило там :)
8.Mar.2009, 6:00
Не са 5 гледалите филма, с мен стават шест. За мен имаше доста неща, които изглеждаха подозрително, но дори и съмненията да си имаха основание, в крайна сметка, ако се изразим така, „връзката не беше консумирана“ :)
13.Mar.2009, 16:06
Нищо виновно няма в него :-)
П.П.: И азе го гледах.
15.Mar.2009, 17:41
John Patrick Shanley (режисьор и сценарист на Doubt) в интервю за NYT, 2004:
21.Mar.2009, 20:38
ц, щеше да си проличи желанието все някак, аз дебнах – нямаше желание, само състрадание и грижа видях. И мен ме убеди. Това което криеше беше, че е гей. Това му беше като ахилесовата си пета и той не смееше заради нея да предприеме нещо.
„Many of these people never cross the line.“
25.Apr.2010, 13:20
Проблемът на филма е в кастинга на Филип Сиймур Хофман, който е много „очевиден“ избор в известен смисъл. Липсва интензивност на съмнението. За много хора той е виновен още в самото начало. Самият подход към актьорската интерпретация куца на моменти. В театралната постановка на Бродуей ролята се изпълнява от Браян Ф. О Бърн – много интересен актьор, който трябва най-после да получи някоя роля с потенциал. Дори чисто визуално Бърн успява да нацели амбивалентната натура на този образ по отношение на проблема в текста.
Да, естествено, имаше много моменти, които говорят и за едното, и за другото – най-вече решението на отец Флин да се оттегли без много шум след като сестра Aloysius /в изпълнение на Мерил Стрийп/ му каза за разговора със секретар от предната му енория! А и от друга страна говорим за време и реалност, в които един свещеник – ако поиска! – може да прекърши една монахиня в рамките на пет секунди! С един кратък телефонен разговор! Но проблемите, залегнали в „Съмнения“, са предимно метафорични. И все пак филмът някак си не успява точно в това. Може би защото сцената предлага едно друго усещане за история, за атмосфера, за СЛОВО! А във филма това слово е загубено в опитите на режисьора да прави интересни врътки с камерата. А при такива актьори това си е срамота. За мен Хофман беше иключително техничен в ролята, но не успя да намери нищо свое в образа и го игра така както играе винаги – без истиска емоция, без откриване на гестуси в образа. Мерил Стрийп постина много интересен микс от комичност, която откриваше в детайлното представяне на рутинното в образа си, и човечност – сцената, в която казва „Защото познавам хората.“, беше разтърсваща с минималистичния ѝ подход и този поглед. Но в последното действие – в момента на конфронтацията – актьорите просто изгубиха нишката. Така че подобен въпрос: Виновен ли е отец Флин? – е някак неадекватен по отношение на филма.