Extras

Ricky Gervais!

(и Stephen Merchant.)

Имената говорят сами за себе си. И който е запознат с тях определено знае какво да очаква. Или поне си мисли, че знае, защото в крайна сметка пак ще бъде изненадан…

Създателите на The Office и The Office се нагърбват с нелекото предизвикателство да сътворят комедийна драма. При това в епизоди.

Резултатът е брилянтния Extras, който излиза в лимитирана серия – два кратки сезона, по един през 2005 и 2006.

Историята се върти около така наречените статисти. Или всъщност е по-правилно да кажем, че въпросните статисти се въртят около историята, малко като мухи без глави. Те са двама, като основната роля Gervais съвсем скромно е поверил на самия себе си, а другата – на чаровната Ashley Jensen. Човекът в скобите (Stephen Merchant) също намира своето място в каста като агент/мениджър на актьори. И макар въпросните да са нещо като „с връзки“ в сериала, тъй като очевидно сами са се поставили там, то превъплъщенията им са повече от безукорни. Изграждат се няколко култови персонажа, а Ashley е перфектна в ролята на един от най-глуповатите герои, които киното е виждало.

Ако си от хората, които с изричането на филмово заглавие, накрая непременно добавят „… с еди-кой-си [актьор]„, то големите имена в Extras тепърва започват. Във всяка серия гостува по някой сравнително именит актьор, който играе себе си и се вписва в сценария по свой си начин. Например в пилотния епизод Ben Stiller залага на солидна доза самоирония, а в следващ Kate Winslet говори мръсотии, достойни за еротичен телефон, а накрая забива пирона с искрена реч за това как се печели Оскар. По-натам се появяват Samuel L Jackson, Patrick Stewart, Orlando Bloom, David Bowie, Daniel Radcliffe, Chris Martin (Coldplay), Ian McKellen и доста други, като повечето от тях изобщо не се свенят да правят непривични и откровено идиотски неща пред камерата. „Гостите“ са много точно подбрани за нуждите на всеки епизод, а Robert De Niro дори не го споменах, че вече звучи съвсем като реклама…

Всяка серия се развива на ново място, като това обикновено са различните снимачни площадки на отделни продукции, в които нашите герои-статисти се снимат… образно казано. Разнообразието от декори и реквизит е най-малкото, което ще видиш. Действието ни отвежда дори до места като церемонията по връчването на наградите BAFTA, както и в Big Brother – където, можеш да се досетиш, сцените и простотиите са неописуеми.

Extras забавлява с широк спектър от британски хумор, вариращ от откровено черен хумор и просташки шеги, до изтънчени и доста деликатни такива. Пародията също е пълна, като обект на ирония са както най-обикновени житейски ситуации, така и цели индустрии като киното и шоубизнеса. За последните две няма прошка, като Ricky (и Stephen) отгръща кулисите за любопитните ни погледи, казвайки сериозни неща на майтап, или пък шеги със сериозен тон. Заигравката продължава с множество препратки към реални лица и събития, някои от които добре познати само на Острова. Безкомпромисно са захапани всякакви обществени стереотипи и предразсъдъци, най-популярните от които – на расова, религиозна и сексуална основа. Същевременно са избегнати някои типични клишета, най-голямото (липсващо) от които оставям да констатираш сам.

Отличителното за всяка серия е неподправимия тематичен хумор, а това, което ги свързва е драмата и (де)градацията на героите. Ако съм те оставил с впечатлението, че това е една брутална комедия, характеризираща се с безконечен и неконтролируем смях от начало до край, то си едва наполовина прав. Защото към края на 30-те си минути всяка серия напомня, че нещата могат да са и дефакто са сериозни. И може би тъжни. Дотолкова, че в крайна сметка да ни пука за героите, а не само да им се смеем. Точно тази сърцевина, спотаена под черупката на брутални шеги прави сериала нещо като жива класика.