Аз, проклетникът (2010)

Аз, проклетникът“ често бива сравняван с произведенията на Пиксар, въпреки че лентата има повече вземане даване с чичо Дисни – лентата е толкова family/kids-friendly, че на някои мама и тате може да им дойде в повече. Това разбира се говори лошо за тях, но да не се отклоняваме. Дебютантите от Illumination Entertainment играят картите си на сигурно, без иновативни стратегии и скрити козове, но в края на играта важен е резултатът. А той дава точка за проклетниците.

Гру е олд-скуул злодей – с глуховат асистант, пълчища от жълтолики, очилати слуги от неизвестна планета, няколко на брой трофея и сърце непознало майчинска ласка. За съжаление Гру е и изчезващ вид злодей. Новото поколение е по-нахално, една идея по-злодейно, не се свини да използва връзките си в злодейските банки.

Отмъкването на една от пирамидите в Египет е искрата, която дава живот на съперничеството между Гру и Вектор. Всеизвестен факт е, че накрая може да остане само един, поради което Гру изважда бойния си меч под формата на островърх нос и решава, че ще покори всички злодейски висини, открадвайки луната (което съвсем между другото няма да доведе до неочаквано бърз апокалипсис). На помощ биват отвлечени/осиновени Вяра, Надежда и Любов, които, за най-голяма изненада на Гру, разкриват истинската му същност. Оказва се, че под маската на злодея, копнеещ за всичко, що е чуждо, се крие просто един пакостник, проклетник, любящ баща.

Както и сами може да се убедите, историята не е нищо оригинално, не засяга кой знае какви социално-психологически теми, но важното е, че върши добре това, за което е предназначена, а именно най-вече да забавлява. Хуморът, за да не се отдалечава и откроява много, също се намира на едно семпло ниво. Повечето плюсове се обират от жълтата маса от дребни човечета, които съумяваха да ме разхилят в голяма част от екранното си време, най-вече с хумористичното им държане и почти неразбираемото им, пропито с хелий дърдорене. Останалите герои, включително вечно намусения Гру и антагониста Вектор, също бяха на ниво. Може би смехът трябваше да е малко повече за сметка на диалога, но това щеше да измести малко таргет групата, така че остава за другия път.

Анимацията също е на ниво – красива, прилично шарена, може би твърде изчистена за личния ми вкус, но със сигурност повече от подходяща на целия тон на лентата. 3D като 3D, но поне не като The Last Airbender-3D. В повечето случаи излишно, на места прилично игриво, но като цяло нищо, без което да не можем.

Това, без което не можем са 3D-очилата, защото лентата определено трябва да ви е в челните позиции при избор на кино заглавие за уикенда. Приятно лека и неангажираща, достатъчно забавна и сравнително поучителна, ако под ръка носите деца. Или просто занесете детското във вас на кино. Конкуренцията тази седмица така или иначе не е впечатляваща.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.86/5 от 14 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 7 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Иво Рашев
    27.Oct.2010, 12:21

    Хаха тия 3Д филмчетата ми са много интересни, смисъл че ми харесва как са ги нарисували, самите модели …

  2. от Alpha and Omega (2010) | Framespotting на две годинки!
    6.Nov.2010, 19:52

    […] която ни е дарила с Toy Story 3, How to Train Your Dragon, донякъде Despicable Me и Summer Wars (като евентуален претендент за Оскар […]

  3. от МАРИНА
    5.Dec.2010, 15:45

    СУПЕР.ГОТИН.СТРАХОТЕН.ЯК!

  4. от МАРИНА
    5.Dec.2010, 15:46

    СУПЕР ЯК ГОТИН ФИУМ!!!!!!!!!!!

  5. от МАРИНА
    5.Dec.2010, 15:47

    ЯКО

  6. от cinemascrotum
    5.Dec.2010, 22:48

    Пълен боклук!

  7. от misho
    16.Feb.2011, 18:26

    qko mn hubavo (sun)

Коментирай...