Enter the Void

W A T C H

Дългоочакван и без малко недочакан. Новият филм на Gaspar Noe – който отдавна вече не е нов – известно време обикаля фестивал след фестивал, показван в различни стадии на завършеност, но все пак незавършен. Същевременно феновете тръпнат я за някое независимо кино, което да се престраши да завърти лентата, я за „излизането“ ѝ в интернет. Но всичко дотук е нищо в сравнение с времето, което самият режисьор прекарва в чакане – близо 15 години откак се ражда идеята за ENTER THE VOID. Време, достатъчно за една идея както да изкристализира, така и да се размие до неузнаваемост.

Това, което Gaspar Noe преди постигаше с безкомпромисна натуралистичност, граничеща с бруталност и непоносимост, тук вече го е направил почти изцяло с визия. Към досегашните определения, които често получава с най-добри чувства – от сорта на „извратеняк“, „ненормалник“ и „болен мозък“ – аржентинецът спокойно може да обогати биографията си и с още едно: визионер. Така, щото ефектите в този филм са размазващи, а операторската работа е безобразно, отвратително добра. Камерата левитира по познатия, но вече усъвършенстван след Irreversible начин, а движенията са още по-плавни. И като говорим за ефекти нямам предвид клиширани сцени-еднодневнки, а цялостната атмосфера, постигната с наслагване и преливане. В който микс се врязва и музиката, която е достатъчно… настръхваща.

ENTER THE VOID е пътешествие във времето и пространството – един същински „trip“. Мнозина биха се усъмнили, че някакъв си филм може да изземе ролята на силен халюциноген и да събуди подобни усещания, изживявания. Но нима киното не е точно това – едно приключение, безметежно пътуване, скок в друга реалност, в нова вселена…

Ако си се чудил дали Noe е прибягвал до някакви психотропни неща за вдъхновение на нещата, които прави, то настоящия филм дава повече от еднозначен отговор.

Историята, че и диалозите са толкова опростени и „стегнати“, колкото подхожда на един визуален шедьовър. Младият Оскар – новоизлюпен дилър – намира смъртта си и така нарушава кръвната клетва да не изоставя своята по-малка сестра. Между живота и смъртта, умирайки с халюцинации или халюцинирайки как умира, той вижда целия си живот като на лента… Само че лентата продължава и след това. И отнася Оскар на места, достъпни единствено за най-мощната машина в света – човешкия мозък. End of story.

Основните критики, които филмът отнася са относно актьорската игра и диалозите, както и за дължината на самата лента, която на мнозина се струва прекалена. Лично аз нямам проблем с последното, тъй като обичам дългите филми и нерядко дори ми се иска никога да не свършват. Колкото до актьорите – кастът е в голяма част съставен от дебютанти, избрани по странен начин, сред които има хора, които са чисто и просто приятели или фенове на режисьора. Това си има хубава страна и тя е, че зрителят не се разсейва с известни и преекспонирани физиономии, а може да се съсредоточи в същината на филма. Лошата е, че има какво още да се желае. Тъй като Noe не прави просто филм след филм, а е оформил някакъв свой стил и съответно и предопределени очаквания, няма как да му спестим сравненията с предишни творби. Спомняйки си за триото Bellucci-Cassel-Dupontel от Irreversible и тяхната 100-минутна импровизация, разликата в класите започва да бие на очи. ENTER THE VOID, макар и да не дава предпоставки за много подобни изяви, все пак спазва традицията на режисьора – но в немалко от моментите, където актьорите са оставени на самотек, резултатът е почти плачевен.

Не плач, а плакнене на очи предизвиква най-опитната на екрана – Paz de la Huerta. 26-годишната американка с не особено американско име е истинско съкровище, предвид ексхибиционистките си наклонности и ентусиазма да се снима всякак, във всякакви пози. Разбирай: гола.

Друго което бие на очи е, че сякаш Noe е решил да бъде една идея по-комерсиален и разбран. Това, разбира се, само по себе си не е в минус. ENTER THE VOID, макар да дълбае и загатва на места, далеч не е толкова първично жесток като предшественика си. Но по-големият реверанс към масовия зрител е сравнително праволинейното действие, което на всичкото отгоре е нагледно разяснено още в началото, за да няма чудене. Или поне на пръв поглед е така. Защото малките детайли и главоблъсканиците са си там – който иска, ще ги види. А теориите за филма са второто най-интересно нещо след главозамайващото (за някои – буквално такова) приключение.

Ала и хубавите трипове – макар че този не е точно такъв – имат своя край, след който реалността ни удря в разширените зеници като ослепителна бяла светлина, от която боли. Навярно клиширано, но и не по-малко вярно ще е да твърдим, че филмът имаше потенциала и можеше да бъде много повече от това, което е.

Всякакви недостатъци обаче избледняват на фона на ярките и пулсиращи цветове. Токио на Noe е място, което ще видиш за кратко, но ще обикнеш завинаги. Огромен и космополитен град, свит в малки стаички, ухаещи на секс, и безлюдни, луминисцентни улички. Перфектното място за тази психеделична мелодрама.

Киното продава мечти. Чувства и усешания. Gaspar Noe ни продаде своите чрез малко, пъстро хапче – доза кино-дрога. Аз я сграбчих с две ръце… И сега искам още. И още!

T H E V O I D

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.83/5 от 6 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 4 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Yvr
    13.Dec.2010, 6:58

    Хората могат и да определят Ное като „болен мозък“, но истината е че всички големи творци са си точно такива :)
    Иначе филмът дава перфектна представа за това, какво е да вземеш халюциногенен наркотик, има най-великите начални надписи в историята на киното и е филмът на 2009 (или на 2010, вече и аз незнам коя година се води)
    Поздрави за ревюто!

  2. от asd
    13.Dec.2010, 14:26

    А пробвал ли си халюциноген, за да знаеш, че е перфектна представа? Нарочно пропуснах „наркотик“..

  3. от lammoth
    15.Dec.2010, 8:09

    Много шашав филм, може би трябва да го гледам пак :)
    Самата идея за това как духът на човек „вижда“ последствията след смъртта си върху любимите хора, наркотичната „размазана“ визуализацията на филма, философията около тибетската книга на мъртъвците, сцената с аборта, секс сцените, – това си е чисто експериментално кино. Гаспар Ное си е иновативен и смел, но предполагам и труден за разбиране :)
    Гаспар Ное си е француля, нищо че е роден в Буенос Айрес ;)

  4. от Lina
    21.Dec.2010, 0:47

    Абе подписах се и в другата тема за филма, та почти гранича със спамър, но какво да ви кажа – Enter the void много ме тръшна и не мога и не мога да го забравя! Колкото много НЕ ми хареса, толкова много и ми хареса – именно за това все още го мотам измежду мозъчните си връзки! Радвам се, че има все пак хора, които са успяли да му се „насладят“ или съответно не са успяли. Тук не се срещна на много места, само в по-ъндерграунд кината. Ама май така и трябва за този филм..

Коментирай...