Enter the Void (2009)

Роденият в Аржентина френски режисьор Гаспар Ное в последните десетина години все по-успешно приковава вниманието на зрителите. Филмите му, често определяни като новаторски и провокативни, оставят ярка следа в съзнанието на всеки, дръзнал да ги гледа. Безспорно Ное се нарежда сред най-талантливите съвременни режисьори – смел в идеите си, перфекционист във визуално отношение, експериментатор и бунтар. Това е и признанието, което киномайсторът заслужаваше до премиерата на новия си филм Enter the Void. Лентата иде да покаже как липсата на творчески идеи, скрита под ефектната маска на модерните кино технологии, може да се превърне в същински филмов кошмар.

На кратко сюжетът се обобщава в няколко изречение. На дълго – пак в толкова. Оскар и Линда са брат и сестра, които живеят в Токио. Преживели трагичен инцидент като деца, двамата си обещават никога да не се разделят. Ето защо когато Оскар е прострелян, той не може просто да напусне тази земя, а душата му остава да се рее из Токио, из минало и настояще, в халюцинация и сън, на прага на смъртта.

В интервюта Гаспар Ное неведнъж споделя, че дълги години е бил завладян от мисълта за това възможно ли е човек да напусне тялото си и да направи астрално пътуване. Взимал съм и халюциногени. Много се опитвах да изляза от тялото си, но не се получи, признава режисьорът. Не и в истинският живот – не, но върху филмовата лента (или по-скоро девет такива), Ное успява да изживее това, за което дълго мечтае – пътуване между живота и смъртта. Enter the Void е нищо повече от последен опит за осъществяване на това егоистичното желание на френският режисьор. Сякаш не героят му, а самият той се намира под действието на наркотични вещества, а филмът е отражение на личния му душевен свят – свят на кинолюбител, в който без цел и ред изплуват и изчезват любими филмови сцени. Enter the Void е просто модерна халюцинация върху Линчовската идея за прехода на душата от света на материалното в света на духовното, снимана в стила на Стенли Кубрик от последната част на Космическата му Одисея, като е използвана камерата от The Lady of the Lake. А гледайки внимателно (или не чак толкова) всеки киноман ще разпознае поне още няколко други ленти.

Сред критиките, които търпи лентата са тези, които посочват сценария за беден, а персонажите за зле изградени. Но ще сгрешите, ако наречете Enter the void елементарен. Напротив. От самото начало до последния кадър в основата на лентата лежи един важен въпрос, един толкова сериозен проблем, който интригува, напряга и гложди съзнанието на кинофена – КЪДЕ, за Бога, е Гаспар Ное? Какво се случи с онзи оригинален, дързък режисьор, който разказваше собствени истории? Как от независим иноватор се превърна в бледа сянка на големите творци в киното? Какъв е смисълът от смело натуралистичните сцени във филма му, ако те не могат да провокират и една-едничка мисъл у пренаситеното с цветове и светлини съзнание на зрителя? Защо се подиграва на интелекта и възприятията ни?

Това, в което ни въвлича този път Гаспар Ное, е бездната на собствената си творческа суша. Ако това е идеята на живота му, разказана в евтина философия и разкрасена от визуални ефекти, то единствено можем да съжаляваме, че ставаме близки свидетели на този грандиозен близо тричасов провал.

Но Гаспар Ное в едно остава верен на себе си – не се задоволява с малко. Така ако другото не ни стига, то агонията, която изживяваме е подкрепена и от адекватния избор на водещите актьори. От изпълнението на Натаниъл Браун, в главната мъжка роля, не виждаме почти нищо, защото почти през цялото време се намираме зад тила му. За сметка на това пък от Паз де ла Хуарта, която е в главната женска роля, виждаме повече, отколкото бихме искали. Актрисата за пореден път показва, че седи добре гола на екрана. И добре, че, защото това е сякаш единственото нещо, за което я бива.

Но не бива да мислите, че има нещо сгрешено в Enter the Void. Ако не намирате дълбок смисъл в диалозите, а визуалните образи не ви говорят нищо, не е във вас проблемът.

Enter the Void със сигурност няма да ви остави безпристрастни.
Симптоми : пронизващият главобол е гарантиран, при по-чувствителните не е изключено да се прояви и гадене, а дори часове след като сте изгледали лентата, пред очите ви ще изкачат цветни абстракции.
Диагноза : психически изнасилени.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 1.71/5 от 7 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 7 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Lina
    20.Dec.2010, 23:56

    Изпреварихте ме с ревюто на филма! Въпреки че не съм голям професионалист, филмът на Ное ме тръшна след като излязох от кино залата. Не защото е невероятен, не защото е отвратителен, а защото е различен. Кара те да си го спомняш. Някак съжалявах, че го гледах (загубих прекалено много очни връзки и мозъчни клетки), но и останах очарована (защото е тотално различен от всичкия възникващ крап). После дълго четох и се интересувах и един коментар в ИДБМ ми направи впечатление : „един интересен филм, но отчаяващо крещяща нужда от адаптация за публика“. Не е лъжа, че тържествувах накрая – 3 часа невъзможна камера, пребляскващ 5 метров екран и .. абе дрогирана работа! Иначе.. бих го препоръчала. И в същото време не бих..
    Доколкото знам Ное прибавя допълнителен звук към Irreversible, който кара някои по-слаби зрители да чустват гадене. Почти 4D. Тук е използвал освен звука и други .. подпомагащи гаденето опции :]
    Благодаря за ревюто, върна ме към момента, в който го гледах.

  2. от Нели
    21.Dec.2010, 0:07

    За противоречивите реакции, които предизвиква филма, свидетелства наличието на две ревюта в сайта. Преди време Никс вдигна положителна оценка на лентата, текста можеш да прочетеш тук – http://framespotting.net/enter-the-void/

  3. от Lina
    21.Dec.2010, 0:14

    Тъкмо се бях спряла на него – разгледах и прочетох. Факт е, че съм съгласна и с двама ви! Именно за това все още така прясно помня филмът – режисьорът, независимо какво точно е целял, успя да го запечата здраво в мозъка ми. Но мога да разбера защо някои хора го харесват и защо не.

  4. от OP
    21.Dec.2010, 0:34

    Не разбирам как може от този филм да се чувстваш изнасилена, а останалите два филма на Ное да оценяваш високо, като се има впредвид, че в тях има 10 минутно свръхреалистично изнасилване, размазване на глава с пожарогасител, баща изнасилващ дъщеря си и т.н. и т.н. ужасии, които са си далеч по-смазващи психически от всичко в Enter the Void.
    А и ревюто си е просто хейт към режисьора и липса на всякакъв анализ

  5. от Нели
    21.Dec.2010, 0:39

    Не става въпрос за това какво ще ни покаже, а защо ни го показва. Безсмислени секс-сцени и сцени с насилие не оправдавам, но ако в тях е заложено някакво послание, в името на изкуството – защо не? В Enter the Void послание няма, мисъл няма.

  6. от lammoth
    21.Dec.2010, 10:49

    моето мнение е някъде по средата между твоето и това на Никс :) Някои идеи ми харесаха, но филма бе прекалено дълъг, неясен и Ное е попрекалил с експериментите. Да кажем, че съм тъп и не мога да го разбера :)

  7. от ремонтиране на пожарогасители
    13.Sep.2013, 13:33

    Човек наистина да се запита какво се случи с онзи оригинален, дързък режисьор, който разказваше собствени истории, как от независим иноватор се превърна в бледа сянка на големите творци в киното, но какъв е смисълът от смело натуралистичните сцени във филма му, ако те не могат да провокират и една-едничка мисъл както и вие добре пишете, но нека не забравяме че каквото търсене има такова се и предлага и ние ако сме на едно мнение, то други десет са на друго.Поздравления за качествения блог.

Коментирай...