Encounters at the End of the World

Не е учудващо, че леко изперкалата натура на немския режисьор Вернер Херцог се привлича от подобно луди индивиди. Човекът-мечка явно не е успял да задоволи копнежа на германеца за откаченото и дивото, поради което той се понася на юг, където всички лунатици рано или късно се изтъркулват – Антарктика. Още с пристигането си го посреща водачът на най-големия трактор в света. Малко по-късно пък странен човек със забавна шапка ентусиазирано говори за себе си и философията му за света. Херцог често прекъсва събеседника си с обобщителен войс-овър, за да успее да обърне внимание и на другите обитатели на континента, а те се надпреварват кой да е по-по-най-шантав – банкери, ботаници, лингвисти, хипита-активисти, бежанци от отминали режими, олд-скуул вукланисти, рокаджии и разбира се човека-пингвин (не, не е Дани ДеВито), всеки от които има поне една луда история, която да разкаже. Докато плува в необятната човешка психика, Херцог успява да се добере и до няколко величествени кадри от океанското дъно, чиято магия и мистерия са подсилени от не по-малко дъхоспираща българска музика. Макар и да не е най-добрият документален филм за 2008, Encounters at the End of the World е приключение, което си струва да поемеш.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.67/5 от 3 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Една реплика по темата.  
Добави коментар?

  1. от Никс
    31.Aug.2010, 2:15

    Малко доскучаващ, на моменти с прекалено нагласени интервюта. Кадрите под леда, на океанското дъно наистина бяха величествени. А най-хубавите бяха точно тези с българската музика – това бяха няколко велики минути :)

Коментирай...