Electric Dragon 80.000 V

Electric Dragon 80.000 V е 55 минутно, (почти) безсюжетно и бездиалогово пътешествие, в което зрителят без почивка бива инжектиран с черно-бяло визуално екстази и разстроена, дистортната китара, която е ограбена от функцията си да създава музика и превърната в инструмент на чистия гняв и лудост. Ако терминът пънк-рок произлизаше от киното, то определението срещу него щеше да гласи „Electric Dragon 80.000 V; основаваща група – Сого Ишии; гост-музиканти – Таданобу Асано и Масатоши Нагасе“.

Историята започва със зареждането на едно дете с 80000 волта електричество и срещата му с безмилостния закон за гравитацията, запознава ни набързо с новопридобитата драконова агресия на хлапето и неговите опити да се справи с нея чрез бокс и лекарските опити да я потушат с помощта на шокова терапия. В крайна сметка единствените уреди, които помагат на протагониста да не загуби напълно разсъдъка си, са една електрическа китара и легло, което най-вероятно е откраднато от произволен санаториум за душевно болни (разбирай с каишки за крайниците). Когато не е зает с композирането на своите пънк-пост-рок шедьоври, Драконовото Око Морисън се разкарва по задните улички на Токио и затънтени паркове, в търсене на изгубени и избягали от собствениците си игуани.

Сого Ишии не се интересува обаче от сюжета на филма, нито от историята на героите си. Това, което гъделичка ума ми, са визията на лентата и колко готини и изкълчени са героите му. Както вече споменах, филмът е черно бяла ария, която в комбинация с урбанистичния пейзаж, прекрасно запечатан на лента от Норимичи Касамацу, и някой друг нестандартен ъгъл и движение на кемерата, подсеща за творбите на Дзига Вертов и в много по-малка степен и с много повече въображение на Сергей Айзенщайн. Героите не са по-малко странни. За Драконовото Око Морисън вече стана дума, но той не е единственият електрически индуциран индивид в Токио. Оказва се, че електрическите мъже в Япония са много, но това не се харесва на Мълниеносния Буда, антагониста, който не се смущава да се разхожда с половин маска из града. През деня той работи като жичкаджия, комбинирайки успешно работата си с хобито да подслушва и издирва други като него, а през вечерта ги елиминира, защото все пак накрая трябва да остане само един. Измежду тези клети люде е един полу-гангстер, полу-каубой, който вместо масивен колт върти на пръста си телефон. И точно тук е най-големият плюс на филма – не се взема на сериозно, защото в противен случай вместо забавление и учуда, лентата на Ишии щеше да се посрещне с високо вдигнати вежди и преждевременно напускане на залата (респективно заличаване на филма).

Въпросът „Защо?“ докато гледаш лентата ще те отведе никъде, или най-малкото не там, къдети би ти се искало. „Защо героят оцелява?“, „Защо има и други ел. хора като него?“, „Защо те искат да се убият един друг?“ и други подобни са все неща, с които по-добре да не занимаваш съзнанието си (което от своя страна е по-добре да изключиш по време на филма) и да го оставиш да се любува на картината и звука, защото в интерес на истината не е ли това първоначалната идея на киното?

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.50/5 от 2 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...