Edward Scissorhands (1990)

Тим Бъртън чистосърдечно признава, че  Едуард – ножиците е любимият му негов филм. Същото мнение споделят и много от феновете на режисьора. А други категорично заявяват, че това е най-добрата му лента. Личните оценки настрана. Това наистина е един от най-признатите и обичани филми на Бъртън – красива искрена приказка за добротата.

Лентата ни разказва историята на Едуард, който е създаден в лабораторията на учен. Преди обаче да довърши творението си, Изобретателят умира и момчето остава с ножици вместо ръце. Той живее изолиран в мрачно имение на висок хълм над града, докато един ден загрижена съседка не го отвежда в дома си. Там Едуард се среща за пръв път с други хора и техните нрави и се опитва да се приспособи към новата обстановка.

Тим Бъртън, който е все още в началото на кариерата си, прави страхотно впечатление със своето умение да придава дълбочина на елементарните наивно-детски сюжети на филмите си. Сценарият в по-голямата си част звучи като фентъзи приказка, която е създадена да ни удивлява и разсмива. На практика обаче странната смесица от черна комедия, филм на ужасите, драма и романс провокират много повече емоции у зрителите. И ако половината от филма трогва със своята непринуденост, то останалата част оставя горчив вкус в устата с ирония си. Впечатление правят почти карикатурния вид на американските домакини и цветните еднотипни къщи, с които режисьорът сякаш ни връща в индустриалната епоха от 20те години на ХХ век в Америка. И въпреки че никога не съм смятала Бъртън за мизантроп, не мога да затворя очите си за тъжното послание на филма : момчето-робот е повече дойстойно да носи името `човек` от жителите на малкото градче, защото дори и машината без душа, той таи в себе си по-дълбоки, по-чисти и по-истински чувства от тези в студените сърца на хората.

Освен всичко друго Едуард – ножиците е филм с голямо значение в професионален и в личен план за режисьора. Тук той за пръв път работи с Джони Деп, който по-късно многократно ще виждаме във филмите му. Именно актьорът със своето великолепно изпълнение разкрива цялата емоционалност на историята. Липсата на реплики, масата грим и тежките ножици не скриват таланта му. Неговата силна индивидуалност и изразително лице ни карат да почувстваме истински героя му и това остава едно от най-силните му и докосващи изпълнения.
Във филма му партнират Уинона Райдър, Даян Уест, както и самият Винсънт Прайс, за който това се оказва последния филм в кариерата му.

Още с първите ноти ще се сетите чие дело е саундтракът.  Мрачните акорди силно напомнят на Батман, в който по-рано композиторът Дани Елфман и Тим Бъртън работят заедно. Тук музиката със своето меланхолично звучене идеално пасва на настроението на филма.

Едуард – ножиците разказва история, с която режисьорът сатирично изобличава едно лицемерно общество и разкрива тъгата си по изгубилите се вече невинност и чистота на душата. Това е филм със завладяваща атмосфера и докосващи сърцето сцени. Филм, към който никой не остава безпристрастен.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 9 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 9 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Васил
    10.Apr.2010, 14:10

    Добре де… наистина ли се нуждаем от ревюта за филми отпреди 20 години?

  2. от Ерин
    10.Apr.2010, 14:14

    Твърдиш, че добрите филми губят стойност с годините? Или може би предпочиташ да четеш за новото продължение на Американски пай?

  3. от Никс
    11.Apr.2010, 1:06

    Да, Васил, нуждаете се! Ей сега ще ви завържем пред компютъра, ще ви сложим кибритени клечки да държат клепачите отворени, и ще ви принудим да се нуждаете да четете за филми отпреди 20 години! Въпреки че не знам кои сте това вие

  4. от иво
    11.Apr.2010, 1:31

    Абе, какви са тези глупости с годините и времето? Нуждаем се от добри ревюта и избор на добро кино, в случая Ерин се е справила и с двете. Нуждаем се! – поне тези, дето искат да гледат нещо хубаво и да прочетат нещо добре написано за него, колкото и да е субективно то, все пак има потенциал да те обогати или да предизвика размисъл… както и да е..
    Още повече, смятам, че ще е много по-добра задачката да се пише за класики и стари филми по-често, и най-актуалните заглавия да останат малко в сянка, и да се избира наистина най-стойностното от тях (макар и трудно).
    Поздравления, Ерин, за хубавото ревю и за избора ти на филм. Нека тези, които отричат филмите заради възрастта им, които отричат смисъла да се пише за качеството, за сметка на актуалното.. просто да се успокоят и да си търсят най-новите заглавия, че да са модерни и културно обогатени… пф..

  5. от Ванко
    11.Apr.2010, 3:07

    Хубавите филми са като хубавите книги, никога не губят стойност и винаги може да се каже нещо ново и неоткрито за тях.
    Колкото до Едуард, това е един от най-любимите ми филми, защото по необикновен начин успява да съчетае красотата и наивността в чувствата и мислите на едно пораснало дете

  6. от Васил
    12.Apr.2010, 14:45

    @Никс
    Ние, вашите читатели :) Които искаме да четем за актуални неща

  7. от Иво
    15.Apr.2010, 15:00

    В повечето случаи качеството засенчва актуалността. И така е правилно :)

  8. от Бож
    23.Jun.2010, 15:55

    Невероятен филм.
    Безспорно се нарежда на челни позиции за най-добър и любим филм на Бъртън. Двамата с Джони Деп са като добре смазан механизъм и винаги успяват да покажат силата на киноизкуството, разкриващо и въплъщаващо в себе си многообразие от емоции.
    Прекрасно ревю, поздравления. (:

  9. от Тим Бъртън | F r a m e s p o t t i n g
    15.Aug.2011, 13:19

    […] Edward Scissorhands (1990) […]

Коментирай...