Гледам и не вярвам на ушите си, другари и другарки! Дзифт действително е омолецомощаващо красив и няма никакви признаци да е отчаян от това.
Извадила всичките си предубеждения и недоверие, грижливо събирани от ‘шедьоври’ като Мила от Марс и Шивачки, седнах да гледам Дзифт след препрочитане на едно старо интервю с Таня Илиева в 1. Интервюто беше взето по време на снимките на филма, към който по това време не таях никакви надежди. В него Таня разказваше за неволите на българската актриса, връзката си с Руши и секса със Захари Бахаров. Все неща, с които не бих те занимавала, ако имах каквото и да е желание да резюмирам историята на Дзифт. Тук се намесва и значимостта на въпросното интервю – Таня преразказва вместо мен:
Действието се развива между 40-те и 60-те в България. Молеца и аз сме си гадженца от малки. И Владо Пенев (Плужека) е там, другият главен. Много е добър. И сме банда квартални нещастници. Владо ни е един вид шеф, намира ни работа. На мен ми е намерил при един бижутер и организираме обир, където обаче хващат Молеца и го пъхат в затвора за 20 години. После той излиза, ама това, което сме го откраднали , не се знае къде е, щото по време на обира става една патаклама и се загубва едно нещо.. И когато излиза Молеца, лошият Владо го хваща да го терори да му каже къде е нещото. И го отравя и едни неща се случват..
Това в общи линии е историята на романа на Владислав Тодоров, по който е и направен Дзифт. С тази история Явор Гърдев прави невъзможното – един напълно гледаем, ангажиращ и невероятно, но факт – забавен български филм.
Героите са кой от кой по-цветни (в черно-бял филм!).Гробарят, започващ филма с лайняната история, проницателният барман, едноокия затворник, палавите докторки, миниатюрната бабичка – достоен съперник на джуджето от Туин Пийкс, злият старшина, похотливата другарка, лудите пациенти – куп незабравими лица, поставени на точното място в точното време (регулярно обявявано от плътния мъжки глас по радиото). И все пак достатъчно неангажиращи, че да не засенчват основните персонажи – Молецът-пътник, Богомолката Ада и Плужекът-лайно.
Музиката е страхотна. Може и да ти навява някакви спомени, ако си над 30, няма как да знам. За мен всяка мелодия, ефект и песен бяха просто перфектен акомпанимент на съпровождащия ги кадър.
Емил Христов е операторът на Дзифт и заслужава държавни медали, статуетки, отличия или поне няколко чифта бельо от умопомрачени фенки, защото е свършил впечатляваща работа. Филмът е заснет толкова добре, че дори да отсъстваха по-горе изброените му достойнства, пак щях да си го гледам с кеф.
Ако имена като Братята Коен или пък Франк Милър ти говорят нещо, неизменно ще намериш микс от стиловете им в него. Което може само да те радва, защото заемките в този случай са достатъчно далеч от копиране. Преди да го гледам си мислех как ще напиша нещо от сорта на „Като за български филм – става“. Но не, Дзифт си става по принцип, а като за български филм е на някакви недостижими висини направо.
Loading ...
23.Mar.2009, 6:09
Жалко това е един от доста тъпите филми с претеция които съм гледАл на последък,жалко а толкова се надявах…жалко за моя колега Иво Кръстев,жалко…
четох някъде че се надяваме на оскар?!ха ха ха….абе хора вие не гледате ли кино…..?
23.Mar.2009, 8:30
„Дзифт“ няма нищо, ама нищо общо с българската действителност от онова време. Филмът прелива от дребнотемие, пустословие и парвенюшки хълцукания.
23.Mar.2009, 10:56
Интересен факт, който научих от по-долното ревю е и, че мелодията на песента на Гилда (Ада) е всъщност от филма „Гилда“ от ’46, своебразен ‘трибид’ към един от основоположниците на noir филмите.
http://cinestrata.com/wordpress/2008/10/fnc08-review-zift
23.Mar.2009, 11:07
Много е зле…
23.Mar.2009, 11:56
Интересен факт е и, че Явор Гърдев е искал да го завърши по друг начин – с Ада, убиваща Молеца. Не знам каква е била цялата идея, но се радвам, че Владислав Тодоров не се е съгласил – краят беше перфектен, макар и не кой знае колко изненадващ.
23.Mar.2009, 12:55
Много съм разочарован от филма. Супер похвати на заснемане, но всичко останало е гола вода. Мила от Марс ми хареса в пъти повече. Добре че не се прецаках да ходя да гледам Дзифт на кино (всъщност просто изпуснах прожекциите му). Вулгарността е полезна за един филм, но не е основа за филм.
23.Mar.2009, 23:04
Ще ме накараш да го изгледам най-после.
Само се надявам да не е типично български, с предимно и дори изцяло простащина.
24.Mar.2009, 1:16
„Мила от Марс“ не може да стъпи и на малкото пръстче на „Дзифт“. Иначе, българската публика се оказа много претенциозна, имайки предвид на какво дередже е киното ни…..
24.Mar.2009, 1:17
OFF topic- Сега забелязвам REC бутона-оригинално ;)))
5.Apr.2009, 18:57
На мен пък ми хареса „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“. Красив, стилен, нежен и …много тъжен. Жалко, че бяхме само четирима души в салона.
20.Apr.2009, 9:15
Фима става има си свестен сценарий, ама чак такава дандания около него. Пълно е със заемки от други такива филми. През цялото време ми напоняше стила на филмите за Марлоу – нали го знаете детектива дето все го бият и красивите мацки го прецакват :-)
11.Dec.2010, 11:20
Пълен боклук, създаващ усещане за безнадеждна психиатрична обстановка и нямащ нищо общо с тогавашната действителност – копие на гнусни американски недоносчета (някой може ли да си представи „официален“ боксов мач в български затвор). Липса на реалистичност, безкрайно преекспониране, откровена лъжа и разминаване с тогавашната реалност дори в декора и облеклото – шапки „Деголки“ на надзирателите в затвора, алоо малките нови човечета – не се лъжете от тези простотии!??