Drive (2011)

В духа на вече отминалия филмов фестивал в Кан, едно от заглавията, което попадна под прожекторите на всеобщото внимание беше именно криминалната драма Drive на режисьора  Николас Виндинг Рефн. Лентата донесе на господин Рефн и награда за най-добра режисура при награждаването в Кан, а критиците и по-голямата част от публиката останаха очаровани от екранизацията по едноименния роман на Джеймс Салис.

Живот, изживян на висока скорост; живот, изграден между тънките граници на правилното и погрешното; животът като безкористен риск и отдаденост, Drive е от онези филми, които не изказват всичко на глас. Ловкото съчетание между драматичното и екстремното придава на лентата съвсем различно жанрово усещане. Защото ако едно нещо е сигурно, то това е, че Drive не е типичният екшън, където високите скорости, коли и каскади, граничещи с невъзможното, заемат първа позиция в сюжетното действие. Тук историята ни повежда по дългия и доста честно тягостен път към далеч по-емоционалното изследване на човешката душевност и всичко онова, което сме готови да рискуваме, пожертваме и дори напълно да загубим, следвайки своето собствено и неизменно схващане за това кое е достойно, значимо и първооснова на истинската човешка същност. Филмът несъмнено поема едно своеобразно пътешествие на колела, където рязката смяна на посоките е неизбежно и доста честно завършващо с недотам щастливия край, с който зрителят все по-често е свикнал да свърза кино индустрията.

Drive е историята на млад каскадьор, чието име остава скрито в сянка до самия край на лентата, подсказвайки ни, че често пъти човек не изявява себе си с така клишираната социално наситена формула „създай си име”, а реализира себе си по един по-хуманен начин чрез полузабравената вече основа на благородно мотивирани постъпки. Всичко това изпъква и заема своето почетно място в образа на Шофьора, превъплътен от актьора Райън Гослинг, който бива ситуиран в една реалност, напоена от кървава престъпност, вулгарност и насилие. Една действителност, където човешкото сякаш бива усамотено в дълбоките недра на душата, а моментите на интимност настъпват плахо, но напомнящи какво все пак ни прави хора. В персонажа на Гослинг се открива един ярко открояващ се контраст на качества, където онова, което се счита за погрешно и дори незаконно бива победено от копнежа по онези на пръв поглед дребни, но така съществени човешки чувства, подтикващи ни понякога дори да забравим предишното си Аз, защото осъзнаваме важността, на онова което защитаваме.

Макар историята да подсказва за една лишеност от особена оригиналност, то тя и не издига претенцията за такава. Така силно очакваната разтърсваща драма остава на по-заден план и в самата развръзка. Ала именно семплият сюжет става основа за една нагледна демонстрация по качествено кино, при това със сравнително неконвенционални прийоми. Стилът на Николас Виндинг Рефн е донякъде разпознаваем, като по-нетренираните зрители навярно биха се подразнили от привидно мудното действие и твърде преднамерените забавени каданси. За капак, спокойствието се оказва не друго, а дълго таено напрежение; затишието пред буря рязко свършва, а бурята е кървава и болезнено натуралистична. Точно тук обаче се корени успехът на Drive – различното виждане и начин, по който ни представя инак обичайната история. Бягайки от повечето рамки и клишета на мейнстрийм-прототипа си, лентата измества фокуса в съвсем различни посоки, наблягайки на персонажите и техния вътрешен свят. Райън Гослинг прави поредно изключително изпълнение, а героят му носи в себе си онази почти свръх героичност – добър с добрите и лош с лошите, хладнокръвен, принципен … и мрачен. С единия крак извън закона, но с цяло сърце верен на своя възглед за правда и кодекс. Образът на Гослинг се движи на ръба на клишето, където границата е много тънка, но в крайна сметка успява да запази мястото си от правилната страна, бавно и методично следвайки съдбата си. А за истинските герои тя носи тежко бреме и малко истинска радост.

Актьорският състав, включващ още познати имена като Кери Мълиган, Брайън Кранстън, Алберт Брукс, Кристина Хендрикс и други, изгражда сюжетната линия на едно характерно противопоставяне между беззаконие и моралност, лоялност и безчестие, любов и насилие. Независимо от всичко обаче основният принос несъмнено остава за номинираният за Оскар Райън Гослинг, който съумява да изрази и балансира промените на своя герой, вариращи от духовна празнота в самото начало към емоционална наситеност и комплексност в самия край на историята. Актьорът придава истинност и автентичност на своята игра чрез необходимата изразителност, която да покаже правдоподобно онези нравствени туистове, настъпващи рязко, но някак оправдано и препускащи скоростно между нежността и жестокостта. Тези промени получават своята двигателна сила от самоотверженото чувство на загриженост и любов, пред чиято сила всеки е слаб и уязвим. В лицето на младата Ирене, изиграна от Кери Мълиган, героят сякаш открива онова, което до преди това е липсвало, за да открие смисъла в иначе безцелното си житейско лутане, изразено в търсенето на онзи необходим адреналин за живот в екстремни каскади и постъпки, прекрачващи границите на закона. Всичко между двамата герои като че ли настъпва безгласно, само с поглед и плахи усмивки, което сякаш предава на тяхната история още по-личен, непринуден и сантиментален характер. Сюжетното разгръщане своеобразно ни представя онази безкористна обич, която дори и опитано да бъде оставена в сянка всъщност предава истински смисъл на героизма. В лентата любовта сякаш е изчистена от чувство на егоизъм, а е провокирана от добродетелна загриженост и искрено желание да запазиш сигурността на онези, които са намерили път до сърцето ти.

Чрез прекрасната режисьорска и операторска реализация сцените на интимност и нежност остават красиво запомнени, изразени в деликатност на кадъра и осветлението, предаващи на моментите почти театрална драматичност. Цялостната кинематографията е на изключителна висота не само в моментите, когато виждаме кадри на Лос Анджелис от високо, а и през цялото останало време. Сцените зад волана и особено тези с гонки – идващи сякаш да оправдаят заглавието на лентата – не са „бързи и яростни“ по начина, който сме свикнали да наблюдаваме. Бомбастичната експлозивност е заменена с реализъм и тихо, градиращо напрежение. В резултат, преследванията са нажежаващи – дори само шумът на двигателя е настръхващ и пропит с тръпка.

Не е за подминаване и саундтракът, а и как бихме могли, след като в ключови моменти музиката избухва и изпълва екрана с настроение и чиста еуфория. А дори и последното да буди раздразнение с преднамереността си, то остава без значение на фона на чудесните парчета и като цяло на адекватното озвучение на всяка една сцена.

Drive е филм, който не залага на онзи абсолютен „бензинов” характер, предполагащ се за един кино продукт, носещ подобно заглавие. Drive е филм, който използва една почти метафоричност на динамиката и екстремното за осеяният с препятствия житейски път, където контролът над волана е изцяло в наши ръце, но често пъти сме изправени пред онези крайности, подтикващи ни да надхвърлим бариерата на позволеното, защото в крайна сметка да си човек в истинския, неопетнен смисъл на думата остава като най-голямото геройство, към което можем да отправим погледа си.

Бож, Никс

P.S.: Честит рожден ден на Николас Виндинг Рефн!

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.67/5 от 15 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 14 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Влади Неколов
    30.Sep.2011, 12:32

    … а най-прецакани останаха хората, които отдоха да гледат поредната авто надувка, а случайно попаднаха на истинско кино… :) 8/10 от мен :)

  2. от тинчо
    30.Sep.2011, 17:22

    Много силен филм !
    А в ревюто има около 40 пъти повече думи (много от които не разбрах) , от колкото в целия филм ! :)

  3. от Зорето
    10.Oct.2011, 13:25

    Гледам филмите на Раях Гослинг, любим ми е наистина този, за който беше номиниран за Оскар. Но Драйв е доста безсмислен филм, не повярвах на протагониста защо чак пък така се хвърли да спасява мацката,не разбрах как от съвсем тих и сдухан човек, който явно е има някаквъв проблем с комуникацията(което също не се разбира защо е така) той изведнъж така избруталя. Музиката беше ужасна също така, а и тези каданси ауууууууу. Та това не е мойто кино, отново скандинавски безсмислени насилия, недообяснени персонажи, с претенция да имат дълбочина. Книгата ще се наложи да прочета за да разбера за каквои става въпрос

  4. от io
    10.Oct.2011, 16:54

    Зоре, придържай се към Здрач и Трансформърс, мила :)
    Само заради Гослинг се подложи на това мъчение а?, милата

  5. от Зорето
    10.Oct.2011, 18:11

    Да, горката аз, само заради Гослинг на какво се подложих. Всъщност вчера пред камината обсъждахме дълго този филм. Нещо му липсва. Все пак говорим за продуцентски проект с нает режисьор , и то след като е препоръчан от Гослинг след отказването на предишният. Претенциозността е видна още от първия кадър -за мене беше все едно ми казват „Аз съм европейски режисьор и сега ще видите един европейски филм“ Това че има награда в кан нищо не значи, все пак миналата година златна палма взе един филм , който все още не мога да разбера какво е точно – фентъзи с хора превърнати в маймуни ли или отново недоразбран азиатски филм харесан от някой в журито. Мойто мнение е че Гослинг последните 3-4 филма е абсолютно равен, което разбира се не значи че не е добър актьор. А мацката е абсурно млада за тази роляи незнам защо все му избират еднакъв типаж мацки -все руси, дребни, сладникави. Всъщност съм на мнение, че всеки има любим тип филми, аз харесвам когато главният персонаж се разкрива постепенно , с нещата коййто прави като Fish Tank или Happy Go Lucky и Half Nelson… Няма лошо, че не ми харесва този филм , ти кажи защо на теб ти харесва. Да не говоря, че на скоро бях на панорама на скандинавски филми и там имаше само самоубийства и болни от рак и психично болни. Какво да се прави като милите си имат само нощ:)

  6. от Зорето
    10.Oct.2011, 18:20

    Освен това си мсилех, че това е форум за обсъждане на филми и четене на ревюта , а не за присмиване на кой според кого какво гледал и за класиране на филми.

  7. от io
    10.Oct.2011, 18:23

    Добре, но това, което написа, че героят имал проблеми с комуникацията е много глупаво, защото това е стила на филма, а не е свързано по никакъв начин с вътрешни проблеми на самия герой, гледал съм и филми, в които героите изобщо не говорят и това не значи, че са нями.
    Относно филма с маймуните – гледал съм един филм на същия режисьор и с изключения на някои моменти – не ми хареса, но не си и позволявам да критикувам нещо, което не разбирам.
    Трите филма, които си споменала по-надолу са доста добри, като особено Fish Tank си е модерен шедьовър.
    И между другото Кари Мулиган е супер яка, но това си е лично мое мнение

  8. от Зорето
    10.Oct.2011, 18:48

    Кари Мулиган е много яка да. Няма как да разбереме такъв тип кино като този с маймуните защото искаме не искаме сме от съвсем друг свят, пък и не мисля че и в кан са го разбрали много много. Та за проблема с комуникацията- имах в предвид, че от това което са показали не се разбира защо този човек е толкова самотен, имаше някаква недоразбрана за мен вътрешна негова драма и изведнъж Бааам появява се някаква сервитьорка, за която също нищо не се разбира освен че и тя тихо си страда и има син от затворник . Просто не можах да разбера от този филм защо персонажите реагираха в конкретните ситуации по точно този начин и съответно не му повярвах. А всичко е въпрос на въздействие . Хубав ден:)

  9. от The BIFA 2011: Nominations | F r a m e s p o t t i n g
    1.Nov.2011, 16:44

    […] Drive (2011) […]

  10. от The Tree of Life триумфира в Кан | F r a m e s p o t t i n g
    29.Nov.2011, 7:02

    […] Отличието за режисура отиде при Nicolas Winding Refn за филма Drive. Останалите призьори можеш да видиш […]

  11. от Никс: Най-добрите филми на 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    6.Feb.2012, 11:16

    […] Drive „Drive“ е опасното пътешествие на човек по пътя на […]

  12. от Иво: Най-добрите филми на 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    8.Feb.2012, 5:22

    […] 8. Drive […]

  13. от Бож: Най-добрите филми на 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    10.Feb.2012, 8:33

    […] # 7. Drive […]

  14. от Владо: Най-добрите филми на 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    14.Feb.2012, 2:27

    […] 04. Drive […]

Коментирай...