Doubt

Doubt е един от най-ясните примери защо съм недоволна от тазгодишните Оскари още преди раздаването им. Въпреки всичките си 5 номинации, 104 минути продължителност, интересни кадри и църковна музика, единственото, което Doubt успява да ни каже е, че съмненията са важни. Супер. Само дето знаем.

Meryl Streep

Цялата история вероятно е доста интригуваща на хартия, където душевните терзания винаги са една идея по-въздействащи, отколкото на екран обаче във филма нещата се случват (или не се случват?) толкова бавно и трудно, че ти иде да се откажеш. Ти, обаче си пич, сдържаш се, стигаш до средата и нещата малко по малко започват да набират скорост. Това, което си си мислил през цялото време – как мазният свещенник се гаври с обърканото малко негърче започва да добива все по-реални измерения и е време за сблъсък. Лошият, разбира се, е Филип Сиймор Хофман, играещ отец Флин. С дългите си нокти, издайнически проповеди и неприлични погледи, подозрителният свещенник успява да внесе съмнения дори в невинната сестра Джеймс, която би раздала по чифт розови очила на всеки жител на хубавата ни планета , ако можеше. Порцията (или богата вечеря в случая) здрав разум идва в лицето на героинята на Мерил Стрийп – строгата и изискваща директорка, всяваща страх и ужас у всеки възпитаник на спретнатото католическо училище ‘Сейнт Джеймс’. Както често се случва с такива персонажи, с всяка изминала минута човек започва да разбира и оправдава действията на директорката и дори я захаресва. Кой и как побеждава не е важно, защото съмненията господстват в този филм от началото та чак до последната драматична сцена. Абсолютните истини са мит, уви.

PSH + Amy Adams

Като допълнение се връщам отново на номинациите. Doubt има общо 5 – 2 за Ейми Адамс и Виола Дейвис за поддържащи актриси, на Филип Сиймор Хофман за поддържаща мъжка роля, за адаптиран сценарий и най-реалната – тази на Мерил Стрийп за главна женска. Ейми Адамс и Филип Сиймор Хофман правят без съмнение (хехе) страхотни роли. Номинацията на Виола Дейвис е пълен фарс –  най-малкото защото се появява в целия филм общо 3 пъти, като 2 от тях дори не приказва. Сополивото циврене явно все още е на мода в Холивуд обаче и пичовете от Академията, разчувствайки се вместо да номинират Kатрин Хан например, решават да правят изненади. Тъпо. И все пак – номинацията, която заслужава признание, внимание, че и Оскар е тази на Мерил Стрийп. Чувството да гледаш това предизвикателно, студено лице, когато само преди няколко месеца си виждал същата жена да подскача по къси гащи в Мама Мия! е неописуемо. Шапки долу за Мерил Стрийп и по пръстче горе за номиниращите. Пръстчето е по избор.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.86/5 от 7 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 8 коментара!  
Добави коментар?

  1. от ednorog
    31.Jan.2009, 1:49

    Хаха, аз гледах Doubt тази вечер, но след като прочетох статията, имам чувството, че съм гледал съвсем различен филм… забавно нещо е то това, киното…

    Филмът не ми се стори никак бавен, мина почти на един дъх; посланията далеч надхвърляха това, което пише тук в първия абзац; а ролята на Виола Дейвис е малка като присъствие, но оказва доста голямо влияние, нещо като тази на Майкъл Шанън в Revolutionary Road (макар при него нещата действително да се получават по-добре, всъщност на мен той ми е личният фаворит за Оскар за поддържаща роля, дори пред Хийт Леджър)

    Иначе, за мен основните акценти са изпълненията на Стрийп и Ф.С. Хофман, особено неговото – това е поредната му много различна от останалите роля, с която се справя блестящо. Също така, във филма има някои изключително силни диалози.

    Някак малко ме подразни, че героите са много явно разчертани на ‘добри’ и ‘лоши’; а също и прекалено бързият преход от кулминацията към финала – а самият финал пък беше и доста набързо претупан, впрочем.

    Като цяло, според мен, гледането по-скоро си заслужава, макар че силно се съмнявам, че много моменти от филма ще ми останат трайно запечатани в съзнанието…

  2. от V
    4.Feb.2009, 22:28

    Героите в никакъв случай не бяха „явно разчертани на добри и лоши“. Точно другата крайност. Може би Ейми Адамс бе прекалено наивна, но пък каква да е..монахиня. Иначе съм съгласна за Дейвис. Беше прекрасна.

  3. от CX
    8.Feb.2009, 0:28

    Скучен и предсказуем (ако въобще имаше какво да се предсказва), макар от време на време да ме обземаха съмнения ;)

  4. от Лили
    16.Feb.2009, 15:26

    Гледах филма два пъти, за да се убедя отново, че е направен много вещо, прецизиран до пуризъм, съвършен, като актьорско присъствие в името на всеки от номинираните, потресаващ като внушение. Защо ли съм убедена, че това не е оня филм, който е представен в ревюто? Очевидно „добри“ или „лоши“ не е истинската цел – да имаш позиция и да се съмняваш – в това е дилемата на човешкото съществуване въобще. А Мерил Стрийп е точният изпълнител, истинският проводник на този замисъл.

  5. от Владо
    16.Feb.2009, 17:25

    Лили, не че искам да защитавам, но това е филмът, който е представен в рецензията. Само че субективизмът е точно толкова голямо нещо, колкото и съмнението.

  6. от Моника
    16.Feb.2009, 23:35

    Всъщност, аз съм напълно съгласна, че филмът е прекрасно режисиран, изигран и заснет. Просто е скучен.
    Сега като се чета виждам, че този текст не е нито в + категорията, нито в -. Съмненията са навсякъде :)

  7. от Ивайло
    6.Mar.2009, 17:28

    Аз пък да ви кажа, че филмът е по пиеса, а в една драматургична творба най-важното условие е да има конфликт, и всеки характер да има различно отношение към него, да се опитва да го разреши или пък да го направи още по-голям, но и по пътя към този стремеж да има пречки, които от своя страна съдействат да се роди нова ситуация. Е, в този филм (пиеса) пречката е самото съмнение, а моето мнение е, че филмът е прекрасен, дори оригинален на фона на всичко, което излиза в жанр „драма“.

  8. от Съмняваш ли се в отец Флин? | Framespotting - блог за кино.
    19.Aug.2009, 23:11

    […] е първата ни анкета и въпросът е към тези, които са гледали Doubt. Интерпретирайки и преценявайки ставащото във филма, как оценяваш съмнителната вина на героя и на […]

Коментирай...