Closer (2004)

Историята в Отблизо за пръв път се среща със зрителите през 1997г., когато едноименната пиеса на Патрик Марбър е поставена на театралните сцени в Лондон. Продукцията бързо печели популярност, награди и почитатели и става обект на интерес от различни кино студиа. Марбър обаче отказва да продаде правата върху постановката, докато в работата по проекта не се включва Майк Никълс. Според автора на пиесата стилът на режисьора идеално пасва за такъв тип история,  а самият той е силно заинтригуван от диалозите, сюжета и развитите в Отблизо теми. Така Никълс като режисьор и Марбър като сценарист започват работа по филма през 2004г.

Отблизо разказва за взаимоотношенията между четирима души, чиито животи се преплитат. Ана е красива независима жена, наскоро разведена и със свое собствено фотографско ателие. Там се запознава с Дан, провалил се писател, но чувствителен и забавен мъж. Той е обвързан с Алис – загадъчна млада жена. А Лари е доктор с някой и друг неприятен навик. Всеки от тях притежава индивидуалност и чувствата, които се пораждат по между им, водят до неочаквани резултати. Под влиянието на своите емоции героите разкриват и добрите и лошите черти от характера си…

Лентата започва с огромен откриващ надпис на заглавието, който служи сякаш за предупреждение. Още в този момент режисьорът ни дава да разберем, че и той и ние ще следим действието внимателно и отблизо. Тук прозвучава и музиката на Деймиън Райс, която е част от саундтрака. Под нежните звуци на песента влизаме в първия кадър на филма, в който на забавен каданс двама от героите се движат из тълпа непознати. С тази първа сцена Майк Никълс ни кара да почувстваме колко дълбоко и лично ще се развива сюжетът. Постепенно ще виждаме героите да разкриват все повече за себе си, докато не разголят напълно душите си.

Отблизо започва като романтична комедия, разказваща за любов, ревност и изневери, докато не се превръща в драма, която повлича след себе си и четиримата герои. В основата на сюжета стоят всички онези чувства и емоции, които изпитваме при срещите ни с другите и това, в което ни превръщат. В красиви сцени и откровени диалози героите ни показват на какво е способен човек, който обича, колко болка сме способни да си причиним и понесем, защо лъжем и каква е цената на истината. Отблизо разкрива много за човешката природа – от простото желание да бъдем обичани до обсебващата мания да  притежаваме другия.

Всяка сцена от лентата е красиво заснета. Никълс и екипът му ни разкриват  романтичен и тайнствен Лондон, но преди всичко ни показват един Лондон на хората. Виждаме нашите героите  по улиците, в кафенето, в офисите или домовете им. Те отварят вратите си за нас, за да можем да надникнем в обърканото им ежедневие. Така лондонската ни обиколка е красива като на пощенска картичка, а същевременно успяваме да усетим пулса на града. Всеки кадър кара зрителите да се почувстват по-близо до героите – от малкото апартаментче на Дан и обширното ателие на Ана, през стиптийз клуба, в който танцува Алис до скъпите ресторанти, галерии и операта.

Екипът актьори, които се въплъщават в героите, е воден от Джулия Робъртс и Джъд Лоу в главните роли и допълнен от Натали Портман и Клайв Оуен в поддържащите. Четиримата си взаимодействат по такъв начин на екрана, че зрителят е способен да почувства заряда между тях. Заради дълбокото и чувствено изпълнение на ролята си, всеки от тях заслужава възхищение.

Със своите зашеметяващи визуални качества, остроумни хапливи диалози и стилна режисура, Отблизо е един от най-красивите и смислени съвременни филми.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.83/5 от 6 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 15 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Иво
    30.May.2010, 20:24

    Много добър филм, няма една излишна сцена или дума в него…

  2. от Лита
    30.May.2010, 22:43

    хей, гледах го одеве, преди няколко часа :)
    хареса ми, като изключим музиката – ужас! всичката тази опера.. :?
    май единствено музиката в стриптийзклуба беше добре..
    това ми е единствената критика :)
    иначе, изводът, който може да се направи от този филм е: ако ти се случи да изневеряваш, отричай допоследно :D

  3. от Иво
    31.May.2010, 0:03

    Лита, наистина ли мислиш, че филмът е толкова плосък и, че това е нещото, което ти дава като послание?
    И какво имаш против „всичката тази опера“? Нима трябваше да сложат парчета на Риана и Мадона?

  4. от Лита
    31.May.2010, 8:53

    за музиката – не мисля, че трябва да е Мадона или Риана, а можеше да е качествена филмова музика, специално написана за целта, въздействаща – знаеш какво имам предвид: дори един боклучав филм може да бъде спасен с качествена музика ;) просто според мен, музиката не беше правилно подбрана;
    и не, не мисля, че филмът е толкова плосък, и това е единственото послание..
    съжалявам, че така както съм написала предния коментар, звучи, все едно имам предвид това; в момента съм далеч от такива взаимоотношения, и проблемите, поставени в творбата, ми изглеждат малко далечни :)
    най-интересно ми беше разликата в типовете мислене – на мъжете и на жените (сори за половото разделение, ама си е точно така) – особено играта между двама мъжки персонажа :)

  5. от Vesela
    31.May.2010, 21:58

    Филмът е кристално чист и красив, а музиката – благодарение на нея се разплаках три секунди, след като кликнах на „play“ бутона.

  6. от Иво
    31.May.2010, 22:03

    Отварящата и затварящата сцена са брилянтни… особено те. Не знам какво ѝ има на музиката…

  7. от Лита
    31.May.2010, 22:12

    просто лично мнение, това е..

  8. от Ross
    24.Jun.2010, 16:40

    all due respect, но това ревю е като черно петно за цялата страница. да оставим настрана „техническата недоизпипаност“ на текста (незаинтересованост от правописните и пунктуационни норми на българския език; извинявам се отново, но на мен не ми е приятно да чета подобен текст).

    но основното ми недоволство е липсата на анализ и опита за вписване на филма в няколкото щапми за подобен тип текстове. Кои са „зашеметяващите“ визуални „качества“ на филма? Лондонската обиколка, която е „красива като пощенска картичка“? за мен по-скоро целта на този външен блясък беше постигане на контраст между лъскавата фасада и кухото, празното в отношенията между тези изгубени герои, които се лутат в лабиринтите, които сами си създават и които си „отмъщават“, като се заплитат в още по-пагубни лабиринти… не видях този романтичен Лондон, за който говори авторката. в текста не прочетох това, което ме интересува – мнение за постройката на история, за развитието на героите, за визуалната концепция, за монтажа /като тук аз бих отбелязал интересен опит на майк никълс, когото авторката нарича майкълс!/, да използва паралелен монтаж за подсилване на сцена в „настоящето“ /сцената, в която героинята на джулия робъртс слага край на брака си с клайв оуен/ и момент, който предхожда тази сцена /сцената в бара между героите на оуен и портман/… много оригинално решение, от което обаче се губи ритъма в сцената….

    това, което четях, за мен беше изключително незначително по отношение на филма и внушенията му…

  9. от Ерин
    24.Jun.2010, 17:41

    Е, все някак ще трябва да ми простиш, че наруших душевния ти покой. В края на краищата аз съм само обикновен драскач и нищо повече…

    Хм… понякога се питам дали да се пише критика върху някакъв вид изкуство не е проява на лош вкус.. Днес за пръв път се питам това да пишеш критика върху критика какво е…

  10. от Ross
    24.Jun.2010, 17:47

    това, което написах, не е критика, а просто дадох воля на недоволството си. не виждам причина нападките да стават лични, защото най-малкото обективно погледнато аз мога да подкрепя недоволството си с цитати от текста, докато ти не можеш да обосновеш „предположението“ си. а и подобно защитаване на текст с надапки е проява на много неща – нито едно от тях не е добро.

  11. от Ross
    24.Jun.2010, 17:55

    аз предлагам една дискусия по проблемите, които съм отбелязал в поста си….

  12. от Ерин
    24.Jun.2010, 18:47

    Нямам нищо против, стига да се съгласиш да оставиш настрана дребнавите нападки.
    Утре обаче ще погледна мнението ти пак, тъй като в момента, както знаеш, сме в разгара на Световното първенство и вниманието ми е раздвоено. И ще коментираме.

  13. от Ерин
    26.Jun.2010, 23:49

    За какво говорехме?
    Чета коментара ти и наистина не разбирам какъв проблем имаш с ревюто ми. Единсвеното, с което мога да се съглася е, че то е недостатъчно. Но при филм като Отблизо не виждам как това може да е иначе. Винаги когато става въпрос за разкриване на човешки характер (а тук те са четири), има много аспекти, които могат да бъдат засегнати. А сценарият е толкова добър, че вероятно е възможно да се прави анализ на всяка една реплика или сцена. Освен всичко друго, всеки зрител вижда филма по различен начин. Нормално е да ни правят впечатление различни неща, не виждам защо трябва да се засягаш от това. Ако не съм оцелила точно това, което си мислиш, не смятам, че е в мен проблемът. Може би съм виновна, че не написах всъщност това, което чувствам към филма, а избрах по шаблонни изрази, но е трудно да пишеш върху нещо, което наистина харесваш. Наистина много неща могат да се кажат и за характерите на героите, и за поведението им, но не смятам, че нито аз, нито ти, сме последна дистанция. Нека всеки сам за себе си да избере дали да ги харесва, мрази или съжалява.
    Ако съм виновна за нещо, то е че не съм по-добър писател. Защото дори и да осъзнавам различните внушения във филма и да съм мислила много по засегнатите теми, съвсем различно е да напишеш всичко това в ревю. Иска ти се да кажеш много неща, да звучи интелигентно, ама и да е приятно за четене. Някои хора го могат, някои не. Лично аз много често сядам с нагласата да напиша дадено ревю, а в крайна сметка излиза съвсем друго ревю, в което говоря за съвсем други неща. И въпреки най-доброто ми желание и усилията, които полагам, понякога просто не се получава. Може би някой ден ще успея да се кача някое и друго стъпало над посредственото, но дотогава не ти остава друг избор, освен да спреш да ме четеш, защото друго не мога да ти предложа..

  14. от Нейчо
    28.Jun.2010, 10:37

    Лита – ако искаш филм и музика създадени един за друг гледай The Road.
    Почти четири дни ме държа, след като го гледах особеното настроение ;)
    Относно филмът – един от малкото, които имах желание да гледам два пъти в разстояние на 2-3 дни :) Страхотен!

  15. от ТОП филми на десетилетието (2000-2009)
    28.May.2012, 22:22

    […] Closer е откровена до болка история за любовта и връзките, […]

Коментирай...