City of Life and Death (2009)

Военната тематика в киното винаги е била една от най-предпочитаните за много творци. Били сме свидетели на филми, които наистина държат устоите ѝ, като например „Списъкът на Шиндлер“, „Спасяването на редник Райън“, „Взвод“ и т.н. Едно от последните такива заглавия е китайският филм „Градът на живота и смъртта“, който триумфално се превърна в един от бисерите на азиатското кино последната година, при това напълно заслужено. Става дума за нещо мащабно и поразително епично. Черно-бяла лента, в която са съчетани красота и стил, и натуралистични, студени и ужасяващи картини, разкриващи войната. Тъй като филмът е китайски, погледът пада върху съпричастието към китайския народ, и то с право, там, където счита за нужно. Това обаче далеч не значи китайска пропаганда.

Филмът се базира на кървавите събития от 1937 г. и втората война между Япония и Китай. Действието се развива в китайския град Нанкинг, а случилото се помни в архивите на историята като едно от най-жестоките масови кланета в света, запомнено като „клането в Нанкинг“. Реалистично и хладнокръвно е пресъздадена войната през погледа на китайския режисьор Чуан Лу, който е автор и на сценария, а зад екипа стоят талантливи актьори, чиито изпълнения те хващат за гърлото и те разтърсват. Черно-белите сцени са тежки, мъчителни, товарят психиката и те тресат. На няколко пъти тежестта идва в повече и затаяваш дъх, поемаш си въздух и продължаваш да гледаш, докато не последва същото. Бруталност и студенина  лъхат от екрана, визуална сила,  прекрасни портрети и техните взаимоотношения, а това, което се случва на героите предизвиква съпричастност, но място за сантименталности няма. Макар и на места да личи евтино въздействие, филмът е напълно изпипан и е далеч от евтиния сантиментализъм.

С болка е разказана историята на китайския народ. Търси се вината, моралната дилема, но те сякаш избледняват пред фактологията и реализма. Индивидуалните истории, вмесени в трагедията на колектива, са всъщност емоциите на всеки един от тях. Емоции, които те задушават и си даваш сметка колко жесток е човекът. Цялата тази епика и мащабност, освен че разкрива суровата действителност на войната, превръщат филма в нещо изключително художествено, обогатено с невероятни изразни средства, метафори и красиви сцени на обич, съчувствие и съпричастност. Този хуманизъм между мъчениците обаче е потъпкан жестоко. Редуват се жестоки сцени, разкриващи бруталността на японците, от които ти се насълзяват очите. Красотата пък засилва въздействието в това невероятно пътуване в историята. Черното и бялото изразяват студенината, но и чистотата, човешките пориви за свобода и живот.

Картата на ужаса се разделя на две части. Първата е ориентирана към битките и настъплението на японската войска, а втората към вътрешната драма на човека и психическия тормоз. Режисурата подлага  брилянтни решения в заснемането на битките, и в същото време търси дълбочината в трагедията на хората във всеки един елемент. Очите на героите са изразът, който те удря в сърцето и се чувстваш смазан от трагедията. Тежестта на филма се експлодира от образите на жените, експлоатацията и насилието, което е прилагано върху тях. Деца, с оръжие под ръка мълчат в тълпата. Патроните валят като дъжд и падат трупове. Прах и мизерия, насилие, жестокост и бруталност, която надхвърля границите и оставя болезнен отпечатък в съзнанието. На моменти дори студенината и натуралистичната бруталност надхвърлят „Списъкът на Шиндлер“. Бойната епика пък граничи със „Спасяването на редник Райън“, но филмът не е паралел между тях. Той носи собствена култура, собствен анализ и поглед, оригинален стил и визия.

Филмът е невероятно показателен за вродената жестокост в хората и илюстрира епичната агресия и масовата лудост. Лентата поразява с реалистичност, търси се в съзнанието и ти предлага едно богато въздействие, което отеква в сърцето. Оттук се осмисля и цената на смъртта и живота, смисъла на свободата и правото да живееш. Човечен и брутален филм, който предразполага към размисъл за корените на злото и изконните хуманни принципи.  Поразяващ пример за съвременно концептуално изкуство. Спектакъл на емоциите, приказка за войната, разказана с болка, лиричен пейзаж на човешките страсти, лудостта и страха, и най-вече – един интересен кино-поглед към войната, който със сигурност ще ви разтърси.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.89/5 от 9 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 18 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Владо
    30.Apr.2010, 1:24

    Хидео Накаизуми в ролята на Кодокава беше невероятен, въпреки че включването на неговата роля донеси много критики към Чуан Лу от страна на неговите съграждани. Въпреки това включването на японеца предпазва филма от това да се превърна в поредната пропаганда.

    В този ред на мисли, лентата има много повече допирни точки с „Тънка червена линия“ на Терънс Малик, отколкото с другите изброени класики. Също така един от най-добрите филми за 2009, според мен, и задължителен за почитателите на азиатското кино.

  2. от Иво
    30.Apr.2010, 1:41

    Въобще не се сетих да го сравня с „Тънка червена линия“, прав си. А това с японецът дали не е хитър подход, макар че въобще не приемам китайската гледна точка за пропаганда, а ролята му даде много на филма…

  3. от Лита
    30.Apr.2010, 9:33

    охо, мерси за инфото – дърпам веднага :)
    точно нещо азиатско военно ми се гледаше

  4. от Иво
    30.Apr.2010, 12:39

    Ха-ха, моля. Недей обаче да чакаш поредния филм в жанра, този е малко по-специален:)

  5. от Лита
    30.Apr.2010, 19:08

    Иво, какво мислиш, че очаквам ;)
    защото, всъщност, очаквам нещо от класата на Taegukgi hwinalrimyeo ;)

  6. от Иво
    30.Apr.2010, 19:35

    Я, мъжко момиче:) само така! Исках да кажа, че ще се смажеш, ама след като си навътре в нещата, се надявам още повече да те омагьоса.
    Интересен блог, бду:)

  7. от Владо
    1.May.2010, 1:07

    Аз бих странил малко от очаквания на база „Taegukgi hwinalrimyeo“, но не отричам че корейската лента е изключително добра.

  8. от Лита
    1.May.2010, 2:31

    @Иво10х :)
    ох, ей досега го гледах: наистина много силен филм – на два пъти си правих почивки.. от няколко дни си викам „как ми се е пригледал тежък брутален военен филм, ако може азиатски“, и като прочетох ревюто, бях сигурна, че съм открила това, което искам :) сега, след като го озгледах, мога да кажа, че съм много доволна :) филмът е невероятен! (имах опасения за качеството на тайминга насубовете, но всичко си беше окей); черно-бял филм отдавна не бях гледала, наистина перфектно се вписва с онова време и създава доста драматичен ефект;
    имаше няколко момента във филма, които, колкото и да съм коравосърдечна, направо ме хванаха за гърлото..
    @Владо, като направих това сравнение, нямах предвид сюжета, а само жанра и качеството на цялостното изпълнение ;)

  9. от Иво
    1.May.2010, 10:59

    Лита, радвам се, че ти е харесал. Аз доста го прехвалих също в ревюто. Както каза Владо – един от най-добрите за 2009, наистина. Просто не могат да му стъпят и на малкия пръст останалите надценени „шедьоври“…

  10. от Васил
    1.May.2010, 14:51

    +1, най-сетне от бая време на сам да прочета за смислен филм тука.

  11. от Иво
    1.May.2010, 15:19

    @Васил – не мога да се съглася с теб. За мен този е един от най-добрите, които гледах напоследък, ама има и други добри заглавия в блога.

  12. от Васил
    3.May.2010, 0:15

    Всъщност прав си, не съм особен фен на Тим, та за това ми идва по-така накриво ракетата :)

  13. от Ерин
    3.May.2010, 1:36

    Без повече Тим, обещавам :] Този експеримент ще ме държи доста време далеч от неговото творчество.. :D

  14. от Иво
    3.May.2010, 8:59

    Що, бе, Ерин :D да не би да ти е омръзнал случайно :Р На мен ми беше интересно проектчето за Бъртън.
    Дръжте се, че почвам с Алмодовар скоро:Р

  15. от Ерин
    15.Jun.2010, 21:38

    Как по-точно черното и бялото изразяват човешките пориви за свобода и живот?

  16. от Иво
    15.Jun.2010, 22:54

    Черното и бялото в случая са доста уместни цветове, защото са най-натуралните отенъци и индикатори на две строги противоположности, а тези противоположности са точно жестокостта от страната на японците и естественото желание за живот от страна на китайците… още по-интересно е, че се заиграват с много светлина в моментите, където изпъкват най-топлите и съкровени емоции, ама това си е мое наблюдение:) Пък и ако черно-бялата концепция не носи драматизъм от сблъсъка на слаби и силни (студенината и порива за свобода и живот), то не знам как по-добре би бил заснет този филм.

  17. от Ерин
    15.Jun.2010, 23:53

    Да, черното и бялото обикновеното означават противоположности. Но обратното на жестокост май не е желание за живот?

  18. от Иво
    16.Jun.2010, 1:12

    Не е, права си. Сравни ги обаче като емоция – еднакво силни и категорични са, но са две различни и противоположни, на чиято опозиция е изградена цялата концепция на филма. Просто няма по-добри метафори от светлото и тъмното, а тук това е водещият мотив. Разбира се, може много да се играе с това и да се търсят изходни точки и опозиционни логики на „черно и бяло“ като лайт мотив и дори клиширан момент в художествените творби, но основното, което видях е това.
    В този филм специално, художествените елементи не са никак трудно използвани, нито те карат да ги разнищваш, просто са ясни, с цел да почувстваш цялата драма. Например, най-съкровените и хуманни моменти почти винаги бяха придружени с лъч или бледи тонове, докато при поредния гръм не се смени картината със сиво и черно. Колкото и да не са противоположни жестокостта и желанието за живот, поривите и към двете са в драматичната нишка тук. А щом е драма, значи има конфликт. А щом има конфликт, има и противоположни емоции, при чието сблъскване се осъществява реализацията на посланието към зрителите. В случая – смазващо и тежко, и болезнено реално.
    По-изчерпателен не мога да бъда:)

Коментирай...