Chronicle (2012)

Да започнем с това, че филмът е сниман основно с така наречената shaky/hand-held камера, по модела на „found footage“ лентите. Ако в технически аспект Chronicle се отличава с нещо, то ще да е именно начинът на заснемане, макар че и това не е абсолютно сигурно – в последните години по аналогичен начин бяха „документирани“ какви ли не чудесии, включително чудовища, извънземни и духове. Така или иначе обаче, в „Хроники“ това се явява освежаващо и дори нужно, тъй като историята буквално се върти около камерата. И ако последната не допринасяше с достатъчно свобода – на действие и за разгръщане на идеи, то крайният продукт би бил твърде банален и навярно незабележим. Какъвто не е.

Но какво дефакто е „друсащата“ се камера? Понятието е общо и ми убягва адекватен превод, но по същество дефинира една динамична и не-статична камера, откъдето идват друсането, клатенето и т.н. Освен че на теория внася повече реализъм, понякога това е съчетано с цялостната концепция лентата да изглежда като документална такава, при това – убедителна. Съответно кадрите, освен че подскачат, са целенасочено претендиращи да бъдат репортажни, любителски, изнамерени отнякъде footage материали.

Не по-различно е в Chronicle. Филмът започва и през повечето време минава през обектива на главния герой. В името на въздостоверния реализъм и бидейки едва прохождащ оператор, в началото камерата на героя се люшка наляво-надясно, но след като той се сдобива с нова техника нещата се позаглаждат. И докато идеята героят сам да се снима, при това от всевъзможни ъгли и места е добра, то невъзможността (или по-скоро недомислицата) да го прави във всеки един момент, принуждава да се търсят други решения. Тук идва и разочарованието. Така, за да се измъкне от клопките на сценария, режисьорът се принуждава да си служи и с още камери – в началото на една любителка-фотографка, а към края вече се използва каквото падне измежду телевизионни излъчвания и случайни кадри от телефони, сгради. В такъв тип филми рано или късно започват да изскачат въпроси за произхода на „документалния“ материал, следващи естествената нужда на зрителя да добие представа, усет за цялостност – от сорта на кой го е заснел, как попада при нас, кой го е сглобил, дори и как е оцелял след поредния апокалипсис. Може да звучи глупаво, но понякога е достатъчно, за да развали крайното усещане от лентата. Някои заглавия хитро успяват да заобиколят тези въпроси и представят една сравнително правдоподобна версия. Уви, „Хроники“ не е от тях. Филм, заснет по този начин именно, за да е ужким по-реалистичен и „истински“, се проваля точно в изграждането на псевдо-документалност. Въпросите за произхода на кадрите и цялостния контекст в прожектирането им на зрителя увисват във въздуха с надеждата хората никога да не се замислят над това, а просто да се наслаждават. Мотивацията на протагониста да снима също не е ясна. И общо взето няма никаква логическа обосновка защо филмът е заснет така, както е заснет. Освен за да бъде различен.

Дотук добре (или не чак толкова), но каква всъщност е историята в „Хроники“? Трима младежи, от които един – както вече бе споменато – има навика да заснема всичко, попадат на странен артефакт и придобиват свръхсила: телекинеза. Развивайки способност да местят предмети със силата на ума си, филмът проследява пътят им през осъзнаването и усилването на техните възможности, контролирането им. Тази „въвеждаща“ част от лентата продължава сравнително дълго и в крайна сметка е интересно да се наблюдава процесът по осъзнаване и изпробване на новопридобитите способности, което най-често се изразява в правене на разни деструктивни простотии. Въпросното е противопоставяне на масовата идея за супергероите, които веднага се втурват да правят добрини и да спасяват света. В тази връзка глобални теми и световни проблеми изобщо липсват от контекста, а посланията във филма са много повече социални и битови. Но макар на идейно ниво да бяга от стереотипите, ако погледнем в детайла и конкретните сцени, клишетата са си там. При това са гарнирани с няколко сравнително ненужни и абсурдни сцени. Няма да издавам в детайли, но може би ще е подсказка ако кажа, че ефектите на въпросните места са зле. Дори и „замаскирано“ и ретуширано зад любителската камера, CGI-то издиша жестоко. Вярно, че филмът разполага с доста ограничен за жанра си бюджет и с наличните ресурси резултатът няма как да не е задоволителен, но това не е адекватно оправдание за нереално високите цели, които лентата гони.

В актьорския състав няма да открием особено популярни имена, като някои от тях нагледно доказват колко заслужено е това. За късмет обаче, кажи-речи единствените, които се справят отлично са именно тримата главни героя. Най-добро впечатление оставя непринуденото им държание, особено по време на забавните сцени. За това определено спомага режисурата на Josh Trank, който, макар и дебютант в пълнометражното кино, отвержено запълва дупките в сценария.

Chronicle e интересен, сравнително нестандартен и определено непретенциозен, въпреки недостатъците си, оставящи усещането за нещо незавършено. Може би един от най-големите плюсове на филма е развитието на главния персонаж, чийто мотиви и трансформация са толкова реалистични, искрени и болезнени, колкото никоя shaky/hand-held/found-footage камера не може да докара.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.29/5 от 7 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 2 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Никс: Най-добрите филми на 2012 | F r a m e s p o t t i n g
    5.Jan.2013, 18:20

    […] Chronicle There’s nothing stopping […]

  2. от Иво: Най-добрите филми на 2012 | F r a m e s p o t t i n g
    29.Jan.2013, 16:23

    […] 13. Chronicle […]

Коментирай...