Che: Part One

Che: Part One не прави друго, освен да убива революционния дух на зрителя, дръзнал да го гледа. Филмът доста успешно заличава митичния до полуда образ на Ернесто „Че“ Гевара. Но няма проблем – позьорчетата на невръстна възраст, които се имат за бунтари и носят фланелки с лика му и без това не знаят много за него.

Che: Part One е скучен, почти изцяло лишен от драма и тръпка. Но това, което прави филма безинтересен е и това, което го прави по-достоверен и реалистичен. Ежедневните и битови сцени са толкова обикновени и семпли, че изглеждат автентично. Че не е представен като героичен, гениален, безрасъдно смел революционер с велика мисия и обаяние. Умерено умен и скромен той е по-скоро бандит, но от добрите. Ернесто и приятеля му Фидел си намират достатъчно основателна причина и оправдание да убиват на поразия. Е, Кастро не го дават да води бой и да убива – сигурно защото още е жив и нямаше да е прилично да го показват като убиец. А Ернесто е благороден, той е свястното момче на групата – не убива невинни и не живее на гърба на селяните.

Образът на Че обаче е безличен и безинтересен. Дълбочината на героя му се изразява в това, че през цялото време пуши пури, ама ги пуши някак замислено и философски. Вглъбеният му образ се допълва от мъдрост и примирено добродушие. Когато му благодарят, че е направил всичко това (въпреки че във филма не прави почти нищо) той посочва тълпата около себе си и заявява „не аз, те го направиха; това нямаше да бъде възможно без тях!“.

Може би втората част на този филм ще е по-интересна.