Brüno

Един от хитовете на лятото вече върви по кината. Това е Bruno – наследникът на Borat, защото „Borat was so 2006″, а ние всички робуваме на модата и модерното. Сега си представи това „so“, натъртено по възможно най-гейския начин и изречено с uber-fantastisch немски акцент, и вече ще започнеш да навлизаш в атмосферата на филма.

Bruno–Sacha Baron Cohen

Дори да не биваш запален и информиран киноман все ще да си загрял, че Bruno е гей. Ала не просто гей, а супергей – от Супермен и суперзвезда. Дори е нещо като гей-хитлерист. Бедна ти е фантазията за абсурдността и перверзията, която разкрива Sacha Baron Cohen – създателят и лицето на Bruno. Той влиза в кожата на героя си толкова убедително, че изгражда един култов и запомнящ се образ; образ, самостоятелен и необременен от сянката на популярен актьор зад него. Останалите по-често срещани лица не блестят с нищо, но за сметка на това се мяркат статисти с внушителни физиономии, с типично и показателно за дадена ситуация изражение.

Филмът започва с лигава мелодийка на Scooter, сякаш за да ни припомни времената, когато рейвът и гейовете вървяха ръка за ръка. А самият Bruno на външен вид е толкова ексцентричен, че все едно идва с големи подскоци директно от Love Parade.

Трудно е да се говори за някакво иронизиране или осмиване на модата и фАшъна, на киното и звездите, на американския бит и култура, нито дори на гейовете. Защото образът на Bruno е нереален и твърде преекспониран. Преиграващ, преувеличаващ. Голяма част от действието граничи с тоталния абсурд, поради което не можем да говорим за някакъв особен смисъл или послание. Иронията и пародията все пак ги има, но са скътани под няколко пласта агресивна кретения. Лентата всъщност е един микс от простотии – някои от тях уникални – които просто трябва да бъдат видяни.

Филмът почти не си служи с тънък и деликатен хумор, не и на пръв поглед. Вместо това залага на брутални и извратени шеги, които газят наред. Това е филм, който ще те разсмива с вулгарност до такава степен, че дори може да те просълзи. На моменти хуморът е толкова черен, че едва ли всеки би го разбрал. Нетактични заигравки с Хилтер, чернокожите, децата (осиновяване, отглеждане, аборти) са само малка част от богатия репертоар, който би стреснал по-захлупените зрители. Интересно ми е какво е представлявала сцената с Латоя Джаксън – сестра на Майкъл Джексън. Скечът е изрязан след смъртта на последния и не присъства в лентата.

Bruno
„Мадона си взе едно, БрАнджелина си взе едно, сега и Брюно си взе едно!“

Прекалено целенасочената натрапчивост и преувеличеност, както и няколко банално-посредствени сцени отдалечават филма от пиадестала на гениалността. А истински идейните моменти определено няма да бъдат схванати от много хора, които ще грухтят щастливо на просташката обвивка или ще се тюхкат колко било гнусно. С други думи – Bruno не е за всеки, било то и гей.

Лично аз отдавна не се бях хилил толкова. А филмът си заслужава дори само заради това, че е различен от масата други, с които обикновено си пилееш времето.

И ако все пак се загатва за нещо сбъркано в световен план, то със сигурност не е това, че Bruno е „педал“, а по-скоро цялата педалщина и идиотия наоколо, и най-вече тази в света на „големите“.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.75/5 от 4 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 4 коментара!  
Добави коментар?

  1. от voxy
    20.Jul.2009, 11:59

    брутална простащина – многообещаващо, ще се гледа

  2. от cinemascrotum
    21.Jul.2009, 9:12

    Гейовете са навсякъде и ни наблюдават…

  3. от алекс
    22.Jul.2009, 9:37

    Сцената с Ла Тойа е била следната: Бруно я намира на някакво май фАшън ревю и, разбира се, я заговаря с интервюираща цел. Докато я заглавичква, небрежно взима телефона ѝ, намира в него номера на Майкъл, показва го на камерите, за да го види цял свят и му звъннва, за да пита „Как е“, или нещо от сорта, но въпроса бил с характерен бруновистки субтекст :-) Ла Тойа побеснява, изтръгва си телефона и си тръгва.

    Извинявай, не съм много подробна, но го четох преди седмици и не много съсредоточено, това само си спомням.

  4. от The Dictator (2012) | F r a m e s p o t t i n g
    2.Jun.2012, 0:20

    […] пълнометражните и добили значителна популярност Borat и Bruno, британският комик се доказа като сценарист и сам […]

Коментирай...