Brothers (2009)

Винаги е било трудно за режисьорите и сценаристите да създадат такава история, в която, ако се вгледаш по-дълбоко, да откриеш, че в играта на актьорите, в текста на филма и в неговата цялостна сюжетна линия, като че ли не всичко е изказано категорично. Освен обаче идеята с вратичката на мислите, които провокира филмът у всеки различно, понякога се появява и онази измисленост, която двоуми през цялото време филма, и точно този, който гледа избира на кого да вярва, по коя идея да поеме до самия финал и дали да приеме „истината“ през субективния си поглед. Малко филми успяват чрез липса на категоричност в сценария си, да бъдат толкова показателни за нещото, което искат да изразят. Понякога просто някои неща остават скрити за някого, а за друг – напълно очевидни.
„Братя“ на Джим Шеридан, се люшка между историите и истините, които са заложени в драматургичната му лента. Тук е създадена една напълно, на пръв поглед, позната ситуация. Гледайки цялостно на сценария обаче все не можеш да си докажеш нещото, което предизвиква конфилкта, вярвайки или не на героите, и в крайна сметка, през цялото време си имаш едно на ум. Накратко, сюжетът звучи така: Пехотинецът Сам (Тоби Магуайър) се смята за загинал в Афганистан по време на мисия. За жена му Грейс (Натали Портман) и децата му това е голяма скръб и за тях започва да се грижи по-малкият брат на Сам – Томи (Джейк Джиленхаал), който е пълна противоположност на Сам и току що е излязъл от затвора. Но по стечение на обстоятелствата между Томи и Грейс се заражда една необикновена връзка. Тук наистина зрителят е оставен на въображението и на гледната си точка. Какво се случва? Любов, привързаност, взаимопомощ, или?…
Томи е мил с Грейс и децата, и те го харесват. Сценарият обаче не след дълго поражда основната пречка – Сам се оказва жив и скоро се завръща вкъщи.

Три наистина дорби актьорски изпълнения, които останаха незабелязани както от Академията, така и от по-големите филмови фестивали. Защо? С какво повече беше Джордж Клуни, например, от Тоби Магуайър? И трябва ли елементарната повърхностна оригиналност да надделява винаги, за да бъде определян филм като „Братя“ за недостатъчна продукция. Всъщност какво ти дава „Братя“, какво иска да ти каже? Дали е риторичен въпросът ми в сравнение с измъчените ми мозъчни гънки от киното напоследък. И иска ли зрителят да се съгласи с една непретенциозна, но качествена драма. Отговорите, освен, че се съдържат в главите на тези, които ни поднасят филми всеки ден, се откриват и в съзнанието на онова мислене, което, когато стане дума за нещо „велико“ веднага започва трескаво да търси нови хоризонти за развитие на целите си… И накрая – колко, въобще, трябва да е посредствено-платен филмът, за да се заговори за него и колко човешки, неукрасени от режисьор и сценарист, драми, могат да се запечатат в съзнанието ти, само чрез няколко наистина добри решения в играта и диалога… Оставам критичен за академичните точки за качество. Оставам поразен от субективността, която за много кинаджии се превръща в обективност. Такава обективност, че широките ти хоризонти са сломени от изморителните часове пред поредния надценен „кино-шедьовър“ и изведнъж си пускаш един простичък филм, който ти показва какво е въздействие, и кое нещо наистина оказва въздействие в мисленето ти… било то и с обикновени, пълнокръвни хора, а не със синьо-генерирани планетяни.

Както се казва, всичко е субективно и наистина гледната точка на всеки е такава, каквато той иска да бъде. За мен обаче тази лента наистина означава ако не високо кино, то поне – страхотна режисура, абсолютно изпипан диалог и няколко впечатляващи с играта си актьори. „Братя“ не е шедьовър. Той е такъв, какъвто трябва да бъде – човешки, компетентен по мислите и по своему – докосващ. Впечатляващи режисьорски решения бликат в диалога и в меланхоличната игра на младите актьори. Много хиперболични подмятания, които очарователно намират точното си място и функция. Двете малки момиченца мразят баща си, защото постоянно липсва в къщи, в името на професията пехотинец. Те дори не тъгуват, както биха тъгували другите деца по смъртта на баща си. Така по-късно едното момиченце казва гневно на масата пред всички герои във филма, скърцайки с надут балон, който оригинално подчертава напрежението: „Мама се чука с чичо Томи.“ И всъщност, всичко придобива злощастните линии на древногръцката трагедия, където подозренията изведнъж избухват, а за героите, виновни или не, оправдание няма… И след като цялото семейство научава, че майката е спала с брата на съпруга си, имаме една логична неподрправена лудост – студеният, завърнал се от опасност и едва оцелял Сам, изпада в транса на инстинкта си. И вади пистолет. Всъщност, какво коства на човек да види истината? И истината винаги ли е такава, за каквато я приемаш ти? Войната с униформа и патрони ли е по-доброто място от войната в сърцето ти, с душата на хората, които обичаш. Жив на фронта или мъртъв на мястото, където топлината на дома е изместена от драматичните посоки на живота.

Насълзените очи на Натали Портман и непукизмът в героя на Джейк Джиленхаал говорят много. Решението е в забележителната игра на Тоби Магуайър и неговата истерична ярост. Тогава лимитът става ясен за всеки. И всеки определя моралната граница за себе си, а кръгът на драмата се затваря в една прегръдка. И това е критичната точка, откъдето всичко е започнало, където е завършило и ще завърши по нов начин, с нови последици.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.13/5 от 8 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 5 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Ерин
    16.Apr.2010, 16:08

    Въпреки че съм гледала подобна идея в поне още три военни филми, смятам Братя за добър. Останах много изненадана, когато не само не получи нито една номинация за Оскар, но остана и почти незабелязан.

  2. от Иво
    16.Apr.2010, 17:08

    Ами да, идеята не е нищо особено и ново, но по-скоро важно е изпълнението тук. Пък и нали е римейк на някакъв датски филм със същото име…Наистина, как могат да не го забележат… само Тоби Магуайър получи една номинация за Златен глобус…

  3. от Изи
    4.Jul.2010, 23:04

    Тоби Магуаиър доказа и защити таланта си.Наистина актьорската игра беше просто наистина въздействаща.Не мислех,че от толкова обикновена история може да излезе толкова добър филм.Нямам думи просто…И едва ли някога ще мога да опиша как този филм ме накара да се чувствам.Едва ли някога ще го забравя.Той ме промени.

  4. от Иво
    6.Jul.2010, 13:24

    Абсолютно съгласен за Тоби Магуайър. Просто страхотно изпълнение… можеха да го номинират за Оскар, но аз съм си го казал по-горе. Това е Тоби, а не Джордж (Клуни?!)… както и да е, радвам се, че ти е харесал:)

  5. от София филм фест 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    2.Mar.2011, 23:49

    […] Братя (2010) […]

Коментирай...