Boy A (2007)

Социално-обществената тематика винаги е интересувала киното. Почти по закон подобни филми са натоварени и с много емоция, чието въздействие остава отпечатък в съзнанието ти, стига самата лента да е изпипана добре технически, а драматургично да е достатъчно силна в това, което иска да ти каже като послание. Изключение не прави и британският филм Boy A от 2007 на режисьора Джон Кроули, който не разчита на конкретна индивидуална оригиналност в сюжета, а на емоцията, която е заложена в цялата история, т.е. зрителят съвсем спонтанно преживява това, което се случва на екрана, благодарение на добрите актьорски изпълнения, атмосферата и визуалната правдободобност.

Базиран на известния едноименен роман на Джонатан Тригел, Boy A разказва историята на Ерик, който току-що е освободен от детския затвор в Манчестър. След случилото се, заради което е бил лишен от свобода 14 години, той започва нов живот с помощта на социалния работник – Тери. Ерик сменя името си на Джак, започва работа, настанява се в едностаен апартамент и дори открива любовта в образа на колежката си – Мишел. Образът на Джак веднага прави впечатление със сърдечната доброта и крехката емоционалност, която е заложена в характера му. Докато сюжетната линия в настоящето напредва, непрекъснати ретроспекции ни връщат в миналото му, което разказва за трагичното му приятелство с негов връстник – нещото, от което се опитва мислено да избяга, защото то е причината за годините, прекарани в затвора. Новият Джак се среща с забавлението, младежкия живот и всички хубави страни на приятелството, но като паралел на това, историята в миналото стремглаво върви напред, сякаш, за да ни напомня следствените връзки за продължението на живота.

Изпълнението на Андрю Гарфилд в главната роля е дълбоко, откровено и органично. Младият актьор се справя повече от блестящо с ролята на объркан младеж и със сигурност излиза от представите за клиширания такъв образ в киното, за което заслужава адмирации. Тихият му треперещ глас изразява цялата му душевност, вътрешните лутания и колебания, страха от новото. Той търси опора в реалността, но това се оказва изключително трудно. Жестовете и думите му предизвикват нещо повече от симпатия. Зрителят съпреживява с него всичко, което се е случило и това, което се случва в момента. Във филма има познатите социални теми, но те избледняват пред силата на хуманното, което е заложено дълбоко в идеята. Кадри от близък план, очи, жестове, лице – всичко онова, което носи заряда на емоцията. Картините от студения Манчестър са толкова реалистични и правдоподобни, че цялото настроение в тях влиза в унисон с това на героите и като че ли цялата вселена съдейства за изпитаните чувства, за това, което очите показват.

Визията и настроението на филма са типично британски, като на моменти граничат с жанра на „кухненската драма“. Режисурата е изключителна, макар и лишена от изцяло художествени решения – на моменти студена и брутална, но през цялото време търсеща най-човешкото, така че по едно време цялата история трогва и най-коравосърдечните. Филмът не е черно-бял, но впечатлението от гледането му остава такова – индустриални пейзажи, глухо небе и очакване за дъжд или една буквална картина на човешките взаимоотношения в лентата.

Събитията, които се случват с напредъка на сюжета, доказват нещо много важно и дават повод за размисъл. И това не е само идеята за втори шанс в живота и нещото, което ни дава целия този „човешки“ потенциал като разум и сърце, с което чувстваме нещата, и с което не само изпитваме емоциите на ближния, а и преживяваме неговата реалност. Колко студено е това общество и какво не е наред в болните му нагласи? Кога чувството за справедливост надхвърля границите и кога маниакалната обсебеност за ред се превръща в илюзия и безсъдържателна необоснована жестокост, че да разруши нечий живот? Кога човекът е чудовище и има ли право на промяна?

Тревога е това, което те обхваща докато гледаш. Справедливост и човечност се сблъскват в една изкривена реалност, в която нещата придобиват драматични обрати. Филмът остава един чудесен пример за емоционално и съдържателно актуално кино. Изпълнението в главната роля поразява с драматизъм и топлота, които отекват в мислите. Един филм, който трябва да се види най-малкото, защото ни напомня какви сме, а киното е чудесен вариант за израз на това послание.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.67/5 от 6 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 5 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Ерин
    31.May.2010, 18:09

    На теория всичко е така, както го описваш – прекрасен филм. На практика обаче нещо му липсва. Целият филм ми премина някак беземоционално и с нищо не успя да ме впечатли…

  2. от Иво
    31.May.2010, 18:15

    „Беземоционално“ – не ми се връзва…
    Мисля, че цялата емоция беше оставена за последните няколко минути, докато от началото до тогава само се трупаше. На мен точно това ми хареса, нямаше излишни сантименталности, познати ни от жанра…
    Със сигурност не е най-оригиналният филм с подобен сюжет, но е изпипан отвсякъде, не знам защо така се е получило при теб. :)

  3. от Ерин
    31.May.2010, 18:39

    Предполагам, че е въпрос на индивидуалност…

  4. от Иво
    31.May.2010, 19:07

    И това е вярно, но има къде-къде по-некадърни драми:)

  5. от ТОП филми на десетилетието (2000-2009)
    28.May.2012, 22:22

    […] Boy A е филм, който ме трогна с невероятното изпълнение на […]

Коментирай...