Blindness

Всичко започва с един единствен човек. Карайки колата си, нашият човек мистериозно ослепява. Епидемията бързо плъзва и няколко дни по-късно героинята на Джулиан Мур се оказва единствената зряща в един напълно ослепял свят.

Blindness е правен по роман на нобеловия лауерат Хосе Сарамаго. Не съм убедена, че са успели да предадат целия спектър от емоции, заложени в книгата, но дори така лентата е достатъчно въздействаща. Това е филм, който има какво да каже и използва всички възможни начини да го направи. Още с онзи първи слепец, който сам по себе си е инцидент, се случва онова, което с напредването на филма само увеличава мащаба си. Надеждата и любовта, споменати в таглайна са толкова илюзорни и нереални тук, където слепотата извинява всичко. На какво е способен човек, знаейки, че действията му са без последствия? Доколко реален е моралът ни? Колко можеш да преглътнеш, преди да предадеш себе си? Все въпроси, с които избягвам да опиша сцените в болницата за ослепели. Сцени, които правят Необратимо идея по-обратим, а Слепота поне две по-шокиращ.