Blancanieves (2012)

Нямото кино свърши още преди около 100 години, а наскоро се появяви The Artist, който предизвиква вниманието на критиката и зрителите по цял свят. Черно-белият ням филм достига неподозиран успех и дори печели Оскари в основните категории.
Въпреки това, испанският режисьор Пабло Берхер решава да завърши своята версия на „Снежанка“, по която работи 8 години, в същия стил. Разбира се, сравненията с The Artist са неизбежни, но трябва да се подчертае, че единствената прилика между двете предложения е черно-бялата няма естетика. Ако The Artist работи повече на ниво „спектакъл“ и поддържаше една своеобразна емоционална дистанция със зрителя, то „Снежанка“ е кинематографично предложение, пропито с чист сантимент и страст, улавя духа на този тип кино и му поднася почитанията си.

Blancanieves4

„Снежанка“ на Пабло Берхер е неопетнен и изтънчен, а в режисурата проличават силни чувства, знак на внимание от твореца към една творба, придобиваща важни характеристики, за да се превърне в културно и артистично изследване (и може би критика) на една нация и нейното самоосъзнаване. С този жест Берхер напомня за важността на едно популярно изкуство, каквото е киното и неговите стойности и културни значения за едно общество, без да извръща поглед от националното и в същото време, универсалното. На повърхността лентата е ода за една нация с всичките си фолклорни, исторически и културни елементи, които развива, но от друга страна „Снежанка“ не спира да бъде филм, който работи на едно ниво, надхвърлящо локалните стойности. Хумор, драма, трагедия, любов и вяра се преплитат в една невиждана досега адаптация на едноименната приказка. Адаптацията е внимателно режисирана, така че наративът и стилизациите, които жанрът изисква, да вървят в една посока и да се допълват взаимно.

foto-blancanieves-23-751

Аудиовизуалното е важен елемент за разказа – не само изгражда формалните свойства на филма, но и допринася за изразителния, ритмичен и премерен разказ, който си играе с равновесието на чувства и емоции, предизвикващи вниманието от началото до самия край. Тези контрасти всъщност са живителната сила на лентата и не се дължат толкова на режисурата, колкото на изключителния монтаж, органичен като фламенко танците, които съпровождат филма.
Сценарият, също дело на Берхер, следва основните моменти на приказката на братя Грим с най-типичните елементи на провинциалната испанизация. От класическото звучене филмът преминава в една наситена битова идилия, чиито характерни елементи засвидетелстват огромната обич на режисьора към изначалните му корени – една вечна Испания, чийто смисъл трябва да бъде достигнат. Малко е да се каже, че „Снежанка“ е просто поредната адаптация на класическата приказка, обогатена с испански мотиви. „Снежанка“ на Пабло Берхер е важен филм, честващ общочовешките ценности през погледа на един испанец, но и на един артист, чието послание, че истинският живот е далече от този в приказките, намира реализация в една драматична история, придобивайки притеснително готическо звучене на фона на националната испанска фиеста. Всъщност самата приказка е просто рамка, начална позиция, жанрово и стилово оправдане за реализацията на едно наистина оригинално произведение, в което става възможно лесното и безпроблемно съжителство на стилове, мотиви и сюжетни характеристики. Резултатът от тази съвкупност е един филм балансиращ между експресионистичното и сюрреалистичното, за да завърши в една черно-бяла реалистична равносметка.

foto-blancanieves-20-761

Адмирации заслужават всички актьори, които пресъздават безсмъртните образи, станали нарицателно за основни категории като „добро“ и „зло“. Жестове, мимики и преувеличени реакции, прекрасни близки планове на лицата и контрасти характеризират актьорското присъствие във филма – от инфантилната невинност на София Ориа и Макарена Гарсия, в ролята на малката и порасналата Снежанка, до чудовищната студенина на невероятната Марибел Верду в ролята на мащехата, достигаща нови хоризонти в изграждането на ролята на злодея.
„Снежанка“ е радост и изненада, пиршество за сетивата на зрителя; пример за качествено испанско кино, въпреки кризисната ситуация на ценности и хаоса, предизвикан от политическите и икономическите проблеми в страната. Завръщане към най-ценното и едно напомняне почти през сълзи, че все още нищо не е изгубено. Че този филм излиза напред и смело заявява позицията на режисьор, актьори, технически екип и най-вече на онези, които са се погрижили в 21 век един черно-бял ням филм да буди интерес, и повярвайте, истински емоционален катарзис на национално ниво, означава само едно: че изкуството е живо и облагородява, способно е да ти върне смисъла и изгубените надежди без да губи реалистичната си гледна точка за истинските стойности.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 3 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...