Black Swan (2010)

Още с обявяването на проекта Black Swan на американския режисьор Дарън Аронофски, у всички кино любители се зароди характерното филмово любопитство, което ги кара да чакат с нетърпение момента, в който ще срещнат крайния резултат. Едни изпитваха този трепет, заради високата репутация, която Аронофски изгради през годините;  други бяха пленени от първите фотоси и трейлъри, като явни заявки за един дългоочакван качествен филм, обогатен с невероятното присъствие на красивата Натали Портман.

Едно от най-ярките неща, които се забелязват и правят впечатление след като лентата вече бъде видяна, е многообразието в мненията и реакциите, които събужда у зрителите. Част от тях го обявяват за съвършен и гениален филм, други го заклеймяват като твърде снобарско режисьорско отношение на Аронофски, но въпреки всичко остава усещането, че филмът съумява да направи дълбокото впечатление, на което всеки един се надяваше.

Чрез Black Swan Аронофски ни потапя за пореден път в недрата на човешката психика като движеща сила в човешкото поведение. Като един основополагащ и отговорен компонент, чиято необятност на границите е пословична. Фокусът пада върху едно изкуство, каквото е балетът, често пъти останало неразбрано и недооценено в нашия съвременен културен живот. По умел начин лентата съчетава красотата и грацията на балетния танц, с един непредсказуем, а доста често дори плашещ и нехармоничен „танц” на психологическото. Black Swan е филм, който не просто впечатлява, изненадва или дори обърква на моменти зрителя. Силата на лентата е в едно ексцентрично проследяване на причините за преминаването на онези възрешни граници, които човек понякога се ужасява дори да доближи. С една неподправена грация сме повлечени в историята на едно момиче, открило огромната си житейска страст, която задава смисъл в ежедневието ѝ. Страст, която крие в себе си и огромен диструктивен заряд. Стремежът към постигане на перфектност, характерен не само за всеки артист, но и като част от живота на онзи индивид, който е открил своята цел, своето призвание; съумял да концентрира своята енергия и сила в постигането на съвършенството в онова, което може да нарече не просто свое задължение, а част от собствената си същина, е идея, която открива своята красноречива позиция в тази спираща дъха драма.

Концентрацията на лентата пада изцяло върху образа на младата балерина Нина, която не просто трябва да изрази в танц поантата на два силно контрастиращи помежду си образи, но и ще се слее с тях до степен, в която те ще станат изразител на нейната собствена действителност. На всичко онова, за което е мечтала, на всичко онова, от което се е бояла. На онова, което бавно, но сигурно ще отведе героинята до тъмните кътчета на човешкото съзнание, където бавното самоунищожение е неизменна част по пътя към триумфалното.

Безспорно мненията, че най-силното звено в Black Swan е изпълнението на Натали Портман, могат да бъдат приети за напълно вярни. Но от друга страна сякаш самата лентата имаше нуждата именно от тази почти цялостна фокусираност върху изразителността на образа на Нина, а всичко останало беше умело прибавено за едно усъвършенстване и достигане до съдбоносната финална метаморфоза, която ще бъде представен в края на сюжетната история. В лицето на главната героиня се откриваха отраженията на останалите персонажи, като изразители на всички онези страхове, които се загнездват в душата ѝ.  Поставяне в обстановка, където майчината грижа достига своят задушаващ максимум; опитът да се постигне перфектност, когато страхът от провал е видян в лицето на околните; провокативната взискателност на изразителя на авторитет към това да пречупиш и надскочиш себе си; уплахата от това, колко бързо в хода на живота може да бъде отнет онзи блясък на онова, за което мечтаеш. Това са само градивни части от дълбочинната основа на филма, прекрасно олицетворени в образите и отбраната играта на френския актьор Венсан Касел, неповторимите актриси Уинона Райдър и Барбара Херши, както и печелещата все повече популярност Мила Кунис.

Несъмнено Натали Портман обаче е тази, която заслужава най-големия брой адмирации. Нито за миг не се открива слабост, която да е способна да накара зрителя да не повярва в истинността на емоционалния заряд и проблематичността на случващото се. Портман показва владеене до съвършенство на контрола върху изражението, тялото и дори гласа си. Само с едно движение, с една смяна на изразителността на лицето, с един единствен поглед съумява да постигне всеки един необходим обрат. С всичко това показа себе си като актриса, която може без проблем да пресъздаде толкова комплексен образ, изискващ ясното и първокачественото открояване на всяка една душевна промяна, на персонаж, който събира в едно и черното, и бялото. Младата актриса по неземно добър начин успява не просто да изиграе героинята си, а чисто и без никаква подправеност да се слее изцяло с нея, да я съпреживее, въплъти и издигне до онзи пиедестал, на който трябва да бъде поставена, в светлината на прожекторите, пред очите на всички наблюдатели.

В Black Swan, характерните елементи, необходими за такъв род филм,  на вид психическа атака към зрителя не липсват. Лентата успява не просто да ни потопи в психологичността си, но и да постигне така нужния ефект на удивление, граничещо със смущение, от видяното. Аронофски съумява да запази и чувството на динамика чрез смяната на една плавна и концентрирана камера с тази на разчупеност и незастопореност на кадъра. Несъмнено в този си проект режисьорът не показва абсолютната си сила, но от друга страна залага на едно ниво, нужно за реализирането на сюжета, без излишна претрупаност, но с достатъчно плътно запълнено време на кадъра. Слабост би могла да бъде открита и в сценария, който макар и до голяма степен беден във въздействието си, е добре премерен и предоставящ възможността аранжиментите от композитора Клинт Мансел на класическата музика на Чайковски да окажат върху зрителя своето силно влияние като основен компонент във връзката между артистичното и чисто човешкото. Като освен прекрасната визуалност и премереността в режисьорския похват, изключително емоционалната и изтънчена хореография на балетните танци, превръщат гледането на Black Swan в истинско удоволствие за сетивата.

Макар и да се сметне, че Black Swan не постига съвършенство във всички кинематографски стъпки, той достига перфектност чрез своето внушение като филм, където красотата, елегантността, магията и грацията на едно изкуство намира своето симбиозно обединение с една макар плашеща, мрачна и зловеща, но безспорно реалистична човешка природа.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.55/5 от 22 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 9 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Никс
    12.Jan.2011, 1:48

    Доста го очаквах този филм и може би това е една от причините да остана леко разочарован. Лентата ми хареса, но можеше да бъде и доста повече. Темата за „нежния“ и изящен балет, зад чийто кулиси се крият нечовешки ограничения и къртовски труд има значително по-огромен потенциал, отколкото филмът успява да реализира. Съгласен съм, че внушението (особено към края) е една от силните страни на филма, за разлика от повечето му кинематографски компоненти, разгледани поотделно.

    И много яка обложка, разчупва клишето на постера! :D

  2. от Бож
    12.Jan.2011, 2:03

    Подкрепям мнението, че разгледани поотделно въпросните компоненти могат да понесат доста критика, и дори да не е „доста“, то някаква критика.
    И все пак, някак комбинирани заедно успяват да намерят точната тоналност (и стъпка :D ), за да постигнат това внушение и впечатление у зрителя, за което говорим.
    Несъмнено филмът можеше да поеме и по някои други, и по-стабилно защитени посоки, но смятам, че и този краен резултат е повече от задоволителен.

    Никс, за обложката много се постарах, знаеш как държа за тях. :DD

  3. от MCFOXXX
    12.Jan.2011, 10:32

    Само едно ще Ви кажа, пичове :)
    Много, ама много отдавна не бях гледал толкова добър филм. Не само най-добрия за миналата година, а по всяка вероятност ще ми стане и един от любимите филми въобще.
    Оценката ми е непоколебима – 10/10.
    И за финал един въпрос: абе как ги правите тези перфектни ревюта, след които човек ако реши да пише за филма се чувства като умствено изостанала зелка? Страшно ревю, професионално ;)

  4. от Бож
    12.Jan.2011, 20:29

    Първо благодаря за комплимента. :)
    Смятам, че всички даваме най-доброто от себе си когато споделяме мнения.
    Така че забрави за „умствено изостаналата зелка“ и давай смело. :D

    Иначе „Black Swan“ за мен е един от най-ярките, силните и запомнящи се филми за 2010-та година. Както не спрях да повтарям, според мен е лента, която съчетава прекрасно в себе си визуалност и грация с леко плашещата на моменти тягост и злокобност на видяното.

  5. от voxy
    18.Jan.2011, 13:02

    филмът е натоварващ и на моменти скучен и доста бавен

  6. от Нели: Най-добрите филми на 2010 | F r a m e s p o t t i n g
    21.Jan.2011, 3:32

    […] 10. Black Swan […]

  7. от Номинации за Оскар ‘11 | F r a m e s p o t t i n g
    25.Jan.2011, 16:13

    […] Black Swan […]

  8. от pagane
    22.Mar.2011, 13:36

    Гледайте „Черните лебеди“, български филм, много по-добър от „Черният лебед“.

  9. от Емsи
    18.Apr.2011, 20:43

    кожата ми настръхва само като си го припомням.
    за мен балетът (и худ гимнастика) винаги са били един особен хорър на красотата – ужасно слабите момичета и самоубийствената(!) амбициозност, с която танцуват… всеки ден. с часове. …

    атмосферата на филма беше..yay..трудно е да се опише с думи.. въобще филмът трябва да бъде изгледан, за да го определиш. аз съм с доста смесени чувства. хареса ми. беше гениален по един нетипичен и дълбок начин, но и.. странен. разбира се – това съвсем не е лоша черта.

    и наистина играта на Натали Портман беше шедьовър. но тя винаги е показвала ИЗУМИТЕЛЕН талант! въпреки известността си винаги се потапя в отделните образи и я възприемаш като изцяло различен човек, което е рядко срещано в холивуд.

    като цяло мн ми допадна идеята с откриването на демона в самия теб, който е там, независимо колко привидно тих и уравновесен изглеждаш. винаги съм била безкрайно любопитна към ‘извратеността’ на човешката психика. :]

    няма да пиша повече. само да кажа, че ревюто е съвършено. уловило е ..ами всичко. а от този филм това наистина не е лесно. така че.. браво! ;) и сте прави – гледането му оставя една такава .. следа в зрителя.

Коментирай...