Black Bread (2010) (EFA ’11)

Гражданската война е тема, превърнала се в цял един жанр за испанското кино. Без съмнение обаче „Черен хляб” не обръща внимание нито на политическата, нито на идеологическата страна на този комплексен въпрос, защото филмът не е история за победители и победени. Спечелил 9 статуетки Гоя 2011 – испанската награда за киноизкуство – включително и тази за най-добър филм и режисура, филмът се центрира в емоциите и характерите на няколко персонажи, чиито интимни животи са пълни с противоречия и мрачни истини, премълчавани от свян и страх.

„Черен хляб” е мелодрама, която отива в дебрите на трагедията, макар и никога недостигайки нейните най-крайни проявления. Вкусът е като от трилър, чиито тайни се разгадават постепенно, градирайки напрежението до самия край, където под формата на кулминация, сценарият поставя сюжетна дилема, която ще дефинира завършека с едно адекватно послание. На моменти много притеснителен, филмът задълбава във вътрешната вселена на индивида и изследва неговите вътрешни конфликти. Нищо не изглежда лесно за героите – от бедността до вътрешните противоречия, от които са раздирани душите им, решенията, които са взели, саможертвите, които са направили и действията, чиито последствия ще преобърнат устоите на патриархалното им семейство – сюжетът е достатъчно дълбок и никога не разграничава нещата в двете им крайности, а балансира в пространството между тях. Актьорските изпълнения са много точни и контролирани деликатно, а резултатът е комплексност, която постоянно надгражда емоции и човешки проявления на слабост, сила, свян, скръб и вина в един порочен кръг на недоизказани истини.

Робският труд, подчинението, мизерията и бедността са предначертаните от съдбата условия, които, пречупени и изследвани в светогледа на едно подрастващо момче, ще се превърнат в началните точки на нещо мрачно и злокобно, което ще се слее с вселената на съзряването му и ще открие едно своеобразно чудовище в него. Моралното опустошение на възрастните и последиците от него оглавяват една история за тъмната страна на човека. Абсолютно бруталната завръзка на филма дефинира една груба, неприятна и безкомпромисна атмосфера на тревожност, където страстите са обречени от хода на времето и човекът попада в капана на собствените си действия без да има друга алтернатива, защото идеалите, ценностите и духът са изкривени в един стряскащ контекст на военни събития. Портретът на селските нрави и бит преди идването на режима на Франко – повратна точка в испанската история, е пресъздаден точно и убедително, без да отстъпва на лесноангажиращите типични военни мотиви. Въпреки че на моменти се гледа трудно, филмът никога не стряска и впечатлява с военен натурализъм, а с психологизми и трудноразрешими моменти, с които героите ще се сблъскат.

Постепенно „Черен хляб” се превръща във филм – социологическо проучване за щетите и неизбежните грешки в осъзнаването и съзряването на едно дете като възрастен. Връхната точка е внушението за омраза и зло, идващи от вътрешността на съдиращото се от противоречия и преждевременно осъзнати истини детство, не крехко и невинно, а грубо, поругано, изгубено. Така се разгръща и метафората, която носи заглавието, задълбочавайки в един проблем, който тласка зрителя към провокативен размисъл за смисъла на нещата и мястото на всеки един приоритет, който има наготово, когато свободата му е подарена без видима причина…

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.00/5 от 3 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Една реплика по темата.  
Добави коментар?

  1. от European Film Awards 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    20.Sep.2011, 16:11

    […] Black Bread (2010) […]

Коментирай...