Biutiful (2010)

Отваряйки биографията на режисьора Алехандро Гонзалес Иняриту, няма да откриете дълго и славно минало на кинодеец. Мексиканецът дебютира с пълнометражен филм едва през 2000-та година, когато е на 37, но само за десет години успява да се утвърди като талантлив творец и да си спечели почитатели по цял свят. Четири години след премиерата на последната му лента, режисьорът се завръща с нов филм – Бютифул. Продукцията за пръв път беше представена на фестивала в Кан през май миналата година, а по-късно обиколи фестивали в множество други страни, печелейки награди и одобрение, срещайки критика и предизвиквайки противоречиви реакции.

Филмът разказва историята на Ушбал – самотен баща, който се грижи за двете си деца след развод с неуравновесената си съпруга. За да изхранва семейството си, той е принуден да върти незаконен бизнес с търговия и експлоатация на нелегални емигранти. Освен финансовите трудности, Ушбал има и здравословни проблеми, които допълнително утежняват ситуацията. Така той трябва да се справя с житейските несгоди, мизерията, физическата болка и вината.

Както сме виждали да го прави и в другите си филми, Иняриту и тук обръща голямо внимание на съдбата, от която човек не може да избяга. Героите му, често добри по сърце хора, се оказват губещи в голямата игра на живота. Режисьорът не ги наказва или съди за постъпките им, които в голяма част от случаите не са правилни, а просто разказва историите им. Въпреки че на пръв поглед героите, с които ни запознава  изглеждат емоционално и физически съсипани, те някак винаги успяват да намерят сила да продължат. Това важи в пълна сила за Бютифул, чийто главен герой има всякакво основание да пожелае смъртта си, и при все това ще го чуете да казва, че не иска да умира. Многократно препъван от съдбата, срещайки трудност след трудност, той намира причина да живее. На много места ще прочете, че това е филм за болката, за грозната страна на живота, за смъртта. Това ще прочете и за останалите филми на мексиканския режисьор – всеки от които ни среща с различни измерения на страданието, разкривайки ни трагедия след трагедия. Иняриту обаче никога не е бил мизантроп. Неговите герои винаги са вярвали в правото на втори шанс, в изкуплението, неговите герои никога не губят надежда, че нещата могат да се променят. И когато теглим черта, посланието, което ни остава е, че въпреки всичко животът си струва да бъде изживян.

На пръв поглед Бютифул ще ви се строи много по-затворен от Вавилон, който се развива на три континента и не така комплексен като 21 грама и Кучешка любов, които разказват по няколко истории. Бързо обаче ще осъзнаете, че филмът е много по-мащабен в своя замисъл от останалите три. За пръв път до таква степен Иняриту се ангажира с политически и социални проблеми – такива като нелегалната имиграция, експлоатацията на човешки труд, търговията с некачествени стоки, полицейската неефективност, градския упадък.

Действието във филма се развива в Барселона. Но не тази Барселона, която всички познаваме от туристическите картички. Иняриту ни разкрива другата страна на испанския град. Град на работници, емигранти, проститутки, наркомани и духовно опустели хора. Зад архитектурните шедьоври, историческите забележителности и катедралите, пред нас се разкрива гледка на индустриални зони, фабрики и складове, порутени постройки, тежък труд, мизерия, глад, корупция и беззаконие.

Втората разлика, която ще забележите е промяна в екипа, с който Иняриту обикновено работи. След като направиха три филма заедно, мексиканския режисьор и сценаристът Гилермо Ариага прекратиха сътрудничеството си. Но и в друг състав работата е все така добре свършена. Сценарият изгражда персонажи от плът и кръв, благодарение на реалистичните чисто човешки диалози и ситуации. И в Бютифул ще открием позната любов на Иняриту към мълчаливите сцени, които говорят повече от думите. Благодарение на професионалната операторска работа, сцените придобиват още по-дълбок смисъл. Филмът е прецизно заснет като ни разкрива една реалистично студена и едновременно с това красива действителност. В Бютифул Иняриту и екипът му отправят поетичен поглед към бедността, димящите заводски комини, порутените сгради и олющените стени.

Голямата звезда в актьорския състав е испанският актьор Хавиер Бардем. Дългогодишни приятели с Алехандро Гонзалес Иняриту, двамата дълго време се канят да работят заедно, но мексиканецът намира подходяща роля едва в четвъртия си филм. Бардем, който винаги е имал репутация на актьор, който може да изиграе всичко, прави едно от най-добрите изпълнение в кариерата си. Само преди две години във филм на Уди Алън той се разхождаше из улиците на Барселона по-неустоим от всякога. Метаморфозата е поразителна. В Бютифул актьорът е сякаш с десет години по-стар, много по-угрижен, уморен, баща, съпруг, просто човек. Изпълнението му е оценено с награда от фестивала в Кан и номинация за Оскар от Американската филмова академия.

Животът във филмите на Алехандро Гонзалес Иняриту никога не е бил лесен. В Бютифул той е по-труден от всякога – суров, несправедлив, болезнен. Но някъде там  из развалините на собственото си щастие, героят успява да намери надежда, за да продължи да се бори, да обича, да търси покой и изкупление. Отвъд враждебността, егоизма и алчността, Бютифул е филм за близостта между хората, за човечността, за бащината обич и добротата. Истински, емоционален филм. Филм като мразовит зимен ден – студен, но толкова… бютифул.

 

 

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.17/5 от 12 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 19 коментара!  
Добави коментар?

  1. от MadMax
    11.Mar.2011, 10:18

    Страхотно ревю !!!

  2. от Иво
    11.Mar.2011, 10:40

    Да, Нели е в силата си! Хубаво ревю, наистина и много добре структурирано. За мен лично това е един от най-чаканите филми на 2010. След като изчетох стотици негативни ревюта, не знам какво да очаквам. Но това сега ми върна надеждите. ^^

  3. от Нели
    11.Mar.2011, 13:22

    Благодаря! ;] Надявам се да не съм ви създала някакви впечатления, които после да ви накарат много да се разочаровате от филма…

  4. от Георги Календеров
    11.Mar.2011, 14:06

    А, прощавайте, откъде може да се дръпне?

  5. от Нели
    11.Mar.2011, 16:07

    Не мисля, че го има качен с добро качство където и да е било. При пиратите има няколко файла, но качеството е повече от лошо. Но ако ти се гледа, може да посетиш някоя от прожекциите на София филм фест.

  6. от Стела
    11.Mar.2011, 18:12

    Наистина страхотно ревю! Сега още повече нямам търпение да го гледам… :)

  7. от Георги Календеров
    11.Mar.2011, 18:47

    За съжаление на СФФ го дават в много криви и наведени часове :-) Ще го изчакам с качество. Благодаря за ревюто и информацията!

  8. от asd
    11.Mar.2011, 19:26

    Малко снобарски като за арт девойки, скучничък и дълъг като другите му филми, но има и някои нелоши нишки.

  9. от lammoth
    11.Mar.2011, 20:53

    ревюто определено ще ме накара да го гледам:) А и пък Иняриту е голям.
    Аз гледах датския „Heavnen“ (In a Better World) и останах впечатлен. Е, историите са клишета, но пък като цяло филмът е силен . Оскара и глобуса са заслужено спечелени. Интересно ми е да видя ревю на филма и какво мислите за него :)

  10. от Нели
    11.Mar.2011, 21:18

    @ Георги
    Да, наистина. Програмата е така направена сякаш хората не ходя на работа, не учат и нямат никакви други ангажименти освен да гледат книно. Но пък определено мога да поздравя този, който е избирал филмите.
    @asd
    Винаги съм мразела това доста относително определение снобарски, затова ще го пропусна през ушите си. Колкото до другите две, те са въпрос на нагаласа. Очевидно си гледал другите му филми, така че не разбирам какво те изненадва. Както съм споменала в ревюто, Иняриту обича „мълчаливите“,“ съзерцателни“ . Може би правят действието по-мудно, но за мен именно те винаги са били огромна част от красатата на филмите му. Прочетох сигурно 50 негативни ревюта, в които голяма част от хората се оплакваха, че филмът бил неоснователно дълъг. Но как може да направиш филм за живота и да разкажеш историята си в един час. Не можеш. Мисля, че дължината на лентата и начина на разказване на историята идеално обслужват идеята на филма, която е просто да представи ежедневието на един човек.
    @lammoth
    Читателя винаги има право :D така че ще се замислим над молбата ти, но ако трябва аз да го напиша, най-вероятно ще излезе негативно, така че ще оставя задачата на останалите, ако имат желание.

  11. от asd
    12.Mar.2011, 19:23

    Наистина е доста относително, а понякога бих го счел и като положително. Няма лошо и в мълчаливо-съзерцателния стил стига да не изглежда като пълнеж. Не казвам, че няма добри идеи, но просто като че ли богатият чичка с по-авангарден стил се потапя в повърхността на истинския живот. Винаги можем да се опрем на свръхсериозния тон и цялата суровост, но те си се и връзват към чувството за неискреност и фалшива дълбочина. Не тача особено и Аранофски, и Нолан, като малко грубо бих ги поставил всички в една категория. :D

  12. от Дринов
    14.Mar.2011, 11:28

    Гледах го на феста. Добър филм, но няма да ми стане от любимите. И не съм сигурен, но май ми хареса повече от „Вавилон“ (по-малко от „грамовете“ и „любовта“ ).
    Като спомена за Барселона, понеже отидох да го гледам малко неподготвен, си мислех, че действието се развива в Мексико. После видях някво евро и си викам бре. Чак тогава забелязах един два познати силуета от града. :)

  13. от Владо
    14.Mar.2011, 13:49

    Нямах много надежди или високи очаквания за Biutiful, но след такова ревю интересът ми определено се покачи.

  14. от Нели
    14.Mar.2011, 17:06

    После да не ми биете дружно всички, че съм ви подвела :DDD И да не забравите да споделите впечатления като го гледате! :]
    Дринов, и на мен Вавилон ми е най-малко любим…

  15. от denitsa
    15.Mar.2011, 17:05

    а къде може да се гледа извън сфф, ще го пуснат ли по кината?

  16. от Нели
    17.Mar.2011, 2:13

    Лично аз не виждам такава възможност. Все още можеш да го хванеш, ако си от Пловдив или Варна, където ще го дават съответно на 19ти и 20ти. Другият вариант е интернет, когато го пуснат…

  17. от Georgi Ivanov
    21.Mar.2011, 20:42

    Филма е невероятен! Това е голямо кино. Тук не става въпрос за предпочитания или различни вкусове, а за усет към голямото изкуство. Нека не се обиждат тези от вас, които не са го харесали, но това е това е тест за интелигентност и чувствителност на сетивата. Не помня скоро да съм гледал толкова качествен филм!

  18. от АнаБа
    22.Mar.2011, 21:32

    Гледах го. Великолепен!!!
    Този филм ме разтърси. Два дена ходих като болна.
    Много тежък филм, но безкрайно завладяващ.
    Плаках и въпреки това се чувствах облекчена.
    Колкото не харесвам как изглежда Хавиер Бардем и нещо в него ме дразни, толкова повече ми харесва как играе напоследък.
    Нямам думи да възхваля филма…
    Трябва да се гледа! Слагам го в графата „задължително четиво“.

  19. от Мариела
    30.Apr.2011, 7:11

    Напълно подкрепям АнаБа. Ефекта при мен беше същият – няколко дни мислих за това, което почувствах когато го гледах.
    Бардем – винаги прекрасен в строго драматични роли. Широк и топъл…. Дразня се като го определят основно като секс символ.

Коментирай...