Big Fish (2003)

Голяма риба се оказва най-противоречивият филм на Тим Бъртън. Въпреки че лентата блести с типичния за режисьора стил, много от верните му фенове са разочаровани от традиционната житейска история, залегнала в основата на сценария. Други пък остават очаровани от фантастичните елементи в сюжета и чудатите герои, с които ни запознава режисьора. Равносметката е един филм, който често остава недооценен от критиката, но в своята същност разкрива най-точно живата фантазия на Тим Бъртън, вкуса му към красивото и чувствителността му на творец.

Голяма риба разказва историята Уил и Ед Блум, син и баща, които са скъсали връзката помежду си. Куп измислени истории и различните виждания за живота успяват да ги разделят, но когато Уил разбира, че баща му умира, се завръща в родната си къща, за да научи повече за него и да направи последен опит да се сближат.

На теория това е филм за взаимоотношенията в семейството, както ще чуете да заявяват много от звездните актьори. Самият Тим Бъртън казва, че лентата е успяла да му помогне да преусмили отношенията със собствените си родители. На практика обаче филмът се превръща в странен микс от семейна драма и фантастична приказка и успява да разкрие много повече за човешкия характер от привидното. Като че ли с малко носталгия режисьорът ни представя своите герои. Единият – вкопчен в своето ежедневие, е напълно сляп за красивата страна на измислицата и другият – бяга от реалността, защото се страхува да не бъде забравен. С Голяма риба Бъртън сякаш ни припомня колко е важно за един човек да се чувства пълноценен и същевременно, верен на себе си, разкрива естествената нужда на всеки да вярва в измислици. Това е филм както за надеждите и мечтите, така и за действителния живот, за обикновените мигове, които понякога съдържат повече магия и от най-чудната история.

Голяма риба е филм на възможностите. Галерията от странни персонажи и невъзможни случки ни разкриват богатото въображение на екипа. Всеки с перфекционизъм изпълнява своята задача, за да се получи накрая един филм, в който всяка сцена пленява. Визуалните ефекти, гримът и костюмите ни пренасят в един прекрасен свят, който успяваме почти да докоснем.  Мистични гори, полета от цветя и скрити градове ни връщат във фантазиите ни от деството, а всеки кадър се запечатва в съзнанието като красива картичка. Успяваме да потънем във филма благодарение и на  Дани Елфман, който получава номинация за оскар за своята музика.

Главните роли са поверени на Албърт Фини и Юън Макгрегър. Англичанин и шотландец ни карат да се почувстваме като в Алабама със своя южняшки акцент. И двете изпълнения са много правдиви и заслужават адмирации. В по-малки роли ще видим Хелена Бонъм Картър, Дани Де Вито, Джесика Ланг и други известни или безизвестни актьори, които оформят цялостния актьорски състав.

За своята неуловима голяма риба Тим Бъртън ни разказва с топлота и сърдечност, кара ни да се почувстваме част от един свят на рицари, вещици, великани и вечна любов. А края на лентата зрителят посреща с усмивка, защото осъзнава, че това е само приказка, но приказките никога не умират…