Bellflower (2011)

Таглайнът върху постера на Bellflower обещава: „Любовна история с апокалиптичен привкус“. Интересът ми към филма беше провокиран. От трейлъра и постера в моите представи се зароди впечатлението за нещо по-различно и нестандартно. Цялата атмосфера около Bellflower обещаваше и предвещаваше да бъде така. Преди да изгледам този филм знаех, че в него иде реч за нещо колкото тривиално, толкова и събуждащо интерес сред хората от древни времена до ден днешен. Bellflower щеше да разглежда взаимоотношенията между мъж и жена, тяхната любов и увлечение, но и по някакъв начин щеше да включи и някаква апокалиптична тематика. Звучи обещаващо. След като изгледах филма началната ми нагласа към него се обърна на 180 градуса. Да, Bellflower наистина засяга в дълбочина темата за любовта и взаимоотношенията между две личности, но къде, по дяволите, беше обещания апокалипсис. Та в този филм има толкова апокалиптични елементи, колкото в Larry Crowne. Наистина така приповдигнатото ми настроение в началото на лентата не намери очакваното „различно, нестандартно“ и остана изиграно. Но все пак не мога и да отрека, че Bellflower е една от онези инди продукции, които очароват със своята непретенциозност и смелост. Режисьорът-актьор-сценарист-монтажист на филма Ивън Глодел опитва с оскъдния си бюджет да сътвори нещо невиждано и оригинално, което на моменти наистина успява да се доближи до гийк творчеството на Тарантино, но в по-голямата си част лентата остава хаотична и недоразвита.

Bellflower фокусира вниманието си върху връзката между двама приятели – Удроу (Ивън Глодел) и Ейдън (Тайлър Доусън) – и техните занимания и интереси. Всъщност режисьорът май се е опитал да покаже метаморфозата на двамата герои, преминаващи в по-горен етап от живота си, с което не е сполучил. Удроу и Ейдън прекарват по-голямата част от времето си, опитвайки се да проектират огнехвъргачка, различни оръжия и кола на име „Медуза“, всичко това инспирирано от и базирано на австралийския постапокалиптичен трилър Mad Max. Но докато те чакат бъдещ апокалипсис, животът на планетата Земя си продължава, като техният не прави изключение. Несъзнателно Удроу се оказва във връзка с момиче, което, казвайки: „Мога да ти се отразя зле“, не е далече от истината. Животът на двамата приятели променя досегашния си ритъм и начин на съществуване, като хаосът става негова основна градивна единица. Настъпилият Армагедон в битието на главните герои е представен като нещо по-могъщо и разтърсващо от евентуален глобален апокалипсис.

Bellflower е от малките продукции, целящи да покажат огромните си идеи. Лентата си има своя чар, като най-често той преобладава в разговорите и действията на двамата приятели. Целта им, макар и детинска, е изключително очарователна, както и влечението им към Mad Max. Въпреки че филмът с всички сили се стреми да покаже на зрителите, че е от типа фенбой продукции, той определено не попада в тази категория. Основната причина за това е, че главната сюжетна линия се върти около „сериозната“ връзка на Удроу и свързаните с нея любовни терзания. Режисьорът Ивън Глодел се опитва да пресъздаде една съвременна история за Ромео и Жулиета, но и тук удря на камък. Чувствата и действията между Удроу и приятелката му Мили (Джеси Уайзман) са толкова хаотични, неясни, неразбираеми и най-вече безинтересни, че трудно успяват да задържат вниманието върху себе си. Дори когато поведението им стремглаво навлиза в територията на глупостта, съпричастност от страна на зрителя трудно ще бъде намерена.

Глодел не успява да отговори на очакванията на зрителите, непредставяйки нещо уникално или поне отговарящо на описанието си. Режисьорът ни кара да се чувстваме все едно гледаме домашно заснето видео на него и приятелите му през уикенда, оставяйки камерата включена, с минимален брой дубли, мислейки си колко очарователни и готини са. Да, ама съвсем не са!

Не мисля да подмина факта, че избраният каст съвсем не се справя зле. Нивото на игра не е на аматьорско равнище. Няма да пропусна и отново да спомена, че филмът е направен с бюджет в размер на 17000 долара, което от своя страна е повод да смекча критиката си и да анализирам по-обективно. Bellflower е една малка, на моменти симпатична, но през цялото си времетраене откровена продукция. Филмът определено си има своите качества, но те не са достатъчни. Ако Bellflower беше засегнал обещания апокалиптичен привкус, лентата щеше да е доста по-добра и определено задоволяваща очакванията ми.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.00/5 от 2 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...