Beginners (2011)

Beginners е вторият пълнометражен игрален филм на американеца Майк Милс, в който чувствата на тъга и радост сякаш вървят като верни спътници ръка за ръка. Лентата, написана и режисирана от Милс и инспирирана от негови собствени житейски преживявания, е едно истински искрено, завладяващо преживяване, обагрено с многоцветни емоции и мисли. Една многообразна, профанна наситеност от нежност, тъга, обич и откровения, комбинирана по прекрасен начин, позволяващ на зрителя да усеща заедно с героите, да се наслаждава, да изстрадва и да се оглежда в очите им. А остатъчната емоция – тя се загнездва дълбоко в душата, където остава да искри ярко и незабравимо.

Едно от нещата, които правят Beginners толкова специален е начинът, по който Милс успява да изгради своите персонажи, позволявайки им да дишат, да получат плътност и давайки им истинската възможност да покажат емоция, която да достигне до зрителя по най-чистия и правилен начин. Героите заживяват своя живот в една своеобразна смесица от минало, настояще и неизвестно бъдеще. Режисьорът твори една трогателна и деликатна история, в който взаимоотношенията създават онова специфично чувство, че независимо в кой момент от живота си се намираш, все пак можеш да се почувстваш като начинаещ; да се потопиш в нещо ново, понякога плашещо, но често и напълно освобождаващо, стига да си позволиш тази храброст и да допуснеш хората, които са сякаш предопределени да споделят всички тези преживявания с теб. Истинската човечност и неподправена искреност изпълват сюжетно историята с всеки настъпващ момент, без да ни спестява болката и трудността, съпътстваща пътя, които извървяваме. Майк Милс създава в думи и картина една история, способна да „обгърне” наблюдаващия със сладката емоция, провокираща усмивка на лицето, но и да натъжи по начин, откровено будещ сълзи в очите.

В основата на сюжетното действие попада образът на Оливър, в който Милс очевидно влага много от своята собствена идентичност. Взаимоотношенията на героя с хората, докоснали се и оставили следа в неговия живот по един или друг начин, се превръща в централен мотив на лентата, но по начин, който не обсебва и не задушава важността на всички останали персонални истории. Сценарият по един семпъл, но много въздействащ начин успява да придаде важност в детайлите от характера на всеки един герои, като успява да покаже техните слабости, скрита смелост и воля за постигане на нещо, на почувстване на нещо, което да се запази и продължи. В образа на Оливър е вложено онова усещане на тъга и самота, трупано през годините, генезисът и развитието на което, режисьорът ловко разгръща и детайлно обосновава чрез многократни връщания към отминали моменти от живота на героя си. Милс позволява едно неподправено приемане на образа на Оливър, като го изгражда по един симпатичен, дружелюбен и сърцат начин. Героят бива поставен в изцяло нов вид взаимоотношение със своя баща, което сякаш довежда до тяхното истинско опознаване, до откриване на всички онези неща, които са бил виждани с очите, но все пак някак са останали неосъзнати. В персонажа на бащата, Хал, сценарият разгръща житейската сериозност на човек, прекарал живота си в игрането на една своеобразна роля, потискайки истинските си емоции и желания. Но все пак роля, която в никакъв случай не омаловажава всичко онова, което е било създадено и споделено през годините. В образа на Хал се загатва и онази човешка сила все пак да приемеш себе си, да започнеш наново, независимо от това дали е твърде късно или не. Отношенията между Оливър и баща му Хал започват да се изграждат сякаш от самото си начало, след проявата на онова разкриване и най-сетне намерена духовна сила да бъдеш открит и неподправен, за да можеш да заживееш живота си по правилния за теб начина, който не си си позволявал преди това.

Един от основните мотиви на режисьора Майк Милс е да покаже една смесица от житейски истории – на взаимоотношения между родители и деца, между двама влюбени; да разкрие онези следи, които остават от взетите може би прибързани решения, но и да покаже една човешка нежност, воля за откриването на светлината през непрогледната мъгла на тъгата. Разказът на Оливър преминава през различни моменти от миналото на своите родители, загатвайки средата, в която са били поставени, оказваща по един или друг начин влияние в живота им. Всичко това се постига и достига до зрителя с една експресивна и деликатна режисура и прецизна кинематография, показващи семпли предмети, фотоси и всички онези малки неща от живота, които символично разказват каква посока е поел той за даден човек. Срещата на Оливър с прекрасната, чаровна и леко мистериозна Анна сякаш успява да помогне в откриването и осъзнаването на всичко онова, което за героя преди това е било някак странно, чудновато и не напълно осъзнавано. Преходът на изграждане на интимност между Оливър и Анна спомага на героя да успее да напасне и преосмисли онези парченца от миналото, на връзката между родителите му, на тази между него и майка му; на онези неща от миналото, които неизбежно бележат настоящето. В героинята на Анна виждаме едно съчетаване на духовитостта и веселието в живота, но и също такова количество на сериозност и проблемност. Двамата герои сякаш откриват себе си в очите на другия и макар до някаква степен различни, те намират и се стремят към излекуване на самотата и тъгата, които, както всеки един знае, имат своите различни начини да се настанят удобно в душата. Но все пак усещането на допускане, любов, приемственост и разбиране завладяват и изпълват изцяло филма и събуждат едно чувство на трогателност и топлота.

Не на последно място за великолепието на Beginners допринасят и невероятните актьорски изпълнения. Емоционалната и непринудена игра от страна на актьорите Юън Макгрегър, Кристофър Плъмър и Мелани Лаурент, както и останалата част от каста, съумяват да предадат огромна достоверност и сърдечност на своите персонажи, карайки ги да дишат истински, пресъздавайки историите им като нещо интимно и задушевно споделено.

Всичко това превръща филма в едно преживяване със сантиментален привкус, което ни повежда към откриването на истинския смисъл на любовта и онези все пак красиви отношения между хората, крепящи основите си на това чувство. Защото всяко ново начало буди страх и неувереност, но прекрасната емоция, която може да ни очаква в края си заслужава всеки опит и риск.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.71/5 от 7 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 8 коментара!  
Добави коментар?

  1. от тинчо
    18.Oct.2011, 18:08

    Изглежда интересно , ще се види !
    И недей да лъжеш , филмчето е от 2010 . :)

  2. от Бож
    18.Oct.2011, 18:19

    Филмът е имал една фестивална изява през есента на 2010-та, но разпространението му започва през пролетта на 2011-та. Затова и съм написал 2011, понеже почти навсякъде фигурира като филм от тази година. (: Но ако трябва да се придържаме изцяло към imdb стилистиката, окей, Beginners (2010). (:

  3. от Зорето
    4.Dec.2011, 13:54

    Наистина филма е чуден, благодаря че ме накарахте с това ревю да му обърна внимание:)

  4. от Бож
    5.Dec.2011, 11:10

    Радвам се, че ревюто е събудило любопитство. :) Филмът е наистина пленителен с огромното си количество чар. :)

  5. от Никс: Най-добрите филми на 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    6.Feb.2012, 11:20

    […] Beginners Впрягайки прекрасните си актьори в пълнокръвни и […]

  6. от Иво: Най-добрите филми на 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    8.Feb.2012, 11:57

    […] 6. Beginners […]

  7. от Бож: Най-добрите филми на 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    10.Feb.2012, 8:29

    […] # 1. Beginners […]

  8. от Награди Оскар 2012 | Framesp... TLDR
    27.Feb.2012, 8:19

    […] роли наградите отидоха при Кристофър Плъмър (Beginners), който със своите 82 години стана най-възрастният […]

Коментирай...