Before the Fall

Панорама от космоса към Земята.
Цари спокойствие.
Изведнъж няколко метеора профучават покрай камерата с бясна скорост, разрушавайки един сателит.

Президентът (на ООН?) в обръщение към човечеството по телевизията съобщава, че голям астероид се носи по колизионна траектория право към Земята. Сблъсъкът ще бъде катастрофален и унищожителен за всичко живо. САЩ, Русия и други държави са подготвили мисия за ликвидиране на опасността.

Before the Fall

Нищо изненадващо за холивудския жанр „глобална (космическа) опасност“, само дето филмът е испански и от момента, в който обикновено започва зрелищния екшън, в този филм и с тази сцена всичко конвенционално свършва.

Речта на президента продължава с печалната новина, че мисията е била неуспешна и след 72 часа човечеството ще изчезне. Точка! Няма скривалища, няма тайни програми, няма надежда, няма даже обичайните религиозни препратки.

Сюжетът на филма разказва за едно испанско семейство, живеещо в забравено от Бога градче в дълбоката провинция, което трябва да се справи емоционално, психически и физически освен с надвисналата глобална опасност и с отмъщението на избягал от затвора сериен убиец.

Before the Fall (с оригинално заглавие Tres días) е типично брутално-натуралистичен и ненормален по испански. Приближаващият астероид е само щрих и фон в сюжета. Филмът обаче е интересен с това, че те кара да се замислиш над важните, засега чисто философски въпроси:
– Какво би направил ако ти остават 3 дни живот?
– Как би се чувствал?
– С кого би искал да бъдеш в последните си мигове?
– Има ли значение, има ли смисъл?
– Искаш ли да знаеш точното време, което ти остава, дори и да са само 3 дни?
– Кое е по-благородно, да кажеш на някой (близък), че е обречен или да го оставиш в блажено неведение?
– Има ли смисъл да се страхуваш за живота си и семейството си и да ги браниш, макар и с ясното съзнание, че просто отлагаш с часове неизбежното?

Всъщност повечето от тези въпроси съвсем не са хипотетични, просто нашето съзнание се абстрахира от мисълта за собствената ни смърт, която в ежедневието ни, ако се сетим за нея ни се вижда много далечна, а когато ни сполети е по-скоро неочаквана. Разбира се има хора, които са изправени и се борят със смъртта всеки ден, но дори и те в повечето случаи не знаят точно оставащото им време, а и винаги имат надежда. Надеждата, казват, умира последна.

Ами ако няма надежда, ако тъкмо тя е погребана първа?

(автор: gamar)

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.00/5 от 1 глас(а)
Loading...

 

 
Прочети още...



Коментирай...