Beasts of the Southern Wild (2012)

През изминалата година от сътрудничеството на младия американски режисьор Бен Зайтлин с драматурга Луси Алибар се роди един микроскопичен филм, за който логиката диктуваше, че ще остане невидян. Основните му прояви бяха фестивални, като дебютира още през януари на Сънданс. В действителност обаче след поредица престижни награди и в последствие включването му в годишните класации на някои от най-значимите критици картината беше драстично променена. Високите очаквания бяха поставени, а всички добре познаваме могъщите им заземителни способности. Всъщност Beasts Of The Southern Wild не е гейм-чейнджър, но както заради смелото си умесване на документален реализъм с история и фантазия, така и заради факта, че е заснет с много умение, той заслужава внимание и уважение.

2012_beasts_of_the_southern_wild

Хъшпъпи (дебютантката Кувенжане Уолис) живее в малко, отделено от цивилизацията общество, което доброволно се е отказало от привилегиите на прогреса. Блатистото речно отклонение, някъде в щата Луизиана, в което е разположен фиктивният Баттъб, е отделен със стена от чистите води на реката. Тук природата е враг, с който можеш да постигнеш само временно примирие. Бащата на момичето (Дуайт Хенри, също дебютант, управлявал пекарната срещу работното място на снимачния екип) се стреми да я държи на разстояние от себе си, опитвайки да я възпита отговорна и силна, способна да оцелява сама в тежките условия на блатото. Причините за примитивния живот на Баттъб, за особените, непоклатими принципи на жителите и за фобията от асимилиране с външния свят остават в периферията на историята. В нейния център тежестта пада върху конфликтите в Хъшпъпи, нейните морал и ценности, нейната невинност и героичен стоицизъм, след като селището е унищожено от наводнение, а баща ѝ е болен и духовната ѝ твърдост трябва да посрещне върховния си тест.

Beasts Of The Southern Wild е сантиментален. Не неудобно и безвкусно, а по-скоро необходимо и неизбежно. Лесно е да приемем нуждите му за даденост и обслужването им като нещо естествено. Лентата се нуждае от умерена дозировка мелодрама и аз нямам проблем с това, защото работи и това е неоспоримо. Дори бихме могли да я наречем упражнение по контролиран мелодраматизъм. Това обаче не означава, че сантиментът е предимство; в манипулативната си същност той никога не може да бъде такова. Историята е разказана чрез противоречивия похват на войсоувъра през погледа на шестгодишно дете. Този ход винаги е функционирал по един и същи начин – показва една наивна, изкривена, но пулсираща от живот реалност. В случая ефектът е засилен от това, че детският свят е почти изцяло откъснат от цивилизацията. Умът на детето е, на езика на емпиризма, бял лист с ярки цветни петна, разпръснати произволно, който обаче не обяснява света по-неточно от една завършена картина от велик художник. Подобен поглед в съзнанието на едно дете е винаги вълнуваща перспектива, пък дори и толкова тривиална, колкото няма как да не бъде.

Beasts-of-the-Southern-Wild

Кувенжане Уолис доказва, че, макар и да е възможно да си твърде млад за Оскар, а тя определено е, никога не можеш да си твърде млад, за да си заслужиш такъв. Присъствието ѝ на екрана е агрегатор на всичко позитивно, което можем да попием от филма като преживяване. Изключителното ѝ изпълнение крепи структурата му стабилна и предоставя оправдавание за всеки противоречив ход. Големият виновник за това, разбира се, е Зайтлин, за чиито особени умения на режисьорския стол говори всеки позитив, който можем да изтъкнем за лентата. Да изстискаш толкова богата палитра от емоции от шестгодишно дете предпоставя сериозни умения. Да вземеш човека от бакалията срещу снимачната площадка и да му откриеш пътя към сезона на наградите предпоставя сериозни умения. Да заснемеш филм, за който да се шуми във фестивален и оскаров контекст, с по-малко от два милиона долара предпоставя сериозен талант. Като прибавим музиката към филма, единият от двамата автори на която е самият режисьор, и всички спечелени до момента отличия, имаме достатъчно предпоставки да смятаме, че за Зайтлин границата е небето. Практиката говори, разбира се, че е възможно да не видим нищо значимо от него отново и можем само да се надяваме неговият случай да е различен.

Единственият недостатък на Beasts Of The Southern Wild, който не може да бъде пренебрегнат, е проблемният морал на историята. Зайтлин и Алибар избират да не съдят персонажите си и не спират да се стремят към спазването на този свой принцип. Тематиката обаче е толкова социално значима, че, решавайки да деполитизират разказа си, авторите практически взимат страна. И тя звучи оправдателна за действията на малкото общество. Дори и да бъдат намерени аргументи, за това, че възрастните са свободни да живеят така, както намерят за добре, то тези, които не могат да вземат решения за себе си, са практически жертви на преценките на родителите си. Споменах за отхвърлянето на условните привилегии на цивилизацията, но тук става въпрос за основни човешки нужди и централни елементи на прогреса като здравеопазване и образование. Знанията на жителите на Баттъб се свеждат до елементарни техники за оцеляване, представата им за външния свят е базирана на митове и предразсъдъци. В това отношение единственият персонаж, на който можем да симпатизираме е този на Уолис; не сценарият, а моралът кара всички останали да изглеждат подсъдими.

Screen-shot-2012-07-19-at-5.40.57-PM1

Парадоксално е, че при цялата си проблематичност, Beasts Of The Southern Wild функционира безотказно. Това в частност означава, че той дърпа точните струни в точните моменти, безкрайно концентриран е, и винаги знае какво иска за себе си. Най-яркият пример за всичко това е моментът, в който Хъшпъпи се изправя срещу демона от фантазиите си (прекрасно демонстриращ, че когато филмът ти е със скромен бюджет, не е нужно това да си личи). В този момент осъзнаването, че лентата не би позволила на тривиалността да ограничава способността ѝ да въздейства резонира в съзнанието. А именно в патетичното си въздействие крие ключа към своята ефективност Beasts Of The Southern Wild.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.50/5 от 8 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 6 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Иво
    2.Jan.2013, 16:29

    Сила. Има една сцена, която дълго ще помня…

  2. от Pow R Toc H
    2.Jan.2013, 18:05

    Страхотен филм!

  3. от Никс: Най-добрите филми на 2012 | F r a m e s p o t t i n g
    5.Jan.2013, 18:17

    […] (въпреки че Стоян е този, който ще остане в историята с първата публикация за 2013) с личните си класации на филмите, които ни предложи […]

  4. от Иво: Най-добрите филми на 2012 | F r a m e s p o t t i n g
    29.Jan.2013, 16:31

    […] 7. Beasts of the Southern Wild […]

  5. от Стоян: Най-добрите филми на 2012 | F r a m e s p o t t i n g
    1.Feb.2013, 16:04

    […] 8. Beasts of the Southern Wild […]

  6. от Zoreto
    24.Mar.2013, 21:10

    След този филм отново се чувствам вдъхновена да творя и да вярвам в бъдещето на киното. Много ми хареса наистина

Коментирай...