Bad Lieutenant: Port of Call New Orleans

Херцог открива Bad Lieutenant: Port of Call New Orleans с близък кадър на плуваща змия, чиито съблазнителни извивки на тялото няма как да не ме подсетят за библейския образ на студенокръвното влечуго. Водите, в които тя плува, са боядисани в кърваво червено от отразената светлина и изглеждат измамно дълбоки, почти бездънни, предвещаващи безкрайното падение, което предстои на Терънс МакДона. За подобно падение няма по подходящо място от новия Ню Орлиънс – ураганът Катрина прогонва на север висшето общество на града и това което остава от фестивалния град е само най-гъстата и мътна човешка тиня – покварени ченгета, евтини проститутки, бедни нелегални имигранти от Африка и безсърдечни наркодилъри. Дори бялото население, което обитава града и покрайнините му е нефункциониращо и саморазрушаващо се, съставено главно от алкохолици или немощни старци.

bad1

Парадоксално една добра постъпка отпраща Терънс към бездната на наркотичната зависимост, награждава го с медал за храброст и болки в гърба. Медалът идва с новия пост на лейтенант и едно масово убийство на сенегалски имигранти, което МакДона трябва да разкрие. Сценаристът Уилям М. Финкелстайн не се спира обаче само до полицейското разследване, а нагърбва лошия лейтенант с неизплатени дългове от честите му и неразумни залагания, биячи изпратени от сина на произволен мафиотски шеф, които тормозят елитната му приятелка-проститутка, малко семейна драма и случаен „план“, с който да разреши всички тези проблеми. Сюжетните нишки са толкова много, че биха се оплели като кукла на конци в ръцете на неопитен кукловод ако сценарият бе попаднал при кой да е режисьор, но Вернер Херцог не е кой да е режисьор на реклами и музикални клипове, и с помощта на непоклатимата си немска ръка не губи контрол нито върху героите си, нито върху действието, съвсем плавно преплитайки едно събитие в друго, една съдба в друга.

Съвсем набързо да спомена някои особености на лентата. Ексцентричната природа на Хер Вернер и любовта му документалното кино са резултирали в някои странни режисьорски решения. На няколко пъти камерата напуска реалността на филма и влиза в едно хипнотизиращо измерение, в което най-различни влечуги се размотават некомфортно близо до обектива. Ник Кейдж ги наблюдава отстрани, с размътено от наркотици съзнание и болнаво изкривена усмивка, а самите игуани (според едни, според други не са игуани) застрашително отвръщат на зрителския погледа, но вместо да проговорят (така биха направили ако режисьор бе Уди Алън), те само се зъбят, съскат, упорито отказвайки да разкрият идеята си зад тяхното камео пред мен.

bad2bad3

Другата странност е камерата и обективите, които немският режисьор използва в някои сцени. В документалното си желание да обхване колкото се може повече и да потопи зрителят в героите си, Херцог използва дълги проследяващи заснемания (против които нямам нищо, но в комбинация…) с широкоъгълни обективи, в следствие на които камерата буквално се навира в персонажите, създавайки една неудобно близка дистанция. В „Rescue Dawn” това комбо ми нанесе твърде изненадващ естетичен удар, но в „Bad Lieutenant“ е използвано далеч по-кадърно и ефектът е по-малко дразнещ. Горните забележки изобщо не са минуси, а по-скоро неща, които не отговарят напълно на личните ми вкусове и разбирания, а също така се срещат твърде рядко, че да нарушават естественото развитие на филма.

А филмът се развива през цялото време прекрасно. Херцог има твърде много филми зад гърба си, а и опитът му в документалното кино и изграждането на най-различни персонажи ясно си личи. Терънс МакДона е завършен и пълнокръвен, чието развитие, или по-скоро падение е умерено и добре пресметнато. Херцог бързо бързо изгражда основите му с няколко хапливи реплики и истерични действия, след което просто го бутва по равното нанадолнище, което му е подготвил и оставя зрителя да наблюдава резултатите от разрушителното поведение на героя си. Никълъс Кейдж не за първи път играе персонаж страдащ от някаква зависимост, но предвид скорошните му и някои престоящи кинематографични превъплъщения, трябва да му призная, че ако не невероятно, то поне е учудващо добър в ролята на Терънс МакДона. Напълно отървал се от амплоато на супер герой, Ник Кейдж показва актьорски талант, за който мнозина сигурно са забравили, че притежава. Влиянието на различните опиати могат да се проследят във всяко едно негово нервозно действие, всеки налудничав поглед пропит с меланхолия и страдание. МакДона в същността си е добър полицай и това ясно личи. Просто има лоши дни. С всяко шмръкване на поредната доза Терънс прави една крачка към перфектния символ на упадъка и саморазрухата, които вилнеят из града. Другите, които му помагат в това пътешествия са Ева Мендес, която ми е изключителна неприятна като актриса, но изиграва ролята на проститутката-приятелка на Терънс по убедителен начин; Вал Килмър, който независимо кратката си роля и грозно дебелата физиономия винаги ще си бъде симпатичен по свой уникален начин. Най-голямата изненада може би е появата на Xzibit, който се вживява в ролята на дребен гангстер, но така и не успява да избяга от собственото си клише и това на черния американски бандит. За щастие Кейдж винаги е наоколо, за да го засенчи и да замаже положението.

Музикалният съпровод също е нетипичен, като граничи със странното, халюциногенното и сюрреалистичното, но перфектно подхожда на цялото настроение на филма и резкия обрат към края на историята. Херцог никога не заявява открито дали всичко това е само илюзия или сън, който героят му е преживял, но в крайна сметка това е без значение, защото въпросният сън далеч не е ужасяващ кошмар. По-скоро много смътен мираж, който се оказва, макар и много нестандартен, един от най-добрите филми за 2009.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.40/5 от 5 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 6 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Longanlon
    15.Dec.2009, 11:48

    уау, колко голям текст за толкова малък филм…

  2. от Михаил
    16.Dec.2009, 16:37

    Е по-добре ли е от класиката с Харви Кайтел или не?
    Защото не искам да дам 8 лева за билет, ако мога да си пусна по-добра версия у дома, нали?

  3. от Владо
    16.Dec.2009, 16:40

    Херцог твърди, че филмът не е римейк и сравнения не трябва да се правят. Също така сравнения в ревюто няма, поради простата причина, че не съм гледал версията на Ферара.

  4. от Yani
    3.Jan.2010, 12:10

    има хора, които искат да видят невижданото, а не виждат видимото. филмът си заслужава. добро ревю

  5. от 2*Топ10 на Роджър Еберт за ‘09 | Framespotting е блог за кино.
    7.Jan.2010, 3:53

    […] Роджър Еберт за най-добър комерсиален филм отиват при: The Bad Lieutenant Crazy Heart An Education The Hurt Locker Inglourious Basterds Knowing Precious A Serious Man Up […]

  6. от Владо: Най-добрите филми на 2009 | Framespotting е блог за кино.
    25.Feb.2010, 21:50

    […] Bad Lieutenant: Port of Call New Orleans Вернер Херцог представя последната си мания по […]

Коментирай...