Australia (2008)

Австралия събира погледите на зрителите още с постера си, който примамливо обещава един красив филм, правен с много пари и желание. Очакванията са големи. Дали този път Баз Лурман ще ни разкаже романтична приказка за далечни земи, за свобода и любов или ще ни разкрие трагедията на едни друг свят в едно друго време? Ще ни впечатли или разочарова?

Лентата излиза през 2008г. и буди противоречиви реакции у критиците и зрителите. Едно е сигурно – филмът е далеч от знаменития Мулен Руж, но предлага завидна доза забавление, малко драматизъм и една епична история, каквато не сте виждали до сега.

Австралиецът събира на екрана две от най-големите звезди на Холивуд и използва бюджет от над 120 милиона долара, за да направи един филм – красиво обяснение в любов към родната му страна. Продукцията започва с развален английски, със залеза, жегите, пустините и аборигените, но режисьорът, едва загатнал ни за очарователните картини и трагичната история, която ни предстои да видим, бързо сменя обстановката, завъртайки земното кълбо в посока Англия. Тук ни посреща Никол Кидман на бял кон – елегантна, аристократична, непоколебима, заповядва и не чака отговор. Високо вдигната и брадичка, невъзмутим поглед и наперената походка чак те карат да се засмееш, сещайки се за къде е тръгнала. Още с пристигането си в Австралия, героинята и е хвърлена насред тамошния начин на живот. Баз Лурман не се свени да разхвърля бельото и по улицата, да я набута на тясна седалка в компанията на куче и пияница, да я остави да се възхищава на подскачащите кенгурута, а след това безмилостно да убие едно и единствено да я слуша как пищи възмутено, докато кръвта му се стича по предното стъкло…

Без да се усетиш вече се хилиш и се питаш какво стана с онзи тежък драматичен военен филм, който трябваше да гледаш. Тогава се сещаш, че гледаш Баз Лурман и че той не се страхува да стане за смях. Той е дързък, прави каквото си поиска и както си поиска, не се интересува от чуждото мнение и готов дори да се изложи, само за да те изненада. Той е безумно смел в хрумванията си и винаги готов да ги изпълни. И когато минути по-късно видиш полуголия Хю Джакман да изсипва гореща вода върху сапунисаното си тяло, сякаш излязъл от евтина реклама, вече не се чудиш къди си попаднал. Единственото, което ти остава е да се засмееш и да си позволиш да станеш част от това австралийско приключение.

Но с развитието на сюжета, филмът става все по-сериозен, защото навлиза все по-навътре в една история, далеч не толкова забавна. Австралия има силен исторически контекст – както световен, така и местен. Проблемите на ранчото и красивия романс между главните герои бързо са изместени от историята за австралийските деца, откъсвани от семействата си и ужаса на Втората световна война. И всеки път когато си помислиш, че филмът свършва, развитие на историята поема в друга посока.Това е може би основната критика, която понася филма. Но ако се настаниш удобно в стола си и забравиш всички предразсъдъци и очквания, ще успееш да се насладиш на това донякъде фантасмагорично шоу, съчетаващо в себе си почти несъвместими неща.

Този път хаосът, наречен Баз Лурман е с дължина над два часа и половина, а работата по филма е над девет месеца. Бъркотията е пълна – приключения, драма, уестърн, война и романтика. И някъде там измежду жарките лъчи на слънцето, дъжда, пясъците, каньоните, конете, шаманските магии, целувките, бойните самолети, пламъците и жертвите, някъде из красивата красива Австралия, смеха и сълзите, някъде там под дъгата се намира зрителят, пленен от ферията от цветове и емоции, загубен в красотата на филма…

 

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.63/5 от 8 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 2 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Стела
    8.Aug.2011, 19:54

    Един от най-красивите филми, които някога съм гледала! :)

  2. от Danny
    17.May.2012, 15:21

    Съвсем скоро го гледах, как съм пропуснала това изживяване, но го гледах в много точен момент и ме изпълни с всички тези емоции. Много ми хареса, че е разказан с войсоувър-а на местното дете. На мен всичко си ми беше на място, от началото до края.

Коментирай...