Arrival (2016)

Arrival. Несъмнено едно от филмовите заглавия на 2016 година, които отявлено остават своя знак сред лентите, разказали едни от най-добрите и запомнящи се истории на седмото изкуство през вече изминаващата година. Филм, който трудно можеш просто да поставиш в една точно и разяснена до детайл жанрова класификация, защото е нещо далеч надхвърлящо стандартните представи за sci-fi филм с драматична насоченост. В лентата се преплитат идеи и характеристики, които запленяват и се опитват, по най-правилния за историята начин, да поднесат на зрителя своята същност, своя език, своето време и своята сила.

Зад Arrival стои едно, по мое лично мнение, от най-добрите режисьорски имена в днешно време, а именно това на канадеца Денис Вилньов, който с филма си Incendies през 2010 година накара широк спектър от кино индустрията и кино любителите да втренчат поглед в това, което той майсторски разкрива и изгражда на екрана. Последвалите филми от него като Prisoners, Enemy и Sicario затвърдиха името му като един от най-интересните и талантливи, действащи в момента режисьори. Способността му да сформира прекрасни екипи от таланти в сферите на операторската дейност, монтаж, звук и музика, и изобщо във всеки един аспект от конструкцията на една лента, е повече от заслужаваща възхищение и адмирации. Но може би една от най-отявлените сили на Вилньов е в това, че смее да поема рискове да визуализира текстовете на сценаристи и автори, чиито писмени материали могат да се характеризират като смели, различни и изключително стремящи се да предизвикат размисъл в зрителя, да събудят вълнението от това, което преживяват посредством филма; да разнищят за себе си това, което им е дадено, да го пречупят през своя език, своето съзнание и възприятие.

Като подобен своеобразен филмов риск може да се опрадели и лентата Arrival. Сценарият, дело на Ерик Хайсърър и базиран по разказа „Story of Your Life“ на автора Тед Чан, изгражда Arrival като научно-фантастичен филм, който обаче минава отвъд тази граница, за да я разшири неимоверно много; да я обогати със своите идеи, които всъщност в основата си могат да бъдат определено като метафизични, но и като чисто човешки.

maxresdefault

Оформянето на образите зад тази история са поверени на силен актьорски състав, включващ в себе си имена като Ейми Адамс, Джеръми Ренър, Форест Уитакър и Майкъл Стулбарг. Най-открояващата се от всички е безусловно ненадминатата игра на Ейми Адамс, която прави една от най-силните роли не само за годината, но и в кариерата си. На Джеръми Ренър е поверен персонажът на физика Иън Донъли, чиято работа и отношения с героинята на Адамс са едни от нишките в този филмов разказ, които впечатляват, вълнуват и въплъщават в себе си голяма част от замислите на филма.

За Arrival определено може да се счита, че е от онези кино ленти, които дълго след края си поставят човек в състоянието на това да има нужда да обмисля и разсъждава над онова, което е видял. Всъщност в това се крие една от красотите на този филм – той дава точно толкова информация и точно толкова драматизъм, колкото е необходимо, за да накара зрителя да намери онези идеи, скрити зад повърхността, но ясно загатнати и навигирани. А гамата на тези идеи е наистина впечатляващо голяма и разнообразна.

За филма с лекота и сигурност може да се  твърди, че е изнесен на раменете на актрисата Ейми Адамс, която умело и с истински актьорски финес изгражда образа на д-р Луис Банкс – добре образована жена, чието познание по лингвистичните науки са я издигнали до високи постижения. Подходът, по който е изграден образът на д-р Банкс и сферата, в която тя работи е наистина умело структуриран и е основата на една от най-ключовите идеи на филма, а именно тази за езика. Езикът като задвижващ елемент не само за цивилизацията, но и за разкриване на познанието. Езикът като философска гледна точка. Идеята за това чрез езика да навлизаш в непознати територии, в територии дори на нещо не от тази земя, но в основата си най-важното парче от пъзела – за изграждането на разковничето, каквото е комуникацията. Впечатление прави загатването на онази философска идея, че едно нещо започва да бъде нещо конкретно, когато бъде обозначено като конкретност – чрез своето име, название, чрез словото, чрез езика. Един камък започва да бъде нещо различно от всичко друго именно, когато бъде назован като камък. Тук персонажът на Ейми Адамс е в най-голямата си сила. През целия филм сценарият изгражда образа на д-р Банкс по начин, който съчетава в себе си силата на познанието с отдадеността; с битките, който човек води със и във себе си, с всичко онова, което човек е преживял или му предстои да преживее.

screen_20shot_202016-08-16_20at_204-07-15_20pm-0

Често сме свикнали да свързваме идеята за филми, акцентиращи върху научни или фантастични погледи върху извънземните раси и другите форми на интелект основно като някакъв вид заплаха. Структурата на такъв вид филми е винаги почти едни и същ – имаме възникване на проблем и чувство на заплаха от непозната страна, а от там следствията за действия и контрадействия. В Arrival тези аспекти дори и да могат да бъдат открити и усетени, на тях не бива акцентирано по точно същия начин. Присъствието на извъзнемна раса във филма подтиква към действия и контрадействия, който обаче са спомагателни за аргументирането на истинските идеи зад филма. Различният поглед над това защо този извънземен интелект е избрал да навлезе в пределите на Земята ни кара да обърнем погледа си към онова, което имат да ни „кажат“.

Идеята за времето и неговия ход започва свое надграждане от самото начало на лентата и продължава своето развитие и кулминация до самия край. Отново майсторски вплетено в историята на главната героиня, пречупено през онова, което извънземната раса носи със себе си на Земята и чрез преминаването през различните примки на времевия поток в края на третото действие на филма всички тези идеи и послания придобиват една цялост – за изборите, които правим. За това да сме готови да изживеем всичко, независимо от това дали ще знаем или не неговата крайна дестинация и резултат; за това, че комуникацията между онези, които имат различни гледни точки е истинската сила, която може да промени хода на времето към нещо по-добро, по-мирно, по-истинско и заслужаващо си да се изживее и с радостните, и с болезнените моменти по пътя му.

mv5bmty1nzk4odc5ov5bml5banbnxkftztgwmja0ndq1mdi-_v1_sx1500_cr001500999_al_

Всички тези идеи в Arrival се навързват по изключително плавен и постепенен начин, което е тонирано правилно и отговорно със самата режисура и монтаж на лентата. Вилньов заедно с оператора Брадфорд Йънг успяват да изградят картини, които впечатяват с цялостта и заряда си. Умението в това да изградиш кадри, които да влият на усещанията на зрителя по кореспондиращия на сценария начин е истинско предизвикателство, а Вилньов го реализира по безупречен начин. Чувството на напрежение и несигурност се „материализира“ в картини, които впечатляват с цвят, светлина и изпипана конструкция. Приплетени с „топлото“ режисиране и на онези моменти, наситени с нежност, тъга и чиста емоция превръщат гледането на Arrival в наистина нещо запомнящо се и по най-простичък начин казано – в един красиво осъществен контакт.

 

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.50/5 от 8 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...