Another Year (2010)

Another Year още с заглавието си казва всичко. И с това не само заявява, че няма да съдържа големи събития и грандиозни туистове, ами и ще се насочи към нещо съвсем обикновено, което не е нито изключително, нито иноваторско. Майк Лий обаче знае как да разкаже обикновена история, въплъщавайки в нея съвсем прости и близки до сърцата на зрителите истини, които никога не остаряват и винаги са интересни, благодарение на гледната точка. Британският режисьор успява да създаде невероятен филм, базирайки се на живота, такъв, какъвто е – без сантиментални сценарийни обрати, без грандиозни промени – обикновен, типичен, изграден от битовите си проявления и всеобщоприетите възгледи за взаимоотношенията в едно семейство.

Филмът разказва историята на едно семейство – бракът на Том и Джери – хора, малко над средната възраст, (Jim Broadbent и Ruth Sheen), който стои като център за събитията, които ще се случат през четирите сезона на годината. Нито повече, нито по-малко – просто още една година. Майк Лий разглежда теми като приятелството, любовта и всичките им проявления, размишлява над живота и смъртта, над самотата и щастието. Затова намесва и хората в обкръжението на централните герои. През различните сезони виждаме взаимоотношенията между приятели, роднини, като фундамент на техния щастлив семеен живот, в който цари мир и разбирателство. Всичко е от нормално по-нормално, но равновесието трябва да бъде нарушено, защото не всички около тях са намерили пулса на щастливия живот. И тук се появява героинята на Lesley Manville – Мери. Тя е тази, която ще внесе конфликта в този филм за човешките отношения.

Историята е разказана, разделена на няколко части. Всяка част е различен сезон от годината. И ако Майк Лий започва разказа си от пролетта, то логично е да стигне до зимата. Режисьорът започва да развива филма си от невротична комедия до драматична приказка с трагикомични обрати. Така всеки един сезон има точното си място и допринася за цялостта на сюжета. Всяка една от четирите части от филма е в  хронологична и логична последователност, а атмосферата на всеки сезон е метафоричното проявление на различна емоционалност. И ако началото е пролет – където се дава началото на всичко и героите са все още в начален стадий на емоциите си, то зимата се очаква да бъде кулминация на тези емоции. Така режисьорът подрежда идеята си, стилизира я като произведение и въпреки че претендира за нещо съвсем обикновено като послание, то няма как да не я изгради по правилата на перфектния сценарий, който знае как да надгражда напрежение и ритъм. Така филмът се затваря в цялостта си и изгражда пулс на перфектна завършеност, оставяйки те с идеята за повтаряемост, защото до другата година нещата отново ще се променят, сезоните отново ще минат, времето ще променя героите и ще ги дарява с различни емоции. Това е история за остаряването и порастването, за прозренията, които се трупат през житейския път.

Майк Лий напипва тона на леката комедия. Филмът усмихва и трогва от сърце, но заговори ли за разминаванията между очакванията и реалността, оставя горчив вкус. Мери е персонажът, който отваря въпросителните, докато всичко в безпроблемния живот на Том и Джери изглежда нормално. Мери е жена на средна възраст, чиято самота се разсейва, когато е с тях. Те са най-добрите ѝ приятели. Животът обаче е такъв, че нейното щастие става зависимо от тях и тя не може да се откъсне от компанията, с която я даряват. Самотата на героинята еволюира в алкохолизъм, а алкохолизмът – в тенденциозна зависимост. Тя е щастлива, само когато пие и само когато е с тях. Lesley Manville изгражда великолепен образ, пълен с противоречия и психологизми. Разсмива, но и натъжава. Лий режисира героинята, придавайки ѝ хиперактивност, която оставя неудобни, дразнещи полета от енергия и противоречия спрямо другите герои. Тя някак нарушава хармонията, която Том и Джери изграждат, и колкото и да я обичат като малко дете, в един момент напрежението избухва. И тук комплексната гледна точка за взаимоотношенията е такава, че всеки един от героите има право да желае най-доброто за себе си. Мери става излишна. Горчивата истина за жалкото ѝ съществуване става все по-явна, докато накрая не достига бутафорно проявление – горчиво, тъжно, истинско. И тогава вече човекът става предмет, зависим от средата си.

Майк Лий обаче е оптимист, той вярва в доброто и това проличава не само в деликатното третиране на героите си, ами и в ограничаването на героите, които пречат на равновесието. Образът на Мери бива наказан, заключавайки кое е редно и кое – не. Щастието е това, към което всеки човек се стреми, на което всеки един има право. Лий затваря негативните влияния в една горчива равносметка, над която взема превес само доброто. Онова добро, което прегръща всички страдалци, а те плачейки на рамото му, проклинат жалкото си съществуване. Но животът е такъв, а цикълът трябва да продължи промените си, където може би се крие утехата, правилният изход, щастието. Майк Лий е хуманист, той вярва в правото на всеки да бъде щастлив. Той е социален коментатор, наблюдаващ внимателно обществото. Познава го, заклеймява и възхвалява. И тук въплъщава една горчива истина – понякога нещата не се случват както сме планували, носят ти само болка и разочарование. Но точно това е животът – съвкупност от планове, реализирани или не идеали, парченца щастие и остри болки от тъга.

Another Year е своеобразна метафора на обществото и човешкия живот, пълен с всякакви емоции. Патетични, неспокойни, положителни и отрицателни. По-обикновени от всякога. Живи, дишащи. От пролетта до зимата.

 

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.20/5 от 5 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 5 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Нели
    25.Mar.2011, 13:35

    Ох, кога ще седна да го изгледам тоя филм вече…

  2. от Никс
    8.Apr.2011, 2:28

    Забележителна режисура и актьорски изпълнения. Толкова правдоподобни и истински сцени не помня кога за последно съм гледал!

  3. от Иво
    8.Apr.2011, 8:13

    Аз бих добавил и забележителен сценарий – просто перфектно написан. А сцените с Лесли Манвил и особено играта ѝ в последният откъс – „Зима“ май не трябва да се коментира. Просто мълчиш и гледаш. Невероятен филм и разбира се, много подценен. Но може би трябва да се радваме, за което. :)

  4. от Владо
    8.Apr.2011, 11:36

    Ама Лий, до колкото знам, рядко си пише сценария и често го сглобява, след като филмът вече е заснет…

  5. от Иво
    8.Apr.2011, 11:40

    Това не го знаех, но определено се е получила страхотна цялост и последователност, колкото и фрагментиран да изглежда…

Коментирай...