Anna Karenina (2012)

1874г. Действието се развива в московското и санктпетербургско общество на Русия. Главни действащи лица са Анна Каренина, съпругът ѝ Алексей Каренин, любовникът ѝ Алексей Вронски, брат ѝ Степан Облонски, приятелят му Константин Левин и обектът на любовен интерес при последния Кити Шчербацкая. Тазгодишният филм на Джо Райт Anna Karenina, базиран на великия класически роман на Лев Толстой, няма да задоволи очакванията на праволинейните и консервативни във вкусовете си зрители. Райт ни представя драма, облечена на моменти с хумор, преизпълнена с тъга, съпътствана от изключително подходящ музикален фон и най-интересното: представена със стил близо до този на оперетата.

Anna Karenina

Завесите на театралната сцена се вдигат и пред погледа на зрителите е представен образът на Степан Облонски (Матю Макфейдън), който заради прелъстителния си и често пъти склонен към флирт характер извършва прелюбодеяние, не е в състояние сам да оправи развалилите се отношения между него и съпругата му Даря Александровна, накратко Доли, (Кели Макдоналд) и е принуден да потърси помощ при сестра си Анна Каренина (неотразимата, перфектна Кийра Найтли). Каренина приема поканата на брат си да му погостува в Москва и да изглади семейните му отношения. Пътувайки от Санкт Петербург, в което общество Анна и съпругът ѝ Алексей Каренин (Джъд Лоу) всъщност са едни от най-видните персони, се запознава с майката на граф Вронски, без да предполага, че тази „нова приятелка“ в бъдеще ще играе съвсем не маловажна роля в живота ѝ. На гарата в Москва Анна за пръв път се среща с граф Алексей Вронски (Аарън Джонсън), който занапред не само ще бъде основен интерес в битието на главната героиня, но и ще осмисля цялото ѝ съществуване. Изключително интересен е похватът на Райт да преминава от театралната сцена към съвсем обикновеното и стандартно заснемане на филм. Най-често метаморфозата при прескачането от сцена в сцена се извършва, когато историята се пренася към сегмента, чийто главен герой е Константин Левин (Домхнал Глийсън), най-добър приятел на Степан Облонски, и неговите любовни трепети. Действието в тази част на наратива се пренася на село, животът на природата контрастира с този, разиграващ се на сцената на театъра, където в по-голямата си част са разгледани останалите истории. Този похват съвсем успешно успява да предаде цялото настроение, витаещо около образа на Левин, идеалист, невписващ се в общоприетите рамки и изключителен романтик. Възгледите му, в съчетание с енергията, която струи от природата в неговия сегмент, доста добре биват комбинирани, за да доведат до резултата със съвсем малко думи персонажът на Левин да бъде разгърнат правилно, пък било то и не достатъчно задълбочено.

Anna Karenina

Джо Райт, подобно на Atonement и Pride and Prejudice, каства в главната роля Кийра Найтли, която в неговите филми има действието на наркотик върху сетивата на зрителя. Найтли перфектно се справя с ролята да изиграе жена, която от най-върховната точка в живота си, където безупречност и неопетнена чест са в апогея си, деградира в руското общество и от вдъхновител за повечето млади момичета по онова време се превръща в нарицателно име за деградирал човек. Пламъкът в очите на Кийра Найтли, страстта, с която изиграва и този си образ, идват отново на място да докажат потенциала на младата актриса и да удостоверят автентичността на духовния персонаж на героинята ѝ. Останалият каст в Anna Karenina също успява задоволително да изпълни възложените му цели, макар че доста от героите са недоразвити и зрителят, който не е запознат с литературната творба, трудно може да направи връзката между отделните персонажи, а още по-трудно е да изгради уместна представа за действителните чувства и настроения, подбуждащи действията у основните лица в сюжета.

kinopoisk.ru

Режисурата в лицето на Джо Райт започва обещаващо, но съвсем не успява да задържи подобаващо високото ниво, което задава в началото на лентата. При първите кадри зрителят е в състояние да се наслади на начин на заснемане, който не е привичен за масата филми. Идеите, които Райт възлага и загатва в началото лентата, биват неизпълнени и недоразвити до самия му край. От нестандартен поглед върху една класическа история, която не е адаптирана един или два пъти, делото на Райт във финалните сцени би могло да бъде окачествено като посредствено, тривиално и изключително типично за жанра романтична драма. Адаптираният сценарий, работа на Том Стопард (Shakespeare in Love, Brazil, Empire of the Sun), също би могъл да си намери място в графата „Нестандартно“. Не мога да характеризирам сценария с никакви епитети, защото той е точно такъв , какъвто трябва да бъде, за да пасне перфектно към зададената режисура. Музиката, дело на Дарио Марианели ( носител на Оскар през 2008г. в категорията „ Оригинална музикална партитура“ към Atonement ) е друг компонент във филма, който абсолютно адекватно успява да обрисува и пресъздаде настроението и емоциите, които задава цялостният продукт.

Без нестандартния поглед на Джо Райт върху романа на Лев Толстой щяхме да имаме поредната любовна драма, която с течение на времето постепенно се заличава от съзнанието. Факт е, че Райт успява да поддържа непривичния за този род филми тон само до към средата на лентата си, но пък и това би могло да бъде достатъчно, за да успее със страстта и енергията на характера си да завладее сърцето на киномана.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.40/5 от 5 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 3 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Ски Картала
    8.Jan.2013, 21:24

    Един невероятен филм, който си заслужава гледането!

  2. от врати цени София
    26.Feb.2013, 18:15

    Аз също го гледах вчера и ми хареса много. Препоръчвам го на всички.

  3. от дамски блузи
    4.Mar.2013, 22:58

    Гледайте го още сега. Само си намерете от къде да го свалите.

Коментирай...