Angel-A (2005)

Анджела е първият филм на Люк Бесон след период от шест години затишие, през който спира да  режисира. Въпреки че  французинът пише сценарии и продуцира филми, всички са единодушни, че това е прахосване на талант. И когато през 2005 г. се появява заглавие, под което пише Бесон всички очакват с нетърпение продукцията.  Критиките са противоречиви. Анджела няма нищо общо с шедьоврите на Бесон от миналия век – Никита и Леон.

Всъщност новото хилядолетие хваща режисьора в лош момент – французинът търпи остра критика от кинокритици и фенове, а и току-що се е разделил със своята съпруга и муза Мила Йовович. Едва след няколко години, когато среща отново любовта в лицето на сегашната си жена, Бесон намира вдъхновение, за да седне на режисьорския стол отново. Така се ражда Анджела, който в своите черно-бели цветове звучи още по-носталгично и лично.

Филмът започва с Андре, нашия главен герой – дребен мошеник, който дължи пари на почти всеки престъпник в Париж. Неспособен да плати дълговете си, той решава, че единственото му спасение е самоубийството. Точно когато се кани да скочи от мост над Сена, забелязва млада жена на другия край, която има намерение да направи същото. Така започва приключението.

За избора на актьори Бесон разчита на леко ексцетнричния си вкус. Главните роли са поверени на френския актьор Жамел Дебуз и датската манекенка Ри Расмусен, които (меко казано) правят странен екип. На дългокраката блондинка почти не и се налага да ни убеждава, че идва от друг свят, а към мургавия дребосък веднага сме готови да изпитаме съчувствие. Така още в самото си начало филмът се свързва със зрителите си, които от тук нататък следят с интерес тази история, изпълнена с опасности, романтика, философия и обрати.

Филмът звучи по детски наивен начин, а в същото време се оказва по-сериозен, отколкото изглежда на пръв поглед. Люк Бесон е от онези режисьори, които успяват да намерят точната среда между сериозното кино и киното, предназначено за всички. Анджела е изпълнен със забавни сцени и шеговити диалози. Върви леко и непретенциозно, а в същото време запазва своята идея. Този път Люк Бесон разчита повече на думите, отколкото на действието (макар че има достатъчно и от последното), за да разкрие особеностите на човешката природа. Анджела е филм за отчаянието и за надеждата, за взаимоотношенията между хората, за добрите и лошите страни на човешкия характер, за любовта.. за живота.

Филмът е оцветен в черно и бяло, което му придава много стилна визия. В много други отношения Бесон разчита на контраста. В противоположност са както характерите на главните герои, така и външния вид на актьори, които ги изпълняват. По този начин режисьорът се връща към старата идея за доброто и злото, които ръководят живота. В много от филмите на Бесон главният герой е изправен пред избор, който ще го отведе по един от двата пътя – този на насилието и омразата или другия – на любовта и надеждата. И ако сте гледали вече Бесон, знаете какво ще направи главния герой. Филмите на френския режисьор винаги свършват оптимистично. Понякога дори сладникаво и нереалистично като в детска приказка,  но това е изборът, който Бесон прави в живота си – да вярва до последно в доброто.

С тази съвременна приказка, която ни разказва, Люк Бесон сякаш се опитва да върне вярата ни в щастливия край, да върне надеждата в сърцата ни. В неговия романтичен Париж ангелите слизат от небето, за да ти подадат ръка (или пачка пари) тогава, когато ти е най-необходима, а във водите на Сена дори и най-грозната жаба намира своята принцеса.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.50/5 от 6 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Една реплика по темата.  
Добави коментар?

  1. от Violka-Antevasin
    19.Nov.2011, 2:18

    Хареса ми филма, преди време го гледах. Хареса ми, че въпреки, че завършва оптимистично (а аз харесвам неоптимистични) не ми дойде лигав и сладникав. Добре премерен! И голям плюс )) черно бял е!

Коментирай...