Amour (2012)

Няма нищо по-тъжно от мисълта колко неизбежна е старостта. Но това, което е плашещо, не е идеята, че лицата ни ще са целите в бръчки, или че косите ни ще са обсипани в сиви отенъци.  Страшен е фактът, че ще започнем да се чувстваме излишни в този свят на преходност, носещ ни измамна сигурност.

Австрийският режисьор и сценарист Michael Haneke, може би най-известен покрай последния си филм The White Ribbon, създава още една продукция, чиято цел е да провокира. Филмите му често биват определяни като “смущаващи”, защото навлизат в проблематичните тематики на ежедневието и издънките на света, който обитаваме.

Amour обаче е по-различен от типичния му стил. Amour е тих, откровен и разтеглен поглед над болезнеността наречена “старост”. Amour е филм, който поглъща вниманието и емоциите на гледащия като не ги пуска дълго след финалните надписи.

Amour разказва историята на двама души, които са заедно както в добро, така и в лошо, в техните преплетени съдби. Джордж (Jean-Louis Trintignant) и Ана (Emmanuelle Riva) са двама пенсионирани музиканти. Тяхната дъщеря (Isabelle Huppert), която също е музикантка, отдавна е напуснала домашното гнездо и сега живее далеч с нейното семейство. Любовта на Джордж и Ана, тествана през множеството години съвместен брак, е на път да премине през най-голямото предизвикателство. Когато Ана получава удар, половината ѝ тяло остава парализирано, и Джордж трябва постоянно да е около нея, да бди над влошаващата ѝ се крехкост: задача близка до непосилното на моменти.

Главните актьори пресъздават два страхотни измъчени образа. Всяко едно движение е премерено и наситено с чувството за болка, за безпокойство и страдание. А Emmanuelle Riva е просто зашеметителна! Лекотата, с която играе такава трудна роля е наистина впечатляваща. Ако не носителка на награда, то поне това е образ, с който ще бъде запомнена.

Красивият саундтрак допринася за пълнотата на това емоционално пътешествие в страната на старостта. Откъдето връщане няма. Хммм.

Amour отнема думите, усилва чувствата, и те кара да преживееш емоцията от началото до самия ѝ край. Рисувайки реалистична представа за живота, филмът изтъква този тип силна любов, която те кара да останеш с човека, на когото си посветил съществуването си, до самия му/й край. Michael Haneke изследва човешките дълбини като се гмурка в стремглав опит да докаже, че истинската любов, въпреки всички пречки на пътя ѝ, никога не умира.

Интересен е фактът,че Amour е австрийската номинация за 85-те  награди „Оскар“ в категорията Best Foreign Language Film. Едва ли има голям шанс, когато французите влизат в играта с филма The Intouchables, но никога не се знае.

2012 със сигурност не е от силните години за филми. Amour пък със сигурност е филм, който няма как да те остави равнодушен и определено е един от най-добрите филми, които съм гледала последно време. Силно препоръчвам!

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.60/5 от 5 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 8 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Теа
    21.Nov.2012, 20:00

    Има ли го в момента в някое от кината?

  2. от Владо
    29.Nov.2012, 19:48

    @Tea

    По големите кина го няма, а малките не са надеждни.

  3. от Pow R Toc H
    8.Jan.2013, 15:13

    Издържах малко над час, който беше адски дълъг. Като нищо ще му дадат миризливия оскар.

  4. от Номинации за Оскар 2013 | F r a m e s p o t t i n g
    10.Jan.2013, 19:08

    […] на Михаел Ханеке и победител от Кан Amour се намести едновременно в категориите за най-добър […]

  5. от София Филм Фест 2013 | F r a m e s p o t t i n g
    6.Mar.2013, 18:55

    […] Любов/Amour (2012)  […]

  6. от Пламен
    18.Aug.2013, 0:51

    Стела, явно си гледала филма без звук, защото със сигурност щеше да чуеш, че героят не се казваше „Джордж“, а Жорж. Във френския език няма звук „дж“ (най-кратко казано). Освен това, прави ми доста неприятно впечатление във почти всички рецензии, изписването на латинеца на имената на актьори и филми (това допреди време поне бе регламентирано така: ако филмът не е превеждан, показван или заглавието е трудно преводимо и изисква първо да се изгледа от професионален преводач и кинокритик, за да се намери най-подходящото такова и се правеше в особено редки случаи и с право). Тази мода сега е… няма да използвам някаква силна дума, макар на езика ми да е нещо доста вулгарно. Затова прилагам речник към статията, защото явно рецензентката не знае нито френски (това със сигурност), но май и английски, да не говорим за немски. Съжалявам за саркастичния тон, но няма никакви извинения за това! Написаното няма да стане нито по-интересно, нито по-вярно, нито по… „така“ (тук отново ще спестя подходящ епитет).
    ––––––––––––––-
    Amour – „Любов“
    ДЖОРДЖ – Жорж
    Michael Haneke – Михаел Ханеке
    The White Ribbon (всъщност ориг. название: Das weiße Band – Eine deutsche Kindergeschichte) – „Бялата лента“
    Jean-Louis Trintignant – Жан-Луи Трентинян
    Isabelle Huppert – Изабел Юпер
    Emmanuelle Riva – Еманюел Рива
    Best Foreign Language Film – най-добър чуждоезичен филм
    The Intouchables (???) – това намирисва на друг филм… Всъщност френското заглавие е Intouchables (Недосегаеми), така е и на английски (в IMBD)! Сигурно не знаете, но любимият ви английски произлиза от… френския, колкото и чудно да ви е.
    Инак филмът е истинско европейско кино, което на младите няма да се хареса със сигурност. Но за изненада в най-големия и инфантилен вече сайт З…а е изтеглен 11004 пъти досега, а това говори само по себе си, даже от десетината общо коментари 3-4 са отрицателни… Няма да ви досаждам повече… за сега.
    ––––––––––––––-

  7. от Антония
    1.Oct.2013, 12:38

    Пламене, явно от всичко много разбираш, освен от „младите“. Как реши, че на младите няма да се хареса? И какво изобщо е „младите“?? Какви са тия общи знаменатели? Аман от такива, дето всичко знаят, а другите не струват за тях.

  8. от Пламен
    20.Oct.2013, 9:03

    Ами да. Няма да се хареса на тийнейджърите, защото наистина аман от такива „млади“, които не четат зад написаното и само се обиждат без никакви аргументи. То се вижда кой колко струва, в какво общество живеем и кой формира ценностите му. А инак филма вече е изгледан вече от 13429 човека. Със сигурност сред тях има и много млади хора (без всякаква ирония, съдейки по сайта).
    С това отговарям на въпроса ви „И какво изобщо е „младите“??“… И все още е приета учтивата форма, когато се обръщаш към човек, па макар и да се чувстваш обиден.

Коментирай...