All Good Things (2010)

Номинираният за Оскар за най-добър документален филм (“Capturing the Friedmans”) режисьор Андрю Жарецки заснема своя първи опит извън документалното кино All Good Things още през средата на 2008-ма. Поради многобройни отлагания, филмът успява да види бял свят едва в края на тази година. А след като сме се запознали с историята на лентата и независимо от моментните плахи „стъпки” за добра режисура, усещането, което събужда този проект, е едно разочарование.

All Good Things е мистериозен трилър, в който се разглежда историята по действителен случай около Робърт „Боби” Дърст – наследник на нюйоркски магнат на недвижими имоти; неговото запознанство, съвместен живот и по-късно мистериозно изчезване на съпругата му Катлийн МакКормак. Дотук всичко е привидно наред – елементът на „по реални събития” е добре познат на Холивуд и на всички онези кино творци, които се опитват да сътворят добра криминална драма, чиято цел е като че ли да фрапира, изненада и може би дори да възмути обществото; да събуди онова заспало чувство, че в социалната действителност не всичко върви по мед и масло.

Първият виден проблем, който се открива още в самото начало на продукцията, е липсата на всякаква плавност в изграждането на сюжетната линия. Прескачане от момент в момент, от чувство в чувство, доставят едно абсолютно объркване и никаква доза яснота в онова, което е нужно за филм от този калибър – не само опити за напрегнатост, но и умело изграждане на всички онези скрити и явни мотиви, потикнали и спомогнали за развоя на нещата. Може би най-слабото звено в случая е сценарият, дело на новобранците в тази сфера  Marcus Hinchey и Marc Smerling, които в желанието си да запазят обтегнатостта, която един такъв действителен случай може да донесе на зрителя, са заложили на безброй клишета и несъщественост на диалога. Разбира се, както си е по правило, имената на главните действащи лица биват сменени, сякаш с цел за още по-голяма мистерия, но предполагаемата история на господин Дърст и неговото тъмно минало се запазва. Онова, което обаче разочарова, е фактът, че едно бързо проучване със собствени сили в интернет успява да достави много повече качествена информация около този превърнал се в нюйоркси мит случай, отколкото всичко онова, което лентата на Андрю Жарецки ни поднася. Действието на филма се развива мудно, а смесването и препращането към минали и настоящи моменти не спомагат за преборването с така налегналата основните моменти предсказуемост.

Актьорът Раян Гослинг, който несъмнено е един от качествените представители на по-младото поколение в западното кино, влиза в образа на Дейвид Маркс (в реалността – Робърт Дърст). Набелязан за „черната овца” на заможното си и влиятелно семейство, управляващо голяма част от централен Ню Йорк, това е персонаж, в който се събират огромен куп качества, отразяващи голяма доза малодушие и нестабилност. Неспособен нито да угоди на своя властен баща, нито да му се противопостави напълно, животът на Дейвид се променя след срещата му с красивата, но непасващата в обществената му среда Кейти (в ролята Кирстен Дънст). За съжаление отношенията между двамата са представени изключително повърхностно, без ясното изграждане на взаимоотношенията, с една пребързаност и неяснота. Насажда се усещането, че всичко онова, на което си е струвало да се обърне по-голямо внимание остава на заден план, в една ниша, от която трудно може да се излезе. Състояните на прекършена от болезненото минало психика е представено чрез подход, който не ни кара да почувстваме истинското, индивидуално и чисто интимно терзание на героя, а сякаш всичко е плод на късогледство и поддаване на болезнено слаб характер, скрит зад хладнокръвни деяния.

Раян Гослинг през годините направи огромно впечатление с качествената си игра с предишни свои участия в “Lars and the Real Girl” и “Half Nelson”, за който получи и номинация за Оскар, но All Good Things изглежда не е филмът за него. Макар сюжетът да предлага разнообразие, а и някакъв вид предизвикателство при изграждане на персонажа, дори в този аспект нещата стоят ненамясто, иронично и нереално. От друга страна се сблъскваме с една изненадващо задоволителна игра от страна на Кирстен Дънст, чийто образ е отново слаб от гледна точка на сценарий, но младата актриса успява да загатне притежание на качества в областта на драмата.

Основният замисъл на All Good Things е да засегне криминален случай от реалния живот, чрез който създателите на лентата може би се стремят да шокират зрителите и да им покажат, че в действителността ни има толкова много несправедливостти, че чувството на сигурност е често лъжливо и недостижимо. За най-голямо съжаление, филмът се проваля там, където трябва да е най-силен.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 2.50/5 от 8 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 12 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Нели
    22.Dec.2010, 18:08

    Всички добри неща в тоя филм се изчерпват със заглавието.

  2. от Бож
    22.Dec.2010, 18:58

    Хаха, наистина нещо подобно се получи с филма. :)

  3. от lammoth
    22.Dec.2010, 22:42

    Браво за ревюто Бож, все пак си спази обещанието и вече има повече интересни неща във Фреймспотинга :D . Жарецки още не може да избяга от документалното кино, направил е филма прекалено сух ;)

  4. от Нели
    22.Dec.2010, 23:41

    Преди нямаше ли интересни неща? :[

  5. от Бож
    23.Dec.2010, 2:24

    Ламоте, бързо да се поправиш в изказването си. :D :D
    Иначе ти благодаря за отзива около ревюто. Това е филм, за който направо да те хване яд… Определено на Жарецки му трябва още работа в тази насока, а и да си общува с по-добри сценаристи. :D

  6. от lammoth
    23.Dec.2010, 11:12

    леле, не бях разбран правилно :) Казах „повече“, което предполага, че и преди е имало интересни статии, но покрай празниците хората имат повече време да отидат на кино и се нуждаят от повече статии :) :Р

    Май пак не обясних както трябва.
    Чувствам се като мишка, която се опитва да обясни на гладни котки важността и предимствата от разбирателството и съвместното сътрудничество между котки и мишки :P Резултатът, уви, е мишкобургер :(

    ;)

  7. от Бож
    23.Dec.2010, 15:05

    Не, ние сме добри деца и живеем в хармония, и с котките, и с мишките. :D

    И макар да сме „море от хейтъри“, климатът ни е изключително благоприятен, с попътен вятър и добре дресирани морски чудовища. :D

  8. от Vase
    23.Dec.2010, 23:23

    Много лично го приехте това „Море“. Всъщнох визирах редица от ревюта за Трон, който намирам за не лош :)

  9. от Владо
    23.Dec.2010, 23:43

    Ееe, Vase, ти пьк! На нас толкова много ни хареса, че си го присвоихме. Наспамихме на човека ревюто…

  10. от Vase
    24.Dec.2010, 0:01

    Ахаха, видях го още вчера, задръжте го. Много кефи :) Като си пусна ревюто за „Троновете“ ще пиша за вас :)
    Стига оффтопик и Весели Празници!

  11. от Майк Рам
    28.Dec.2010, 22:01

    Възхищавам се на търпението и професионализма ви в написването на това подробно и обстойно ревю. Аз бих казал, че филмът просто е много слаб – никаква драма и напълно предсказуем. Жалко за Гослинг и Дънст – просто са им похабили таланта.

  12. от Бож
    29.Dec.2010, 12:41

    Благодаря за комплимента. :)
    Във филма са много нещата, които издишат. Може би единствено опитите на Гослинг и Дънст да се справят с образите си ми даде стимул да изгледам филма докрай. Не знам какво ги е провокирало да се ангажират с този продукт, но все пак в кариерата на всеки актьор има не само блестящи роли и филми.
    За Дънст не знам, но Гослинг явно ще бъде запомнен тази година с участието си в друг филм – Blue Valentine – и слава богу. :))

Коментирай...