(500) Days of Summer

Имал съм моменти, когато съм обичал романтичните комедии. И моменти, когато съм ги мразил от все сърце и душа. Просто така, целия жанр, без значение от качествата на самия филм. Поради определени лични причини имах големи съмнения дали въобще да гледам 500 days of summer – нищо в него не ми се струваше толкова достойно за внимание. Парадоксално, след гледането му послевкусът е като от Cashback – същото фино звучене, същата лека визуална несръчност на режисьора, прикрита зад пищна постмодерна изразност – плюс изобилие от попкултурни отправки, които остават ненатрапчиви и забележими само за познавачи. Само едно наистина ми бърка в здравето – настойчивият разказвач, който по степен на дразнеща натрапчивост почти граничи с този в „Вики Кристина Барселона“.

500_days_of_summer_1

В някакъв контекст аз самият съм в ситуацията да гледам този филм и на живо, да се развива буквално в личния ми живот, така че не казвам, че преценката ми е твърде обективна. Историята изглежда едновременно простичка, очевидна – ясно послание също почти не се откроява, но се изкушаваш някак да дебнеш за моментите и да си отбелязваш: ето, през това вече съм минал. А през това още не съм. А това… май аз самият го направих в един друг момент. Ей такова някак лично ангажиране с филма. Особено в ранни етапи на една връзка 500 days of summer действа адски отрезвяващо. Най-малкото защото започва… с края. С разпада на една любов, превъртайки назад и напред часовника в хаотични прескоци в упоменатите в заглавието 500 дни. И противно на клишето, с което го определят, той не е точно комедия, а по-скоро трагикомедия. Трагикомедия за това, което може да се случи буквално на всеки. За осъзнаването, че нещата най-често просто не зависят от това, което правиш – и че въпреки че всичко изглежда почти перфектно, понякога нещата просто не се получават. Поне докато не настъпи подходящият момент – и не попаднеш на подходящия човек.

Ако трябва да изстискам от себе си критики, най-простата и очевидна е, че историята, сюжетът, сценарият са приковани в твърда рамка, където изненади почти няма. Много малко са моментите, в който няма да знаете какво предстои. Виждам и откровени заемки от определени слабовати романтични комедии от миналото – като отчайващия Boys & Girls, които просто са взети като работещи клишета и що-годе сръчно са пъхнати на правилните места, но все пак дразнят; има обаче и весели целенасочено вмъкнати моменти, като танцовият номер, които изглеждат не съвсем уместни, но пък са искрено забавни. Филмът изобилства от емблематична музика, радваща ухото на закоравелите меломани – и от дребни детайли, които правят усещането от него особено цялостно. Така че и тук балансът е постигнат, въпреки видимите недостатъци – те просто стават част от цялостната мозайка.

500_days_of_summer_2

Това, което спасява историята от разпад, е разбърканият маниер на разказ с мятането от момент на момент. Нещата на екрана се развиват точно както стават след края на една връзка, когато се опитваш да се върнеш назад, да подредиш събитията – и да проумееш в кой момент нещата са тръгнали в погрешна посока. Странно, но в един от епизодите героят, който е отишъл с нежелание на blind date, разказва именно на неподходящата в очите му „партньорка“ цялата история – и тя тегли чертата и обобщението на цялата ситуация само с три простички въпроса. Изобщо филмът съчетава почти несъчетаемото – от киноврезки в духа на Годар през коментарност в духа на Уди Алън – и все пак от всичко това се получава достатъчно хомогенен продукт с приятен послевкус. Пъзел, който парадоксално се реди от иначе изглеждащи несъчетаеми елементи, но в крайна сметка се получава цялостен и завършен.

Сигурно защото не съм от най-големите почитатели на младото актьорско съсловие, трябва да отбележа, че някак изпълнителите на главните роли почти не ме грабнаха. Признавам, че Зоуи Дешанел си изиграва ролята доста добре, може би почти перфектно. Въпреки това не мога да определя изпълнението ѝ като нещо изключително – просто е твърде схематично, твърде побрано в характерен типаж, което е основно поради ограниченията на сценария. Мъжката роля на Джоузеф Гордън-Люит пък ми е умерено безлична – и през целия филм имах смътното усещане, че би било много по-добре на негово място да бяха взели например Джеймс Макавой, щеше да ми стои на екран доста по-убедително. И все пак и той е на достатъчно добро ниво, за да не губи темпото спрямо Дешанел, това не мога да му отрека – и особено добре умее да изглежда страдащ по несбъдналата се любов, така че сигурно преценката ми за него е просто лично предубеждение. Останалите герои – и особено второстепенните персонажи, които най-често са солта на романтичните комедии, тук са размити до безличност – целият фокус е върху двамата и това, което се случва между тях. Вероятно добро решение – така филмът оставя повече пространство за тълкуване според предпочитанията на зрителя, излагайки му събитията като своеобразен казус за разглеждане.

500_days_of_summer_3

Съзнателно премълчавам почти всичко от сюжета, защото реално той е крайно очевиден – и описването на събитията от филма с нищо не би допринесло за възприемането на историята. Някак си тук всичко е цялостно – и трябва да бъде видяно именно в тази му визуална форма, без предварителна подготовка, без очаквания, без предубеждения. И, парадоксално, без каквито и да е обяснения или мотивация. И най-вече, както се предупреждава още от първите надписи – това не е любовна история. И всяка прилика с реални лица и събития е случайна. „Особено с теб, Джени Бекмън. Кучка!

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.88/5 от 8 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 4 коментара!  
Добави коментар?

  1. от krasio
    14.Dec.2009, 14:29

    film4eto e mn dobro haresa mi no nqkoi znae li kak se kazva pesenta koqto sammer pee v karaokite „6u 6u 6u 6u6u mu6u“ ne6to takoa ama angliiskata versiq ako nqkoi znae ili moje da mi q prati da mi pi6e plss :)

  2. от Аспарух
    14.Dec.2009, 14:38

    @krasio: Песента е на Нанси Синатра и се казва Sugar Town. Можеш да я откриеш в YouTube.

  3. от krasio
    14.Dec.2009, 15:57

    mersi mnogooooo :}}}}

  4. от Димитър Димитров
    21.Dec.2009, 21:47

    Саундтрака е истината.

Коментирай...