5 Centimeters Per Second (2007)

5 Centimeters Per Second на японския режисьор Макото Шинкай е от онези малки, но изключително завладяващи и силни късчета филмово злато, които успяват да докоснат своя зрител и позволяват на всеки един от тях да открие частица от своя собствен живот „инкрустирана” в даден миг, сцена, реплика или емоция. Със своя невероятно артистичен творчески замах Шинкай създава анимация, чиято прочувственост не допуска да останеш безразличен към това, което виждаш и съпреживяваш една нежна, деликатна, доста реалистична и изпълнена с пъстрата палитра на живота история. На пиедестал режисьорът постава чистото усещане на любовта и онази разноцветност на чувствата, която съпровожда целия житейски път на човека.

Анимираната лента разгръща своя трогателен наратив в три отделни действия, през които режисьорът изящно ни представя историята на първата любов и трайната следа, която тя остава в нас. Онова чисто чувство, което независимо от трудностите на ежедневието и всички онези фактори, които понякога ни отделят от онези, към които сме най-силно превързани, остава загнездено и перманентно изписано в душата ни.

В първата част от филма, Extract of the Cherry Blossom, се запознаваме с историята на Такаки Тоно и Акари Шинохара – момче и момиче, изградили своето приятелство по един по детски чист начин, където дружбата доставя искрено щастие и радост. Всички онези влечения и взаимни интереси, които сближават двама души, подтикващи ги да се търсят винаги, да си вярват, да разчитат един на друг, да бъдат състрадателни един към друг. Онова прекрасно приятелство, което в един миг, съвсем неусетно, преминава и поема посока към възвишената емоция каквато е любовта, превъплътена в самите първи трепети, когато човек се среща и открива себе си в нея, чрез другия; чрез онзи, които, болезнено или не, си усетил като частица от твоята собствена същност. В Extract of the Cherry Blossom Макото Шинкай поставя своите герои в тягостната ситуация, когато любовта бива поставена на изпитание, където независещите от нас самите препятствия ни отдалечават от онзи, към когото чувстваме. Такаки и Акари пресъздават пред зрителя онази трудност за двама души, споделящи едни и същи емоции, да се разкрият един пред друг; онзи миг, в който приятелството прави следващата крачка, дръзка, плашеща, но в същото време толкова чаровна и романтична. Отдалечени един от друг двете деца продължават да се търсят взаимно, за да запазят онази красива комуникация, която са изградили помежду си. Но реализирането на този блян започва да придобива все по-тягостни краски. Така ние поемаме на път заедно с Такаки към неговата малка, но значима мисия да се срещне отново очи в очи с човека, събудил у него първия трепет на любовта. Японският режисьор борави перфектно с пейзажната експресивност, като създава своите природни гледки в синхрон с емоционалната наситеност на своите персонажи. В първата част на лентата сме обградени от суровия образ на зимата; снежната буря, която сякаш се стреми да постави на изпитание волята, но и да въплъти в себе си стихийната тягост на онези несподелени гласно чувства. Буря, която достига своето затишие при срещата на двамата герои, разменящи помежду си неопетнена свенлива нежност, споделящи красотата на първата целувка; трудността да се сбогуваш с някого, когото ще мечтаеш да видиш отново, но и осъзнаването, че това може би никога няма да се случи. Неяснотата, която бъдещето носи със себе си, но и прелестта от изживения миг, който ще остави траен спомен в недрата на съзнанието.

Втората част от 5 Centimeters Per Second, носеща заглавието Cosmonaut, ни среща отново с вече поотрасналия Такаки, но режисьорът поверява наратива на сюжетната линия на Канае Сумида, младо момиче, чието силно увлечение по Такаки неволно се изписва на лицето ѝ всеки път, когато е близо до него. В образа на Канае се превъплъщава и откликва онази несигурност и свенливост, караща човека не веднъж да поставя себе си под съмнение. Чувството за несправяне с така наречените „важни неща в живота”, трудността от вземането на сублимните решения, прокарващи пътищата на собственото ни бъдеще и страхът от споделянето на най-интимните си чувства откриват израз в личността на младо момиче, чиято история за несподелената любов поема главната роля в този фрагмент от анимираната лента. Сюжетните елементи ловко лавират из истории, които са дълбоко познати, но не успяват да досадят, а ни карат да почувстваме магията, в която Макото Шинкай ни потапя. Чрез Канае японският режисьор се опитва да обрисува онова влюбване, което понякога те кара да се чувстваш глупаво и наивно, защото често изразяването на всичко онова, което изпитваш към някого се оказва една от най-трудните за реализиране задачи. С неизменната си творческа метафора и символика Шинкай ни показва с деликатност всеки един опит за създаване на близост от страна на младото момиче към момчето, в което тя открива онова, за което е мечтала. Не на последно място изпъква и душевната метаморфоза, която плавно настъпва в същността на Такаки, който изразява онова характерно затваряне в собствените блянове и спомени; онова запазване на съкровените мисли за себе си, но своеобразно адресиращ ги към онзи човек, любовта към когото все още усещаш с цялото си тяло и непозволяваща да отвориш сърцето си напълно за другиго. Чрез своята втора част от сюжетния разказ Макото Шинкай ни изправя пред суровата действителност, че понякога осъзнаването на невъзможността да достигнеш емоционално до някой, чиито мисли и копнежи са отправени отвъд хоризонта, към някого далеч, е неизбежно.

Прологът на историята фокусира вниманието отново към вече порасналия Такаки, чиито особен емоционален колапс творецът изразява чрез вкопчването на персонажа му в една сивота на ежедневието, където обаче съвсем ненадейно миналото се отразява и прокрадва в различни дребни детайли. Тази тягост и душевна хладина остават като тиха вътрешна буря до момента на разпознаване на саморазрушителната сила, която тя съдържа в себе си. Реалистичността на лентата достига своята кулминация, когато главните героите са поставени пред решението да продължиш хода на живота си, независимо от всички онези спомени от миналото, към които се научаваш да се връщаш с усмивка от разстояние, но и чиято следа остава някъде там дълбоко и значимо.

5 Centimeters Per Second е от представителите на онова характерно аниме кино, чиято тематична сериозност ти позволява да се наслаждаваш, да чувстваш и да съпреживяваш красотата на една все пак човешка история. Една прекрасна верига от мигове, побрана в рамките на 65 минути, но сякаш събираща в себе си цял един живот. Филм, който ще те натъжи, но и усмихне със сладка носталгия към всичко онова, което си изживял, но и с поглед, изпълнен с надежда и отправен към онова, което предстои.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.89/5 от 9 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 2 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Владо
    12.Aug.2011, 22:58

    Макото Шинкай ♥

  2. от Бож
    13.Aug.2011, 0:42

    Да. (: Много талант има в този човек. След този филм и The Place Promised in Our Early Days очаквам много и от тазгодишния му.

Коментирай...