21 grams

Въпреки вниманието, което привлича с филма си Кучешка любов, мексиканският режисьор Алехандро Гонзалес Инариту сякаш получава необходимото внимание едва след своя англоезичен дебют – 21 грама. Филмът разполага с бюджет от 20 милиона долара и със завиден брой звезди в актьорския състав, но не в това се крие тайната на успеха му.

Лентата преплита съдбата на няколко герои – типичен за Инариту похват, който по-късно ще видим и във Вавилон. Това са трима души, чиито животи се преобръщат след трагичен инцидент : майка, която губи семейството си, математик, спешно нуждаещ се от трансплантация и бивш затворник, открил вярата в Бога. Но тази драматична история, в която ни въвлича режисьора, сама по себе си не е достатъчна. От значение е начинът, по който Инариту емоционално ни ангажира със случващото се. За него не е важно действието – именно затова не виждаме сцената на автомобилната катастрофа, която всъщност завръзва сюжета. Той се интересува по-скоро от последствията, които нанася тя, от чувствата, които изпитват героите, от вътрешния им свят. И това е идея, която е готов да защитава още с първата `мълчалива` сцена и с всяка след нея. Тук идва ред и на втория голям плюс на продукцията – монтажа. Хаотичната последователност, в която са представени сцените за 30 минути те обърква, за да те накара да се влюбиш във филма в края му. Този оригинален и впечатляващ подход те кара да осъзнаеш, че един филм – това не са просто сцени, сменящи се една след друга. Във 21 грама всеки кадър е подбран и осмислен. Няма нито един излишен момент и всяко парче от пъзела заслужава мястото си, защото крие своето значение. Това е филм, в които можеш да откриеш по нещо ново с всяко следващо гледане и който ще те очарова, ще те ядоса, ще те натъжава, ще те накара да се замисляш всеки път.

21 грама е теглото на човешката душа. 21 грама губим в момента на нашата смърт. И въпреки асоциацията, която поражда заглавието, противно на очакванията, 21 грама не е филм за смъртта, а за живота.
21 грама е филм за изборът. За тази вътрешна борбата, която водим, когато сърцето и разумът ни влязът в конфликт. Това е филм за чувствата. За всички онези емоции, които сме способни да изпитаме –  щастие, тъга, гняв и съжаление.  Филм за изкуплението, прошката и отмъщението. За надеждата, вярата и правото на втори шанс. Филм за онзи момент от живота, който може да преобърне целият ти свят за един миг. За решенията, които взимаме дори и в най-обикновените ситуации, за причините и последствията, за игрите на съдбата и за случайността.

Със своята дълбока история, добра режисура и впечатляваща актьорска игра, 21 грама е вълнуващ, докосваш и емоционално зареден филм. Перлата във филмографията на Алехандро Гонзалез Инариту и една от най-силните драми на изминалото десетилетие.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.57/5 от 7 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 9 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Димитър Димитров
    22.Mar.2010, 8:56

    Повече харесах Вавилон.

  2. от CX
    22.Mar.2010, 10:26

    А аз – Amores perros.

  3. от иво
    22.Mar.2010, 17:08

    „Вавилон“ е по-добър за мен. Но и двата си имат своя чар… ако „Вавилон“ е експресия на мъката, то „21 грама“ е за изворите на мъката, които се прераждат в други емоции. Въобще, дълбоко емоционален, наистина. Но въздействието от „Вавилон“ не мога да сравня с нищо, с нито един друг филм.

  4. от Ерин
    22.Mar.2010, 19:25

    Чак ме накарахте да се замисля. Трябва да гледам пак Вавилон…

  5. от Владо
    22.Mar.2010, 19:33

    Връзката във Вавилон между различните истории ми се стори твърде изнасилена и не чак толкова интригуваща (което няма да рече, че филмът е зле), поради която причина „21 грама“ си остава любимият ми филм на Инариту. От друга страна пък не сън гледал Amores perros.

  6. от иво
    23.Mar.2010, 11:56

    не казвам, че „21 грама“ е по-слаб от него, напротив. Просто колкото и да си приличат, са коренно различни. „Вавилон“ ми беше много по-тежък и натоварен емоционално… но пък краят в „21 грама“, самите идеи на Иняриту… абе какво коментираме:) това е един от най-добрите режисьори и Ерин, много хубаво ревю:)

  7. от petar
    28.Apr.2010, 0:39

    hubav film . mnogo dobra kritika . bloga vi e starahoten

  8. от Ирина
    4.Jun.2010, 11:53

    Аз смятам, че „Amores Perros“ е най-покъртителен, въздействащ и недооценен от триото (защото, да, трите филма правят своеобразна „поредица“ – героите нямат нищо общо, но похватите и впечатленията са доста сходни).

    И преди да правите сравнения между „21 грама“ и хипер комерса „Вавилон“, моля, изгледайте филма, откъдето всичко започва. :)

  9. от Иво
    4.Jun.2010, 12:13

    Amores Perros е неоценен, защото му е първият филм. Един мексиканец прави кино и пробива в САЩ. Честно казано, не виждам какви минуси има „Вавилон“ и с какво е по-малко от „21 грама“, че е комерс, комерс е и това е защото Иняриту стана популярен вече, а този филм е едва ли не оценката от Академията, която трябваше да получи още за първия си филм.
    И ако не е това, кое прави „Вавилон“ комерсиален? Участието на Брад Пит и Кейт Бланшет, или? :)

Коментирай...