2012

Два часа и четиридесет минути. С рекламите – три часа. Три часа, които можеш да използваш за какво ли не, включително в приготовления за края на света, вместо да ги прахосаш с този филм.

Може би 2012 щеше да е хубав, ако беше наблегнал на опустошителните кадри. Представи си един Baraca, или пък The Qatsi Trilogy, или дори един Home – глобален поглед над природа и индустрия, само че с чудовищни разрушения, невиждани катаклизми и убийствени прищевки на природата. Красота!

Уви, Emmerich не е решил да прави ултимативният апокалиптичен и сериозен филм. Камо ли пък филм за края на света. Концентрацията на разрушителни сцени е най-висока в трейлъра. Там дори виждаме как статуята на Исус Христос се срутва над Рио де Жанейро. Падането на Исус – мощен символизъм! В самия филм обаче се оказва, че това са бледи кадри от телевизор, на които изобщо не можем да се насладим. Е, поне смъртта на хилядите „блажени вярващи“ по време на молитва във Ватикана си струваше. Божа работа, както биха казали те. Така им било писано, тъй бил рекъл Господ. Но бързо следва поредното „но“ – жалко за аналогичните кадри в Мека, от които режисьорът благоразумно се е отказал в името на собственото си дълголетие.

И тук някъде се появява елементът, който срива всички надежди за хубав филм – семейството. Американското семейство. Добро, героично, отдадено, готово да прощава. Имаме класическата дълбочинно-драматична история: мама и тате – които са родени един за друг – са разделени. Още от този момент става ясно, че в края на филма ще са заедно. Но да не бързаме – има още два часа и половина! Засега мама е зарязала тате, макар той да е добър, умен, работлив. Всъщност това е друга класика за американския сюжет – хем имаме някаква драмичка и някакви перипетии за преодоляване, хем никой не е пряко виновен за тях, понеже всички са много добри и свестни. Семейната идилия продължава с това, че децата живеят при майката, която пък живее с новия си съпруг, който от своя страна е много добър и свестен (нали е янки) и децата го обичат, напук на биологичния си татко. Започнахме да залагаме кога ненужният ще умре… Героично и в името на родинатачовечеството, разбира се.

Но едно „обикновено американско семейство“ не е достатъчно, за да се пресъздаде американския дух и тристагодишна история в пълния им блясък. Затова имаме още няколко сюжетни линии. Подобно на онзи лаф с ченгето – тук са добрият и лошият учен. Добрият е млад негър, лошият – бял и дебел, с двойна гуша. Говорейки за спасяване на хора, единият иска справедливост, гласност, равен шанс за всички и ако може – 3 милиарда азиатци на корабче за 100 хиляди. Другият настоява за секретност и защитава своите и на висшестоящите интереси, като отстоява позицията си с убийства и коравосърдечие.

Президентът на Съединените Американски Щати (колкото по-дълго – толкова по-престижно звучи!) се носи на obama-вълната и също е негър. Той не се евакуира с останалите президенти, а остава сред хората, сред простолюдието, подавайки одеалце на бедните и галейки сирачетата по главичките. Какъв личен пример, каква героичност и отдаденост, какъв президент само!

Още – руснаците. Холивуд вече десетки години не може да се отърве от призрака на Русия и като висш пропаганден инструмент на САЩ ги осмива в който филм свари. Тук имаме две в едно – лош руснак и лека рускиня. Все пак се отбелязва някакъв напредък, тъй като руснакът този път не е отявлен мафиот и убиец, а по-скоро добре оял се олигарх. И добре, че беше руснака да пуска лафове, че иначе съвсем щяхме да умрем от скука – американците бяха толкова мелодраматични и отдадени на семейните ценности, че изглеждаха супер досадни и безинтересни.

Сега си представи всичко това, гарнирано с още безброй дребни клишета, неубедителна актьорска игра, абсурдни действия. Безчет до болка изтъркани диалози и ситуации, които вече сме гледали във всякакви филми, във всички жанрове, години наред. 2012 трябва да влезе в учебниците като емблема за клишираност и баналност. Показен пример за стереотипност, своеобразен култ на Академията. Имаше дори и преследване с коли – този емблематичен за екшъни и трилъри момент. Е, тук нямаше кола-преследвач, но пък нашите бягаха от природните стихии: под тях Земята се цепеше, отгоре им се срутваха небостъргачи, навсякъде нещо хвърчеше… но винаги леко встрани. Ала това е дребен кахър, с който и без това сме свикнали. Дребен като този с грима и прическите. Добре де, знаем, че във филмите е така – каквото и да става, прическите на героите са съвършени и непокътнати. Но това е Краят™ на Света, за Бога – дори сега ли не успяха да ги опърпат малко!

… И накрая всички заживяха щастливо. Хепиенд, ново начало, ню хоуп! Ударна доза – не една двойка се събра и преоткри любовта, а няколко наведнъж! Показаха ни едно червеникаво небе с манипулиращите съзнанието цветове на залеза и готово – развълнуваха ни.

Каквато масовата истерия по 2012 и поредния „край на света“ – такъв и филмът! Една перфектна масовка, която по инерция лепи епитети като „епичен“ и „касов“. Хората не знаят защо, ама се кефят като чуят „касов“. За всеки уж предсказан апокалипсис се издават книги, правят предавания, сайтове, пари… Филмът 2012 до този момент е кулминацията, но и грозното олицетворение на тази изкуствена, но печеливша психоза – биващ малоумен и нямащ много общо с идеята за край на света… освен ако краят не настъпва от слабоумие, така де. И масовката работи: пълна зала, отдавна свършили билети, едва ли не – вход само с предварителни резервации.

Не epic movie, а epic fail. Епичен с фалша и шаблонността си. Мегаломански кадри на фона на евтиняшки сюжет.

YOU WERE WARNED!