2 години Framespotting

Преди две години се появява идеята за създаването на блог за кино. Той получава името Framespotting, а на 24 октомври се появява символичният първи пост в него. Тази е датата, която избрахме да наречем рожден ден и да почетем по един по-специален начин.


снимка: kellyanns.co.uk

Рожденият ден на Framespotting e добър повод да си зададем въпроса какво правим тук.

Никс: Защо пишеш ревюта на филми?

Един толкова простичък въпрос, който понякога тежи толкова много. Кое е това нещо, което ни кара да пренебрегнем лични и професионални ангажименти, за да се отдадем на това любимо занимание? Някои просто ще кажат:

Стела: Обичам да пиша и обичам да гледам филми, но най обичам, когато съчетавам двете.

И това ще бъде напълно достатъчно. Защото най-напред не бива да забравяме, че всичко което правим тук и днес, въпреки личните подбуди на всеки от нас, го правим за удоволствие.

Друг път обаче същият този въпрос, зададен по един малко по-различен начин, може да провокира интересни мисли…

Владо: Не мислите ли, че БГ кино-публиката е далеч от това да се влияе от ревюта, рецензии и анализи на филми, поради простата причина, че нужната култура липсва. Този факт до известна степен обезсмисля писането на ревю, а коментари спрямо самите ревюта са рядкост. Тези, които коментират често са гледали филма и рядко се повлияват от написаното. Какъв ефект бихте искали да има вашето ревю – да става дискусия за филма, или предпочитате ревюто ви да подтикне другите да (не) гледат филма? Или с други думи: пишете ревюта, за да си говорите с други хора за филми или идеята ви е да „образовате“ другите?

Нели: Преди всичко пиша за себе си. Колкото и елементарничко да звучат ревютата ми, всяко от тях ми е коствало известно проучване и сериозно замисляне. За съжаление рядко успявам да изразя това, което мисля в думи и често почвам да пиша с определени намерения, които в процеса на работа се губят. В този род на мисли и с риск да ме обявите за психично болна, дискусията първо я провеждам сама със себе си. От там нататък съм щастлива, ако се намери някой който да коментира с мен. Никога не съм се смятала за последна инстанция и се радвам, когато се намери човек, който да ми посочи аспекти от филма, които не съм забелязала. Във всеки случай тема на дискусията ни трябва да бъде лентата, за която се отнася ревюто, а не самият текст, както често се получава. Както веднъж отбелязах, достатъчно грозно е, че пишем критика върху изкуството. Ако почнем да пишем критика върху критиката, съвсем ще изгубим изкуството, нали? А до колко влияят ревютата ми върху мнението на читателите – не мога да знам. Целта ми никога не е била да насаждам мои мисли в главите на хората. Това е работа на Лео Ди Каприо.

Иво: Мисля, че всеки, който се е заел с работата да пише ревюта, което e доброволен труд, откъдето и да го погледнеш, на никому ненужен практически, и все пак – труд, е малко или много повлиян от киното като изкуство, като сензация и усещане. Всички, които пишем, се интересуваме от киното и развитието му тук и сега, както и в по-минали периоди време. Писането е нещо като отдаване на почит към него, размисли върху развитите идеи, лична оценка и критика, мисловно проследяване на тенденциите и т.н. Интересно е когато се съберат много гледни точки на зрители и всеки се застъпи за своята – дискусиите доказват, че киното ти дава един своеобразно уникален набор от изходни позиции за развитие на мисълта. Не знам дали ревютата ми подтикват хората да гледат или да не гледат даден филм, но за мен най-интересното в цялото начиние с писането в сайта е, когато някой изрази своята позиция, опровергае или защити моята и така се стигне до някакъв своеобразен разговор на тема „кино”. Разбира се, най-сладко е, когато си накарал някой да гледа филма, за който си писал, а още повече и ако е съгласен с теб. В крайна сметка ние, които пишем, може би наистина гледаме постоянно филми, а някои хора просто се нуждаят от добър филм. Ако съм помогнал на някого в това начинание, то бих бил много доволен.

В този род на мисли не може да не признаем, че понякога писането на ревюта се превръща в нещо повече. И в някои случаи простото удоволствие да изразим мислите си, придобива един полу-професионален характер. Тогава идва логичния въпрос:

Никс: Докато гледате филми, случва ли се да мислите от гледната точка на „ревюиращ“ – какво бихте написали, какво ще кажете за този филм?

Нели: Никога. Дори и да знам, че ще пиша конкретно за този филм. Имаше един филм с Шон Конъри, в който героят му даваше съвет на млад писател: „Черновата се пише със сърцето. Беловата се пише с мозъка“. Подобна е ситуацията тук. Първият път, когато гледам някой филм, предимно го гледам със сърцето си, оставям се на емоцията. Когато почна да пиша ревюто, си го пускам отново и почвам да го обмислям по-задълбочено.

Иво : Много често. Има филми, които толкова остро ти наслагват мисли още докато гледаш, че чак си заплануваш какво ще напишеш. Има и филми, за които решаваш да пишеш докато ги гледаш, защото са те впечатлили с нещо. Обичам да казвам, че са специални – някои дори и обявени за „посредствени“ и „елементарни“ от теб самия, ти дават повод да развиеш някакви мисли относно темите, които засягат. Затова, от гледна точка на критиката, ако трупаш мисли за дадено ревю в процеса на гледане, то филмът наистина ти „проговаря“ по-специално. Разбира се, много често се налага докато пишеш, да си пуснеш отново сцени от даден филм, но при мен най-често водещо е общото впечатление и чувството, което е оставил като цялостна творба.

В такива моменти не може да не се запитаме какво точно чувстваме към киното, какво търсим у един филм…

Владо: Предпочитате ли един филм да ви „проговори“, да ви накара да разсъждавате върху дадена тема, пък било то и заради сравнително тъпичък филм, или забавлението от лентата и удоволствието от самото преживяване да гледаш даден филм стои на първо място?

Иво: Като цяло, не приемам киното като забавление, дори считам това възприемане за напълно грешно. За мен то е изкуство. Едно изкуство не се ограничава в качествата си да забавлява или да потиска, да те разсмива или да те депресира и пр. Разбира се, най-често филмите правени за забавление не отговарят на тези понятия за кино, които имам аз. Тези филми са друга, особена категория според мен и са валидни за едното си блокбастърско предназначение. По-интересно е да говорим да говорим за филмите като изкуство. Това наистина ти дава много повече. А който иска забавен филм, лишен от мисли и творческа концепция, може винаги да си го намери, и разбира се, това не значи, че не би си заслужавало, защото стане ли дума за филм, всичко е субективно. А това е предметът на писането ни.

Нели: На този въпрос отговарям всеки път, като погледна описанието в блога си: Интересува се от филми, които белязват. Независимо дали емоционално или интелектуално.

Никс: Това значи ли, че цялостното усещане, което филмът е оставил е най-важно – независимо, че ако после разгледаш отделните му елементи може да стигнеш до извода, че всичко куца и не е изпипано?

Нели: По-скоро да. Понякога обичаш даден филм точно заради несъвършенствата му или чувствата, които провокира у теб, те карат да забравиш недостатъците му. В другия случай – гледаш филм, който на теория притежава всички необходими качества, за да се нарече перфектен, но по никакъв начин не те докосва. Да кажем, че все още не съм развила професионалната деформация първо да оценявам филмите като критик, а после като човек.

Иво: Филмите, които белязват може да са толкова значими, колкото и тези, за които казваш, че са ти най-любими. За жалост има много елементарно посредствени филми, които все са те белязали с нещо, запомняш ги, но продължаваш да ги считаш за не стойностни. За мен е важна реализацията на идеята, образът, който придобива и обосновката на режисьор, сценарист и всички, които работят по творбата. Има ленти, които макар и нелюбими, считаш за качествени. Е, „Мълчанието на агнетата“ не е белязал с никакви дълбоки екзистенциални послания душевността ми, но пък е оставил белег в съзнанието ми за един от най-перфектно направените филми за 90те. Разлика има между това, което усещаш и между това, което авторът усеща. Ако не си съгласен с него на емоционална гледна точка, то не значи, че даден филм не е истинско изкуство и качествена продукция.

И колкото повече мислим по тези въпроси, толкова повече се убеждаваме, че без киното не можем. Гледането на филми се е превърнало в нещо повече от запълване на свободното време, а писането – в повече от хоби. Но как точно се е зародила тази любов между нас и седмото изкуство?

Владо: Имате ли спомен кой е първият филм, който сте гледали? На колко години сте били и какво точно си спомняте от въпросното заглавие?

Иво: Първият филм, който съзнателно помня, че гледах на кино е „Титаник“. Няма как да не помниш подобен филм, колкото и да си наясно по-късно, че той е чиста доза комерсиален успех. Може би съм бил на 7-8 години, чувството беше поразително за възрастта ми.

Стела: Когато чуя „първи филм“ в главата ми изникват сцени от „Цар лъв“, което явно означава, че той е първият филм, за който имам най-далечни спомени. Не знам още колко пъти съм го гледала след това, но със сигурност най-бележитата фраза си остава „Hakuna matata“, казана от безгрижната… (двуминутна пауза – бел. ред.) Безгрижния Тимон!

Нели: Много е трудно да си датираш спомените от почти несъзнателните години. Мога да изброя няколко заглавия, които са останали в паметта ми, но в никакъв случай не мога да определя някой като първи. За да не излезе, че се опитвам да се измъкна от въпроса, ще кажа „Батман се завръща“. Имах го на видео касета.

Като че ли с малко носталгия си спомняме за онези времена, когато не се ходеше толкова често на кино, а филмите се взимаха под наем от близката видеотека. Днес нещата стоят по различен начин – за десетина минути можеш без проблем да се сдобиеш с някое дори и не толкова популярно заглавие, а киното се е превърнало в индустрия за милиони.

Никс: Какво мислите за така нареченото „пиратство“ – за свалянето на филми от сайтове и торънт-тракери например?

Нели: Аз ли? Аз даже притежавам луксозна яхта, удобно закотвена в Пиратския залив.

Иво: Твърдо против ако хората го правят с цел по-различна от така нареченото „интелектуално“ ограбване. Нека си го кажем – който се интересува от кино, особено в България, трудно ще гледа това, което иска на киносалоните, ако то се различава от комерсиалния подбор на филми. Торентите са голямо богатство и ако наистина пиратството е проблем, то нека се регламентира, но все пак да имаме достъп до него. А и кой в днешно време нарича свалянето на филми от интернет „пиратство“?

Стела: Мисля, че е едно голямо удобство за почитателите на киното, както и улеснение за създателите относно популяризирането на проектите им. И в същото време едно голямо неуважение към труда на всички стоящи зад създаването на всеки един филм. Трудно ми е да определя коя страна на везната натежава повече.

Никс: А обичате ли да ходите на кино?

Иво: Киното е съвършеното удоволствие за един киноман, а още повече ако откриваш филми за твоя вкус. Потапянето в един филм е много по-голямо с мащабния звук и екран, усещането е епично, като унифициране на зрителя с творбата. Това не значи, че любимото ми занимание вкъщи не е да се свия в любимото канапе и да погледам на монитора…

Стела: Обожавам да ходя на кино – съвсем друго е изживяването пред огромния екран и мощното озвучение. Макар че си има и минусите, като например останалите хора… С надежда в скоро време да направят по-свястно кино в моя китен град, обещавам да ходя по-често!

Нели: Колкото и странно да звучи, не обичам да ходя на кино. В това отношение съм голям егоист – искам филма само за себе си и не съм съгласна да го деля с останалите хора в залата.

Киното расте. Растем и ние, променяме се. Но вече толкова време едно нещо остава постоянно – желанието, с което се поддържа тази толкова любима страничка за кино.

Нели: Какво ви кара вече две години да продължавате да поддържате Framespotting?

Никс: Вярата ми, че правим нещо смислено и го правим по правилния начин. Движи ме същата страст, както и в началото. При мен всяко чудо не е за три дни. Възприемам Framespotting като моят нищожен принос… не, не точно към киното. Към индустрията? Общността? Пък и колкото повече се обвързваш с нещо, толкова повече… се обвързваш с него. Тоест ако преди това съм обичал киното, то сега го обичам още повече. Иначе има и съвсем тривиални причини, които поддържат интереса ми и ме убеждават, че си струва усилията – открих нови приятели, намерих хора със сходни интереси, научих много. От известно време с „колегите“ си лафим в общ чат и е много яко.
А писането за стойностни филми винаги е голямо предизвикателство!

Владо: Framespotting, лично за мен, е вече нещо много повече от трима познати, които са се събрали да си говорят за кино и най-вече как да направят сайт за кино изкуството. През кратките 2 години към първоначалния ни екип се присъединиха прилично количество хора, всеки с различно ниво на активност и идеи, които носи със себе си. Те, разбира се, докараха и нещо много повече от определени вкусове и предпочитания, изказани в километрични изречения, бомбардирани с обозначителни знаци (Иво!). Тези хора докараха най-вече вас, драги читатели. Вие сте тези, които в продължение на две години бутате колелцата на нашата мотивация. Вие сте виновниците да се стараем все повече, да се развиваме в неопределени посоки, да търсим нещо интересно, което да ви предложим. Вашата любов към киното дава тласък на нашата такава. Надяваме се процесът да е взаимен. Така че, какво ви кара да продължавате да поддържате Framespotting?


 

 
Прочети още...



Цели 13 коментара!  
Добави коментар?

  1. от lammoth
    26.Oct.2010, 4:57

    Тъкмо щях да питам за розовия фон , но…Честит ви рожден ден! :D
    Фреймспотинг (заедно с киноцентъра) си е явление за българските блогове.
    Много е кефя на анимациите, които Владо намира, на ясните и точни ревюта на Никс и Моника, на селекциите на Иво и Нели. И на другите автори, разбира се.

    ПС Благодаря, че и мен включихте в КЦ-а, иначе никой нямаше да ми чете шибано-смотания блог :)

    И една забележка – пишете по-често, де. Напоследък сте оставили горката Нели само да пише. Ще я уморите, не ва а срам :P Хубавото е, че се правят ревюта на филми, които рядко ще видите ревюирани в други блогове:) Но както казах, ще се радвам да пишете по-често :)

    Упс, шит, трябва да изкарам кучето. Хич не ми се излиза. Доскив

  2. от Стела
    26.Oct.2010, 14:15

    Страхотно се е получило!
    Радвам се, че мога да се нарека една от Вас! И ще се постарая да намирам повече време за гледане на нови филми, респективно писане на нови ревюта! :)

  3. от Ангел
    26.Oct.2010, 15:15

    Интересни въпроси, интересни размисли …
    ЧРД на блога, продължавайте в същия дух! :)

  4. от Иво
    27.Oct.2010, 11:44

    Аз лично обещавам да поствам когато мога, напоследък съм затънал в много работа, нооо, съвсем скоро ще има още ревюта, посветени на европейската селекция. Обещавам! Иначе, добре, че е Нели :D

  5. от Лита
    28.Oct.2010, 5:16

    честито! :) още дълги години да забавлявате и просвещавате читателите си успешно както досега :)

  6. от cinemascrotum
    29.Oct.2010, 10:09

    ЧРД и от мен, колеги! Единствената ми радост ще е, ако някога достигна до нивото Ви. Наздраве!

  7. от Дринов
    29.Oct.2010, 13:58

    Честито и от мен! Пожелавам ви много яки филми. Останалото си го имате :)

  8. от lammoth
    29.Oct.2010, 15:03

    На мен ми липсва розовия бекграунд :(
    Нека всички бойкотираме фреймспотинга, докато не върнат розовото в него!
    :P

  9. от Никс
    30.Oct.2010, 13:15

    lammoth, момичетата не го харесаха розовото, иди че разбери…

  10. от Лита
    31.Oct.2010, 10:36

    а аз не успях да го видя розовото :(

  11. от nanera
    4.Nov.2010, 20:09

    Аз преди няколко години се навих да популяризирам аниме културата в България и направих един сайт за аниме ревюта. Харесваше ми да ги гледам и пиша за тях. Минаха години и вече не пиша поради ред причини.

    Следя framespotting поради това, че Владо Т. пише тук и ми е личен приятел. (Здравей Владо ; – ) В просцеса на следене установих, че изскачат добри заглавия в постовете. И преди съм казвал, че много рядко отделям време да прочета едно дълго ревю. Няколко изречения са ми напълно достатъчни, дори повече се задоволявам от трейлъра на филма.

    Продължавам да следя framespotting заради шанса да се появи заглавие, което е обягнало от типичната шумотевица и си заслужава (правя си списък с такива заглавия). Това, че сте печени филмови критици ми говори, че ще пишете само за това, което си заслужава. Не отварям пост, чийто заглавие го има в десетте най-популярни торента на местни тракер.

  12. от Васил
    12.Nov.2010, 15:57

    Честито! Поздравления

  13. от MixMan
    24.Nov.2010, 15:42

    Поздравления за ентусиазма и отделеното време!

Коментирай...